Вевести новини

Кой шепне в ухото на премиера?

Една олигархия сменя друга, но само защото е по-снобско и куул, трябва да я припознаем за добра и дясна, а другите - за лоши и леви. Това ми се вижда напълно несправедливо и безсмислено. Все едно е дали става дума за Илия Павлов, Веска Меджидиева, Емил Кюлев, Гриша Ганчев, Краси Стойчев, Георги Гергов, Васил Божков, Иво Прокопиев, Цветелина Бориславова, Петър Манджуков и т.н. силни на деня при съответните премиери - Луканов, Беров, Виденов, Костов, Сакскобургготски, Станишев, Борисов...

Има нещо много обидно в начина, по който Борисов и послушните (преобладаващи) медии ни уведомиха за кадровите промени в правителството. Преживяхме нещо като седмица на "Оскар"-ите, при това не на ниво номинации, а направо на победители. Всички трябваше да ахнем от удивление и възхита затова, че Николай Младенов от министър на отбраната става министър на външните работи, а заместникът му Аню Ангелов оглави военното ведомство.
Младенов бил точно за този пост и това било голяма находка. Ангелов бил изключителен професионалист и едва ли не бил роден за поста министър на отбраната. Ако това е така, се питаме защо тези неща не бяха казани още при съставянето на кабинета. Как никой тогава не се сети да каже: А, какво прави Младенов в отбраната, като е най-подходящ за външните работи? И защо такъв професионалист като Ангелов е само подгласник на момчето, което дори не е ходило в казармата?
На никого не му прави впечатление, че още на шестия месец Борисов сменя министри за втори път и очевидно ги третира като хора, от които нищо не зависи.
Споменах думата обида, защото въпросните промени са проява на управленска немощ, а ни се представят едва ли не като изключителен успех. Най-нахално обаче е отношението на аборигенско страхопочитание и преклонение, което трябва да изпитаме от другите две попълнения в екипа на Борисов - Кристалина Георгиева за еврокомисар и Илиян Михов за бъдещ вицепремиер, отговарящ за икономиката.
Още преди хората да са запомнили имената им, медиите ги затрупаха не толкова с информация за съответните фигури, колкото със суперлативи, ласкателства и рекламни портрети, сякаш става дума за холивудски звезди. Колеги от в. "Стандарт" дори нарекоха Михов агент 007, а определението "безспорна" бе прикачено на Кристалина Георгиева като по-първо от първото й име - "безспорната Кристалина Георгиева".
Преди да направя по-подробен коментар на тези две кандидатури, бих искал да добавя, че рекламната кампания по тяхното лансиране започна часове след шумния провал на Румяна Желева и на практика го заглуши медийно. Вместо да разговаряме за причините, довели до този провал, вместо да определим ясно отговорностите за него и да постигнем съгласие по последствията, които виновните трябва да понесат, управляващите и медиите ни заляха с карамелизиран сироп за Кристалина и Михов, така както се говори за Брад Пит и Анджелина Джоли. Целта бе постигната.

Грандиозният провал на Борисов и правителството бе превърнат в грандиозен успех

 

