Темида е мръсна уличница в очите на българина
Преди няколко дни се разрази поредният унизителен скандал в уж най-висшия и престижен съдебен орган - ВСС. Заваляха оставки, а членовете на съвета бяха обвинени в пристрастия и липса на критерии при назначаването на отговорни съдийски постове. Коментарите под информациите бяха повече от показателни и против цялата съдебна система.
После излезе решението на Пазарджишкия окръжен съд, който даде до живот без право на замяна на Лазар Колев за убийството на сестрите Белнейски. От 100 постинга в „Блиц" между 90 и 95 бяха остра критика към съда и неговото решение. Читателите бяха убедени, че нито доказателствата са безспорни нито, че Лазар е истинският извършител. Мнозина подозираха прикриването на някой големец или човек с много пари и връзки. За обектгивност и пълнота прочетох и други сайтове по въпроса. Аналогични по дух и съдържание бяха коментарите в „Медиапул" и „Дневник".
Вчера излезе решението на осъдената Мануела Горсова, което се превърна в първа новина за почти всички медии и взриви общественото недоволство. Съдиите и цялата ни правосъдна система бяха наречени с най-обидни епитети, а Фейсбук преля от хора, които с имената и снимките си свободно ругаеха Темида и цялата ни правосъдна система като лека жена на пиацата.
Проблемът е именно там, в системата. Ако приемем, че в посочените по-горе случаи съдиите са отсъдили правилно, обществото не е готово да приеме тези присъди и отказва да повярва на съда. Хората тотално са изгубили вяра в правосъдието, приемат „априори", че отсъжданията са грешни, от което авторитетът на системата клони към нула.
Магистратите обикновено твърдят, че някои изолирани случаи хвърлят петна върху цялата система. Нищо подобно, не може изключенията да са повече от правилата. Ако беше обратното, самата съдебна система нямаше да е с най-нисък рейтинг от институциите. А тя в края на крайщата е една от трите основни власти по Монтескьо. И от нейното състояние и работа зависи зрелостта и степента на демократичност на цялото ни общество. Меко казано обезпокоително, да не кажа направо страшно е, когато обществото няма доверие в един от трите стълба на държавността и демокрацията.
Затова все повече българи ще искат да напускат страната, други, макар и тук ще твърдят, че „нема такава държава", а западни дипломати ще продължават да определят, че у нас има две съдебни системи - за бедни и за известни и богати.
С горчивина мой колега каза, че Мануела Горсова е имала късмет, че я е ударил Маским Стависки. Ако не беше известният фигурист, случаят щеше да бъде забравен и Мануела нямаше да получи нито дарения, нито грижи, нито обществено внимание. За разни глезотии като обезщетения и правосъдие и сега не говорим.
Евгени Петров




