Вевести новини

Симеон Дянков не е пренаписвал, а грубо нарушил Закона за държавния бюджет

 

" Законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите.", е записано в Конституцията на Република България.

 

Гражданин да наруши закона не може, следват административни и наказателни санкции, а когато министър Дянков си го позволи, може?

 

Това че не зачита законите и Конституцията на Република България, е проблем не на Дянков, а на политическата реалност и води до криза на конституционния модел, който позволява институциите безнаказано да не изпълняват самата конституция и законите. Безспорно трябва да има една политическа култура сред институциите, която да ги кара да изпълняват своите конституционни задължения, в противен случай конституционният модел не действа.

 

Да вземем примера с Наредбата N18, за дистанционна свързаност на фирмите с НАП, с която финансовия министър участва в подялба на пазар с над 300 хиляди потребители, чрез нерагламентирана държавна намеса на Министерството на финансите, в полза на строго определени и поименно упоменати компании. С това се възпрепятства свободният избор на потребителя на по-изгодни условия и при по-ниски цени, поради което всеки санкциониран за липса на мобилна свързаност с НАП, може да оспори действието на самата Наредба като незаконосъобразно.

 

 

Изнесената от Сметната палата информация, за преразпределение на близо 3 млрд.лева в нарушение на Закона за бюджета, още повече затвърждава целесъобразността, Симеон Дянков да подаде оставка като министър на финансите и вицепремиер.

 

Време е Бойко Борисов да събуди инстинкта си на треньор и да прогледне, че е заложил в националният тим на правителството за министър на финансите, човек който нито е микро нито макроикономист, нито "бюджетар", един човек с особена различност дошъл да ни оправи.

 

Дянков не избран от народа, а от Премиера и политическата отговорност за хаоса и беззаконието на този министър ще понесе самият Бойко Борисов и ГЕРБ.

 

 

Янаки Ганчев

 

Кой в действителност управлява България – Борисов или Дянков?

"Четири години са достатъчни за реформи, които да ни изтласкат от дъното в ЕС", вярва Дянков. Товае твърдение на финансовият министър на България от 2009-та година в отговор на на въпроса „Къде иска да е България след края на мандата на ГЕРБ?"
Четири основни приоритета като най-важни антикризисни стъпки бяха заявявани лично от него в интервюта - „актуализация на бюджета и разговори с МВФ. Ако нямаме добър бюджет и ако влезем в голям дефицит, стабилността на валутата ще е под голям въпрос. Второ е кандидатстването за ЕRМ2 и присъединяване към еврозоната. Третото е спиране на течове и съкращаване на разходи. Четвъртата тема е свързана с подобряване на бизнес средата. Краткосрочни мерки са намаляване на осигуровките и минималния капитал за регистриране на бизнес. Има и дългосрочни мерки, които ще трябва да се свършат в рамките на 2 мандата. Такава област е здравеопазването. Там е нужна огромна реформа, която ще помогне и на бюджета, защото ще се види, че в тази сфера има огромна неефективност." и обществото имаше всички основания да очаква, че човек с неговата биография не говори празни приказки.

Да, криза имаше, но от политиката на управляващите зависи дали икономиката ще я преодолее по-леко или ще потъне още по-надълбоко. Примери и за двете възможности има - Естония и Гърция. В Естония, ефекта на кризата беше смазващ, но спечелилата дясна партия предприе бързи и смели реформи и резултатите не закъсняха - икономиката на страната се възстанови по-бързо от очакваното. На обратният полюс е Гърция - държава, чиито политици не пожелаха да променят нищо и икономиката им влезе в още по-дълбока криза.

В България през 2009-та година полъха на кризата вече се усещаше, но и изходните ни позиции на макроикономическо ниво бяха добри. Към 31.07.2009 г. фискалния резерв бе в размер на 7, 71 млрд. лв./източник МФ/, а номиналния размер на публичния дълг - около 9,3 млрд. лв. Изборите показаха ясна и категорична победа на партията на Бойко Борисов, която се самоопределяше като дясна и реформаторска. Гражданите дадоха огромно доверие за управлението му. Опозицията в лицето на БСП и ДПС бяха в нокаут, а останалите партии в Парламент заявяваха, че ще подкрепят реформите. Нямаше никакви предпоставки това управление на ГЕРБ да не успее да преодолее икономическата криза и в рамките на 4-годишния си мандат да реформира България.

За човек, последовател на Фридрик Хайек, защитникът на либералната демокрация и свободния пазар, и на икономическата теория за съзидателното разрушение на Йозеф Шумпетер или по-точно за начина, по който предприемачите с нови и по-добри идеи изместват монополисти от пазара, не би следвало да е проблем да преведе България през икономическите трудности. "Аз съм за икономическа свобода на хората", казваше 38-годишният българин Симеон Дянков.