Срамът "Желева" бе забравен заедно със самата нея. Името й отпадна от вестникарските страници в мига, в който стана ясно, че ГЕРБ ще приеме оставката й от поста външен министър, а новите попълнения и размествания в правителството бяха отразени с апломб, далеч по-голям от онзи при влизането ни в Европейския съюз, да речем.
За пореден път политици и медии се отказаха от възможността да разговарят за грешките си и да се опитат да преосмислят опита от собственото си поведение, пък бил той и негативен. Инстинктът за пропаганда надделя и този път и всички предпочетоха да забравят за собствените си грешки и поеха за пореден път по грешен път. Да припомням ли, че само преди месец и половина Румяна Желева се радваше на всеобщи ласкателства, танцуваше във "ВИП денс" и никой не коментираше очевидната й неподготвеност за поста външен министър, която личеше дори и само от клишираните, празни фрази, заучени от фаворитката на Борисов. Провалът й се случи като свършен факт за българската публика, защото политиците и медиите дори не изказаха предположения за вероятния развой на събитията.
Без да поемат никаква отговорност, сега се опитват да ни пробутат поредните си решения пак като свършен факт, този път с положителен знак.
Наричам това поведение обидно, защото информацията отново е сведена до минимум, а успешността, специално на Кристалина Георгиева и Илиян Михов, е предизвестена. Натрапват ни ги, преди двамата да са се захванали с каквото и да било. Ние трябва да ги приемем за супергерои и да млъкнем в нещо като благодарствен транс пред факта на тяхното снизхождане тук. При това и двамата в своите първоначални интервюта говорят само общи приказки, които много напомнят на поведението на царя, когато вземаше ума на хората, а по-късно и властта в началото на 2001 година. "Ще видим", "бих искал(а) да допринеса нещо за България", "надявам се, че...". Липсата на конкретност в целите и мотивацията и на двете нови звезди на Борисов буди най-голяма тревога, защото в последните години се нагледахме на подобни спасители отвън, които в края на краищата уреждаха или преследваха частните си интереси.
Между другото г-жа Кристалина Георгиева употреби няколко пъти местоимението "аз" в рамките на кратко интервю от три минути, а Илиян Михов намери за необходимо да ни уведоми, че е професор по международните стандарти, и да ни насърчи да го наричаме така в бъдеще. Бъдещият вицепремиер каза, че министрите ни са на световно ниво и публично се отрече от единствената конкретна идея по отношение на валутния борд, която бе лансирал преди време. Направи го, след като Иван Костов го нападна, а това, ако не друго, говори за липсата на характер. Костов беше прав в атаката си срещу Михов, отделен е въпросът за неговите мотиви и тук бих си позволил да направя коментар и за двете.

 

Наистина звучи доста нереалистично човек, който не е бил в България през последните 15 г. и се е занимавал с научна работа, да бъде поставен на една от най-отговорните политически позиции, каквато е тази на вицепремиер с икономически ресор.
Човек, който трябва да се оправя с ежедневни ситуации и да взема решения за живота на конкретни българи с конкретни очаквания и желания, би трябвало да бъде преди всичко политик, комуникатор, лидер с волеви качества и във всички случаи да познава проблемите както на средния производител в малък провинциален град, така и мераците на бизнесмени като Васил Божков, Георги Гергов и т.н. Това няма нищо общо с академичната среда, пък била тя и най-престижната в света.

Имам приятели, които музицират на най-големите световни сцени, преподават в Джулиярд Скул в Ню Йорк или са приятели с Том Ханкс. Но това не може автоматично да ги направи най-добрите и безспорни министри на културата, повечето от тях дори биха се провалили на този пост. Не виждам с какво икономиката е по-различна, а фактът, че Илиян Михов е семеен приятел на политолога Иван Кръстев, не може априори да го направи най-добрия, едва ли не безалтернативен избор за вицепремиер. Моята хипотеза е, че именно Кръстев стои в основата на това бъдещо назначение.

Тук стигаме до един от другите основни въпроси, които медиите упорито отбягват

Как се стига до едно или друго важно кадрово решение, което засяга живота на всички българи. Очевидно е, че това не става дори в рамките на управляващата пария. Не вярвам Цецка Цачева да е чувала за Илиян Михов, въпреки че от имената на двамата се получава чудесен фолклорен дует. Съмнявам се, че за него доскоро е чувал и Борисов. Моята версия е, че и Илиян Михов, и Кристалина Георгиева са предложени на премиера именно от Иван Кръстев и Иво Прокопиев, които бяха много активни още при съставянето на първия му кабинет. Те заедно с банкера Светослав Божилов бяха съоснователи на Ре:Тв.

Телевизията, която приключи излъчването си след изборите, бе създадена с икономическата цел да върне на собствениците си изгубени позиции при предишното правителство. Едно от средствата за постигането на тази цел бе политическата подкрепа от екрана на Ре:Тв за Борисов и най-вече за Синята коалиция. Неслучайно в няколко медии се появи тезата за кръга "Капитал" като един от влиятелните, в които премиерът Борисов се вслушва и който има общи бизнес интереси с Цветелина Бориславова. За техни хора в това правителство се сочат Симеон Дянков, Росен Плевнелиев и Трайчо Трайков. Другият им кандидат, за земеделското министерство - една млада госпожица - бе изтеглен в последния момент поради явен конфликт на интереси, но остана на силна позиция извън изпълнителната власт. Наскоро Иво Прокопиев превзе изцяло управлението на Българската фондова борса...

 Освен близките отношения с Иван Кръстев не виждам друга причина, поради която името на Михов да се влезе в обръщение, а и не виждам друг, който би могъл да го убеди да се върне, макар и за малко, освен самия Кръстев.

 Между другото, преди осем години именно Иван Кръстев доведе в щаба на Петър Стоянов съпругата на Илиян Михов Ралица Пеева. Спомняте си, че тогава Стоянов изгуби сигурна победа от сочения за лузър Георги Първанов. Лично за мен е много подозрителен фактът, че в днешните информации за Илиян Михов упорито се отбягва името на Иван Кръстев. Най-малкото от светско любопитство на медиите близостта на двамата можеше да бъде осветлена. Доколкото съм осведомен, Кристалина Георгиева е избор на същия кръг, като плановете за нея са варирали в различен порядък. От премиер в консенсусно правителство, при което ГЕРБ няма нужното мнозинство, през вицепремиер по икономика до еврокомисар. Неочакваният провал на Желева реактивира плановете за Кристалина и както се изрази сполучливо един познат, Бойко изстреля златния си патрон, но твърде рано.

Не бих искал от казаното по-горе да струи негативизъм. Не казвам, че е лошо само по себе си Иво Прокопиев и Иван Кръстев да дават идеи за хора или политики. Въпреки че на Иван Кръстев се носи печалната слава на човек, на когото всички политически проекти, с които се захване пряко, се провалят. Много е добър и приятен на маса или в телевизионно студио, но ако трябва да даде политически съвет, става страшно, което, мисля, много добре знае бившият президент Желю Желев. Иван го беше посъветвал да се яви на предварителни избори с Петър Стоянов...

Мисълта ми е за публичността на вземането на решения в българската политика и особено на онази част, която се отнася до т.нар. десница, защото един кръг от хора цинично пробутаха на българите Бойко Борисов за десен, а след това се втурнаха да му спасяват задкулисно гафовете и да използват слабостта му, за да кадруват, най-вече в икономиката.

 Аз например бих предпочел Иво Прокопиев да е министър-председател, а Иван Кръстев - вицепремиер и външен министър, за да е ясно кой взема решенията и кой носи отговорността. Днес Бойко им е клекнал, защото е в безизходица, а последните му кадрови решения говорят, че именно хората от кръга "Капитал" и Цветелина Бориславова в момента имат най-голямо влияние върху премиера. Утре, когато им стане неудобен, ще го изпуснат на цимента по сполучливия израз на друг мой приятел, както впрочем изпуснаха по пътя Костов.

Вече казах, че едно от основните занимания на Ре:Тв беше да помага за конструирането на Синята коалиция и вкарването на Костов и Мартин Димитров в парламента. Днешната остра реакция на Костов срещу кандидатурата на Илиян Михов означава, че довчерашните му покровители са го изоставили и са влезли под кожата на Борисов. Внасят професори от Харвард и въобще не им пука за антикризисната програма на ДСБ, както и за икономическите виждания на бившия министър-председател. Костов е изпаднал в изолация и затова усили критиката си срещу кабинета на Борисов, искайки да забравим, че до вчера хвалеше Симеон Дянков, Бюджет 2010 и антикризисните мерки на правителството.

 

По ирония на съдбата днес Костов става жертва на макиавелистки трикове, каквито сам обича да прилага

 

Въпросът обаче е по-общ и се отнася до дългосрочния неуспех на макиавелистката политика. И петима професори от Харвард да вкараш, щом главата на управлението е зле и не може да се оправи сама, никакви манипулации няма да помогнат. Не обсъждам цинизма на подобен възглед и не морализаторствам. Просто констатирам, че сметката не излиза, а да се опитваш да управляваш човек като Борисов е гарантиран неуспех.