Почти три години по-късно нищо от гореописаното не само не се изпълни, но даже икономически България е по-тежко положение, отколкото в разгара на кризата от 2009 г. Защитникът на икономическата свобода Дянков „успешно" се справи с нея като последователно през тези години изземваше все повече власт и влияние. За три години той успя да се превърне от експерта, който слуша Борисов в незаменимия министър, защото в момента може би е единствения, който знае фактическо положение на публичните финанси в цялост.

Оказа се, че всички, които твърдяха, че е некомпетентен или че не знае какво прави или че ще бъде сменен, заради откровените гафове и лъжи, които правеше и казваше, сгрешиха. Сгрешиха, защото подцениха неговата ловкост и умението, с което влезе под кожата на Премиера Борисов. За последния единственото важно нещо беше да може да повтаря, че България е стабилна на макроикономичреско ниво, че строим магистрали, че имаме най-ниските данъци в ЕС, че има умението да намира пари за всички, които недоволстват и най-важното друг да носи кръста за поредицата лъжи към гражданите на управляващите. Министър Дянков успешно влезе в тази роля като се справяше с всичко в името на властта и влиянието, което придобиваше.

Какви са фактите: За близо три години директно похарчените публични средства от фискалния резерв са 3,7 млрд. лв. /данни към 31.01.2012 г./. Фискалния резерв е вече 4 млрд.лв. Публичния дълг е вече 11,5 млрд. лв. или увеличение с близо 2,5 млрд. лева. Митническата администрация не работи, контрабандата е на едно от най-високите нива от 15 години насам, а приходите от мита, акцизи и ДДС са на исторически минимуми две години поред, независимо от твърденията за преизпълнения. За последното Дянков се усети след срама, който понесе с актуализацията на бюджета в средата на 2010 г. След онзи случай, при който директни негативи понесе Премиера, Министър Дянков започна да залага изключително занижени числа като планове за приходните части в бюджетите - така беше в актуализирания бюджет за 2010, така беше в бюджет'2011, така е и в бюджет 2012 г. Никаква опасност вече няма да бъде обвинен, който и да било в неизпълнение на бюджет - пред обществото могат да се представят само успехи.

Положителен икономически резултат от похарчените от средата на 2009 г. до януари 2012 г. близо 8 млрд. лв. /6,3 млрд. лева от фискалния резерв и емитирания дълг и близо 1,6 млрд. получени средства от еврофондовете/ няма. Икономиката на България затъва все повече и повече, междуфирмената задлъжнялост се увеличава, а безработицата продължава да расте. Според Евростат през януари 2012 г. безработицата е 11.5%, но към тези данни като се прибавят и обезокуражените без работа българи - тогава реалната картина е 18%. Потреблението продължава да се свива, чуждестранните инвестиции са на едни от най-ниските нива, а депозитите в банките се повишават.

Всичко това говори за недоверие на гражданите на България и на чуждите инвеститори в ефективността на управлението на Правителството и в мерките, които взима. Това е на фона на оптимизма и жизнерадостния тон на финансовия министър Дянков за подема на икономика и преминаването на кризата.

Междувременно резерва на Здравната каса, събиран целево, влезе в общия бюджет на републиката и се харчи за всички появяващи се пробойни в разходната част, а те не са малко. Не са малко, но затова пък Премиера има възможност да проявява своята загриженост за хората благодарение на Дянков. Самият Борисов едва ли се усеща, че тази поява на средства е просто отлагане на неизбежното, което е пълен крах на финансите и икономиката, за която Дянков няма да понесе никаква отговорност.

Дойде реда на Сребърния фонд. Много се изписа за него - за какво щели да се харчат парите, с него щяло да се плаща външния ни дълг и какво ли още не. Не се обръща внимание на същественото - финансовото министерство бърза в желанието си да променя закона точно през 2012 г. логичен е въпроса - Къде спахте 2 години? Защо точно сега? Отговорът е само един - вече няма никакви други парични резерви за посрещане на текущите разходи и това е единствения начин без да намали още фискалния резерв да набави свеж ресурс. Дянков го знае най-добре. Стигнал е близо до момента, когато постоянното прехвърляне на средства от една сметка в друга и преместването на числа в квадратчетата на ексела вече не помага.

 

Трябват спешни средства СЕГА, а не през януари 2013 -та. За плащанията по външния дълг ще се мисли после, включително и чрез варианта за нов външен заем, както заяви самият министър. Само това може да обясни нетипичната за него сговорчивост и склонност за компромиси на заседанието на Тристранния съвет. В крайна сметка, колкото и да е процента, който ще бъде заложен в закона, за финансовия министър е изгоден, защото по този начин де юре няма да пипне нивата на фискалния резерв. Де факто, обаче Сребърния фонд ще придобие дълг на държавата, който някога в бъдещето, някой ще изплаща. По този начин Дянков ще увеличи още дълга на държавата и ще натовари гражданите на България с още заеми. През 2013 г. идват избори, той няма да е вече финансов министър и друг ще бере плодовете на „успехите" на управлението на финансите през периода 2009 - 2013 г.