Да не говорим за всички приказки за олигархия, които сме изписали и изговорили, изписани включително в медиите на Иво Прокопиев по отношение на тройната коалиция. Тогавашната й опозиция днес се държи по същия начин, намествайки са на овакантените позиции. Една олигархия сменя друга, но само защото е по-снобско и куул, трябва да я припознаем за добра и дясна, а другите - за лоши и леви. Това ми се вижда напълно несправедливо и безсмислено. Все едно е дали става дума за Илия Павлов, Веска Меджидиева, Емил Кюлев, Гриша Ганчев, Краси Стойчев, Георги Гергов, Васил Божков, Иво Прокопиев, Цветелина Бориславова, Петър Манджуков и т.н. силни на деня при съответните премиери - Луканов, Беров, Виденов, Костов, Сакскобургготски, Станишев, Борисов... Няма съществена промяна, защото системата е същата и всичко е по старому.

Между другото, в това отношение няма по-смешно разделение от дясно-ляво, защото произходът на всички, които изредих дотук, е от БКП, нейната номенклатура и нейните тайни служби. Накрая ще си позволя да изразя скептицизъм по безспорната кандидатура на Кристалина Георгиева, за чиято биография също никой не ни казва нищо. По-глобалният въпрос е, че не само Кристалина Георгиева, но и повечето от вече одобрените кандидати за поста еврокомисар са неподходящи. Европа има нужда от силно политическо лидерство с характер, а не от безгръбначни чиновници, градили дългогодишни кариери в престижни институции, благодарение именно на липсата на характер и собствено лице. Г-жа Георгиева сигурно ще се представи по-добре от Желева, че дори и от лейди Аштън. Това обаче няма да разреши политическата безпътица на ЕС, още по-малко бакиите в родния ни самодеен батак.

Явор Дачков

www.glasove.com

Море от любов се плиска по "Дондуков"

   Между Президентството и Министерския съвет на „Дондуков" се разлива море от любов. Или поне на добро отношение. Изглежда и Първанов и Борисов от известно време са заровили томахавките и сега си пращат послания в стил „Свети Валентин".

Само преди седмица двамата си размениха знакови любезности. Президентът мълча за скандала „Желева" и не коментира промените в кабинета, а Бойко Борисов силно подкрепи създаването на пернишкия университет и кандидатурата на Миглена Плугчиева за вицепремиер на Европейската банка за възстановяване и развитие. Това предизвика недвусмислена реакция от сестрите от Синята коалиция и накараха нейните лидери да заподозрят „някаква сделка".

Днес президентът направи показателно изказване на традиционния прием за ръководители на дипломатическите мисии. Той заяви, че "след парламентарните избори е налице последователност, предсказуемост в поведението на България в Европейския съюз и НАТО". Държавният глава определи периода на управление на ГЕРБ като годината, в която са реализирани важни вътрешнополитически промени. Държавният глава обеща, че страната ни ще продължи да се утвърждава като стабилен и предсказуем съсед, партньор и съюзник.

С уточнението „след парламентарните избори" Първанов не само подкрепи Борисов и ГЕРБ, но недвусмислено критикува Тройната коалиция и лично Станишев. Така по един дипломатичен начин президентът директно атакува БСП като водеща сила в коалицията.

Политически наблюдатели съзряха в затоплените отношения между двамата чисто прагматично поведение. Скандалите само смъкват рейтинга и не помагат за добрата работа на институциите. Но все повече се оформя един триъгълник на взаимна поносимост Първанов-Доган-Борисов. Добрите отношения между първите двама са известни отдавна, а Генерала дори когато рядко критикува ДПС, говори с уважение за лидера на ДПС, като за най-опитния политик и най-опасния противник.

Доган винаги е играл ключова роля по време на президентските избори и е напълно вероятно Бойко Борисов да потърси неговата подкрепа. А срещу нея Първанов да получи възможност да създаде и наложи нова центристка политическа формация. Първият тест с проекта „ЛИДЕР" вече бе направен.

Евгени Петров

Ново държавно чудо срещу корупцията

Вицепремиерът и вътрешен министър пропагандира от Германия, чрез ефира на Дойче веле, новата идея на кабинета за борба с корупцията - проекта БОРКОР.
„Правителството ще изгражда чисто нова структура за борба с корупцията и организираната престъпност, известна като проекта БОРКОР. За това разчитаме и на помощ от германски експерти", заяви пред Дойче веле Цветанов Цветанов, който бе на посещение в Берлин, заедно с Бойко Борисов.
"Най-основното е извеждането на около 100-150 човека, които да бъдат от всички ведомства, като администрация, да можем да работим за всички порочни практики, които са реализирани в старото управление на българското правителство, и да можем да предотвратим корупционни практики и схеми", поясни Цветанов целта, с която ще се създаде новата структура. По-нататък говори за прозрачност на управление на еврофондовете и всичко, което е свързано с парите на българския и европейския данъкоплатец.
За прословутата прозрачност говореха много и при предишните две правителства и така се оцапаха, че ни спряха всички пари от ЕС. И при тях имаше структури за уж честното им разпределение и междуведомствени комисии за борба с корупцията. Всякакви тайни, специални, информационни и полицейски служби следяха да не се случва, а какво стана. Едни хора станаха по-богати.
Новото правителство още не се е овъртолило напълно във властта. Още се учи. Само че активистите на ГЕРБ, тези по-далече от София, има доста точни сигнали за това, вече искат да я осребряват. Бат Бойко да внимава, че може да засмърди къщичката му твърде скоро.
И това да стане докато новата структура замени съществуващата и отдавна пробита Комисия по превенция и противодействие на корупцията към Министерския съвет. Като припомняне- Един от нейните шефове, оглавявал я още от времето на Костов, а после и при царя, изгърмя последно от земеделската разплащателна агенция поради съмнение да конфликт на интереси. Нали знаете, така наричат съмнението за вземане на подкупи.
В главата ми се върти много натрапчивото съмнение, че докато БОРКОР се ситуира в административто-управленското пространство нещата така вече ще бъдат нагласени, че доверените хора, привлечени да работят там, след като се опознаят, ще започнат за изпълняват указания кого точно да ударят. Пет-шест от враговете и един -двама от нашите, за да има „справедливост" и „прозрачност без граници".
Велислав Русев
WWW.VEVESTI.COM

 

 

Гръцките протести и сълзите на другите

Фермерите просто не могат да се напасват към правилата на свободната пазарна икономика

От вече близо седмица най-малко 20 пунктове по границите на Гърция със съседните й държави са блокирани от протестиращите фермери с техните трактори и барикади. Особено тежко е положението на граничния пункт с България, пише в коментар Deutsche Welle.

От дни информационните блокове на гръцките телевизионни станции са пълни с кадри, показващи на преден план огромни опашки от цветни трактори, окичени с черни знамена, и разярени селски стопани, които говорят за "борба до горчивия край". Фермерските протести започнаха миналата седмица на отделни места. В четвъртък през нощта обаче техният профсъюзен орган реши да бъдат блокирани контролно-пропускателните пунктове по границите на Гърция с всички съседни страни, както и най-важните пътни отсечки в самата страна.

Пари има, но попадат в джоба на големците

Този начин на действие не е нещо ново. От 2001 г. насам, в началото на всяка година, гръцките селскостопански производители пускат тракторите в движение в подкрепа на искането си за гарантирани държавни субсидии, без които оцеляването им е под въпрос.

По принцип става дума за признанието, че гръцките фермери просто не могат да се напасват към правилата на свободната пазарна икономика в един глобализиран свят.

От влизането на Гърция в тогавашната Европейска общност през 1980 г. в селското стопанство на страната бяха инжектирани астрономически суми държавни субсидии, без обаче да се получи някаква модернизация в бранша. Това не беше възможно, тъй като само микроскопичен дял от гигантските суми бе използван за инфраструктурни проекти. Лъвският пай попадна в ръцете на местни величия от социалистическото движение Пасок, както и в джоба на големци от консервативната партия "Нова демокрация". Гушнатите пари бяха прахосани за пищни вили и парадни джипове.

Дребните селски стопани, които със своите неконкурентоспособни продукти едва свързват двата края, последваха призива на Комунистическата партия и искат сега чрез пътни блокади да принудят правителството да им помогне с държавни субсидии.

София иска обезщетения за загубите

Блокадата на транзитните пътища и контролно-пропускателните пунктове за пръв път вдъхна живот и на едно контрадвижение. Износителите на стоки и хотелиерите в Северна Гърция отправиха към правителството зов за помощ, заявявайки, че не искат повече да бъдат заложници на фермерите. Мебелната индустрия говори за "хунта на селските стопани", докато прокуратурата в Солун проучва дали с блокадите си селскостопанските производители не нарушават правото на свобода на движението. Българското правителство пък изисква намесата на Европейския съюз. В отправено до Брюксел писмо българските спедитори се оплакват, че поради блокадите понасят всеки ден загуба от порядъка на милиони.

Deutsche Welle

 

Я бегом на Бонсови поляни!

   Никакви митинги и протести пред Народното събрание, Министерския Съвет, Президентството и други богоизбрани сгради - решиха вчера народните слуги. Както и около военни обекти. Предложението бе подкрепено от всички политически сили. Това е една от малкото законови промени в които управляващи и опозиция постигат съгласие. Обикновено това става, когато се гласуват облаги или ваканциите на парламента.

Тук трябва да се отбележат няколко неща. Подобен опит да се изтикат протестите на хората имаше и при предишното правителство, но тогава медии и граждани вдигнаха пушилка и мнозинството се отказа да ги дразни. Сега - ни вопъл ни стон. Реагираха само профсъюзите и то колкото да отбият номера.

Никой не оспорва правото на институциите да им бъде осигурена сигурност и спокойствие в работата, но нали тъкмо за това са стачките и протестите - да ги чуят и да им поразвалят рахатлъка. Защо пред Европарламента може да се стачкува, а у нас (вече!) не може? Защо по „Шанз-Елизе може да се разхождат протестиращи крави, а у нас по „Дондуков" не могат да се събират хора?

Ако на 14 декември 1989 година митингът не беше пред сградата на парламента щеше ли Петър Младенов да повика танковете и чл. 1 да падне? Или ако през януари 1997 година народният гняв се беше излял върху някоя пицария на пл. „Македония", а не пред Народното събрание, щеше ли да се стресне фалиралото правителство на Виденов? Изобщо, какво означава „обозначена зона"?

Да не говорим, че нашите протести са най-често стройни, организирани и спокойни. И най-важното - редки.

Но за да няма изненади - първо трябва да уведомите кмета 72 часа преди протеста и второ, да стоите по-далеч от местоработата на висшите политици. Сакън да не ги разтревожите. А защо на „Бонсови поляни"? Първо - защото там няма военни и политически обекти. Второ - заради идейния заряд. И трето - защото на Витоша ще ни извозват само събота-неделя и то срещу 3 лева билетчето.

Евгени Петров

За бюрека и голия задник

Когато човек се разхожда из медийната баничарница освен на кифлички може да попадне и на някой бюрек. Което си е колкото хранително, толкова и поучително, особено като го опиташ.

Докато похапвам от бюрека, чета един коментар, как Бойко се подхлъзнал лошо след половин година на власт. По-точно, как неговите го подхлъзнали, той винаги е прав. Чета как една дама ни провалила пред Европейския съюз, защото била избрана не като най-компетентната, а най-послушната. И колкото повече си хапвам от бюрека, толкова повече разбирам, че нейната кандидатура била нелепа, а агонията и политическата й смърт - смехотворна, бавна и мъчителна.

И о-ужас-с изявите си опряла пистолет до слепоочието на Генерала.

Не знам защо, докато преглъщах бюрека се сетих, че в армията има два типа командири. Едните командват: „След мен" и първи тръгват в атака. Другите командват „Напред" и пускат другите пред себе си. Сетих се и за онзи тип ласкатели, за които патронът винаги е прав, а когато сгреши, първи започват да обясняват кой е виновен и къде е грешката.

Къде беше тоя бюрек, когато в медийната баничарница първо колебливо, после все по-ясно се обсъждаха качествата на въпросната дама, а на сергията за блогове направо казваха, че тя не става? Къде беше, когато нейната некомпетентност лъсна още преди седмица на изслушването в ЕС? Защо, когато Генерала беше най-гладен за съвети не предложи парче от собствената си продукция? Защото е по-удобно да викаш „Напред" и като премине бурята, да оценяваш „компетентно" обстановката нейде от войсковия тил. И най-важното - защото, ако тръгнеш първи, има опасност тези след теб да видят голия ти задник.

На една масичка от медийната баничарница вече го разбраха.

Евгени Петров

 

Борисов опозна усещането за поражение

Анализът е на балканския кореспондент на Франкфуртер алгемайне цайтунг Михаел Мертенс

Българският министър-председател Бойко Борисов, спечелил през месец юли 2009 г. първите парламентарни избори след приемането на България в ЕС, през тези дни придоби нов опит - опозна усещането за политическо поражение.
Досега той нямаше тази възможност, защото възходът на Борисов и неговата твърде пъстро съставена партия ГЕРБ досега беше неудържим от нищо и никого.
На гладкия Брюкселски паркет бившият телохранител на сваления комунистически диктатор Тодор Живков обаче все пак се подхлъзна.
За въздействието на това поражение в самата страна е на първо време без значение дали обвиненията срещу неговата външна министърка, която Борисов искаше да изпрати за еврокомисар в Брюксел, са оправдани или не.
До доказване на противното има редица аргументи, че тук действително бе инсценирана кампания срещу г-жа Желева, при което не на последно място вътрешнополитическите противници на Борисов, които досега просто нямаха коз срещу него, злоупотребиха с европейската сцена за едно чисто българско окалване, пише Мартенс.
Авторът припомня цялата история около Желева и я свързва с българската вътрешна политика.
Цитира се изказването на шефа на социалдемократическата фракция в ЕП Мартин Шулц, че Желева и нейната некомпетентност били представителни за правителството на Борисов. След този цитат Мертенс продължава:
Ако български опозиционен лидер бе казал нещо подобно, то това нямаше да произведе никакво впечатление в България.
Изречена от водещ европейски политик обаче, критиката придоби двойна острота, защото българите нямат доверие в собствените си институции - те вярват повече на европейските.
Ето защо и постът еврокомисар е един от най-важните, които София определя, пише Мартенс.
В България отхвърлената кандидатура на Желева бе често окачествявана като "срам", но, както често става, този позор бе оценен като домашно производство. Например в един саркастичен коментар на вестник "Труд" в общи линии се казва, че очевидно ЕС продължава да е единствената възможност за отърваване от неудобни политици като Желева.

 

ЕП ще приеме Кристалина, но няма да забрави Румяна

   Дълбоко се съмнявам, че Желева сама е взела решението за своето оттегляне. Още когато правната комисия на ЕП я „оправда", връщайки топката на Барозу, всъщност тя отлетя в полето на Бойко Борисов. Не само защото още преди дни докладчикът по изслушванията, британският евродепутат- либерал Андрю Дъф предупреди, че Европарламентът е против назначението на Желева и отговорът може да дойде само от София.

Просто онзи, който наложи кандидатурата на Желева и носи отговорност за нея е министър-председателят. А Барозу, който бе избран едва с 13 гласа не иска да започва втория си мандат с бламиране на цялата комисия.

Бойко Борисов, който по сполучливото сравнение на Кънчо Стойчев е „първият премиер, който има задна скорост" този път за малко да не я включи, а когато го направи - спря до средата и изключи, като не прие оставката на Желева като външен министър. .

Решението е много спорно и във вътрешен и в международен план. В ЕП вече се чу обидната за нас реплика, че Желева може и да е добра за български външен министър, но не и за еврокомисар. Логичният въпрос е при този провал какъв ще бъде нейният авторитет сред страните-членки на ЕС като външен министър и какво ще бъде отношението към дипломацията ни като цяло? И ако с голяма доза сигурност може да се очаква, че в Брюксел ще приемат Кристалина Георгиева, със същата увереност можем да твърдим, че няма да забравят Румяна Желева.

Решението на премиера сега ще даде нова храна за атаки от страна на опозицията и най-вече на БСП. А те започнаха незабавно. Наред с одобрението за Георгиева, от „Позитано" недвусмислено заявиха, че е недопустимо Желева да запази поста си. Нещо повече - това им даде повод да говорят, че управляващите трябва да преосмислят кадровите си назначения изобщо. И това е само началото.

Вярно е, че рейтингът на ГЕРБ и на премиера продължават да са много високи. Но, както се оказа, Европа не се интересува от вътрешни рейтинги, а от качествата на конкретните хора. Напълно разбираемо е желанието на Борисов да защити собствените си кадри. Но по-важно е да защити собствената си партия.

Твърде показателно, през 2008 година след отнемането на акредитациите на две агенции тъкмо от ЕС, Станишев героично заяви, че няма да хвърля жертви на вълците, отказвайки да уволни Гагаузов и Орешарски. Тогава бившият премиер не пропусна да отбележи, целенасочена работа срещу България от страна на евродепутати от българската опозиция. Тоест - виновни са другите. Въпросът е иска ли Бойко Борисов да върви по стъпките на Станишев. Както се оказа впоследствие това не е най-добрата пътека.

Евгени Петров

 

 

Оти ручахме жабетата?

     По почти всичко личи, че Румяна Желева ще бъде гласувана за еврокомисар заедно с останалите си колеги в Брюксел. Известни юристи потвърдиха пред vevesti.com, че правната комисия в Европарламента следи дали е спазен Етичният кодекс, а към момента на кандидатстване на Желева, тя не е имала фирма на свое име, нито е ръководела дружество.

Въпросът за нейната компетентност пък излиза от рамките на разразилия се скандал у нас за несъвместимост и конфликт на интереси и очевидно ще бъде преглътнат в името на единството на еврокомисията „Барозу-2".

В този смисъл становището на Министерството на правосъдието в защита на Желева се оказва хем ненужно, хем некомпетентно според преобладаващата част от правниците с опит. То обаче успя да предизвика полемика както сред юристи, така и сред политиците и в обществото. Защото, ако правните изводи в него са верни и правилникът на НС не е закон, на практика всеки депутат от утре може да участва в управлението на свои фирми или големи търговски дружества. Оттук до официалния подкуп има само една крачка. И за какво беше цялото това упражнение?

Същия въпрос сигурно ще си задават и родните евродепутати, отдали сили, време и средства да спомогнат за компрометирането на Желева месеци преди изслушването. Какво и доколко са вършили от БСП и НДСВ вероятно ще остане тайна, но и те сега ще трябва да доказват, „че нямат сестра." Въпреки, че ще им бъде трудно. От това второ упражнение си спечелихме поредното доказателство, че българите непрекъснато се маскарим един-друг, че нямаме капка патриотизъм, че вицът за казана, около който няма дяволи е верен, и че дадохме своя безценен принос да имаме един комисар с нисък авторитет.

Ето това ще запомни българският избирател и данъкоплатец от работата на нашите евродепутати, а не дали са участвали активно в решаването на някой общоевропейски проблем.

Е, оти ручахме жабетата?

Май правилно бяхме изобразени като турска тоалетна в сградата на ЕС в Брюксел.

www.vevesti.com

 

За новите кадровици в държавата

   Една стара новина обиколи вчера медиите - премиерът Бойко Борисов разкри пред „Канал 3", че Слави Трифонов му искал 50 на сто от ГЕРБ и да посочва половината от министрите. Още в края на декември огромно заглавие със същото съдържание се появи в интервю в „Уикенд". Там Борисов признава, че шоуменът е водил разговор него и е получил отрицателен отговор. Оттогава е атакуван и в „Шоуто..."
Не се учудвам на Слави. Почти всеки, който стане популярен от малкия екран започва да си мечтае за политика. Спомнете си Бареков. Така е, защото у нас политиката е станала синоним на власт, престиж, връзки, влияние, недосегаемост и много пари. Въпросът е как изобщо е възможно един политически лидер на най-влиятелната партия в страната, макар и все още не парламентарно представена може да води подобни разговори с един шоумен със спорен авторитет в обществото. Както беше написал един форумец в известна информационна агенция: „Кави са тези махленски истории, г-н Премиер? Вие сте обсъждали със Слави Трифонов, бъдещето на страната ни?"
Пиша го, защото преди време зададох същия въпрос и за Красьо Черничкия: Що за съдебна система имаме, която позволява на среден млад бизнесмен от Плевен да кадрува? Сега разбираме, че Слави Трифонов се опитал да бъде кадровик на републиката! Много мило.
А по този повод се сетих за култовата фраза на Нейчо Неев от Беровото правителство: „Егати държавата, щом аз съм и вицепремиер!"

Евгени Петров, www.vevesti.com