Вместо заключение би следвало да си зададем въпроса - Може ли Борисов да си позволи да освободи Дянков в този момент? Така, както направи с други министри. Отговорът е - категорично НЕ, защото Дянков управлява държавата, а не ГЕРБ или Борисов. Защото, ако случайно бъде махнат от поста, финансовия и икономически колапс на България ще дойде много по-бързо и по-неочаквано, отколкото предполагаме. Защото в момента единствената личност, която крепи имагинерната ни макроикономическа стабилност и ни държи на края на пропастта е същия онзи защитник на „свободния пазар и икономическата свобода на хората" Симеон Дянков - специалистът от Световната банка.

Петър Якимов
Българска Легия Антимафия

Кучетата на прехода трябва да се премахнат

Обичам животните, но повече обичам хората - българи, турци, цигани, негри, европейци, американци, жълти. Не искам те да бъдат глозгани от озверели български бездомни песове.
Както скелетите на бившите соц предприятия и изтърбушените стопански сгради на ТКЗС-та, ДЗС - та и АПК-та, които все пак доставяха на гражданите мляко по 30 стотинки литъра, така и глутниците полудиви кучета са символи на българския преход. Който все не приключва, а и настоящето управление на ГЕРБ пречи тази мъка да се свърши.
Предлагам да ликвидираме поне един от символите на прехода - глутниците. Еднократно и болезнено. Без рязане от корен нищо занапред добро не ни очаква.
Естествено чака ни бясно лаене от всички ефири и други медии, но очевидно в България друг начин да спасим себе си и гостите на държавата ни няма. Това се преодолява, както и десетките дела, които ще бъдат заведени. Важното е да се вземе решение, което по същество да реши проблема сега.

Велислав Русев
www.vevesti.com

 

Заоблачаване над слънчевата енергия

Енергетиката в България е като влакче на ужасите: от 2009-а година насам имаме четвърти заместник-министър на енергетиката, четвърти директор на Националната електрическа компания, трети директор на Българския енергиен холдинг. С тези думи председателят на Българската фотоволтаична асоциация Никола Газдов се обърна към участниците във форума „Соларни Балкани" в опит да им обясни сложната конюнктура, в която се развива ВЕИ секторът в България. В допълнение, в деня на откриването на конференцията Народното събрание направи промени в закона за енерегията от възобновяеми източници, приет само преди една година.

Форумът за бизнес и инвестиции „Соларни Балкани" се провежда за втора поредна година в София, а както и миналата година, euinside е медиен партньор на събитието. Фокусът тази година е развитието на фотоволтаиката на Балканите и водещите пазари в региона - България, Гърция, Румъния и Турция. Даниела Шрайбер от консултантската компания EuPD Research (Германия) посочи, че тенденцията на европейско ниво е пазарът на фотоволтаици да бъде по-устойчив и да се развиват малките мощности за битови нужди. Въпросът вече не е как да спечелим пари от фотоволтаици, а как да спестим пари с фотоволтаици, обясни г-жа Шрайбер.

Секторът вече не е източник на бърза печалба, защото постепенно намаляват преференциалните цени на изкупуване на енергията - например в Германия още през 2011 г. цените на фотоволтаичната енергия са се изравнили с цените на електрическата енергия за жилищни нужди. Същевременно все по-голям пазарен дял имат малките мощности за битово потребление. В унисон с общата икономическа тенденция Европа губи доминиращата си роля на пазара на фотоволтаици за сметка Азия, най-вече в лицето на Китай, Япония и Индия, каза г-жа Шрайбер.

1 юли 2012 година е денят Х за българския ВЕИ сектор, защото тогава ще стане ясно има ли свободен капацитет за присъединяване на нови съоръжения към мрежата.

Пълният текст на 

www.euinside.eu

ГЕРБ генерира все повече несигурност

Излизането от ДАНС на Иван Драшков не е добър знак

Нови облаци се струпаха над главите от ГЕРБ.
След поредицата от скандали по всички фронтове последва пълен провал при посещението в Катар. Докато тук повечето граждани са готови да линчуват монополистите, на българският премиер и министрите му не им пречи да се движат в пакет с въпросните олигарси. Тук Огнян Донев обрича масово на смърт с цените на лекарствата и пълен монопол. Там той отива в състава на официална делегация, водена от премиера Борисов.

Николай Банев се свързва със съмнителен капитал, скандали и фалити. Сменил видимо подкрепата, той е в първата редица на предпочетените в делегацията бизнесмени.

Да си богат днес в бедна България е трудно обяснимо.

Да си много богат често е съмнително, цинично и престъпно.
А как и кого правителството и властите ще убедят, че се борят с престъпността и корупцията, когато уютно се обграждат с нея. Тук дори процедурните хватки на премиерът за това какво е казал „неговият приятел" шейх не хващат място.
Освен всичко друго, видяхме и двойнствени стандарти.
Като няма от какво да подхранват авторитета си, партията и правителството й предизвикват новини, които да помитат и подменят всички въпроси. Министрите Трайков и Константинов излетяха без много обяснения. Не се забави тихата поява и на техните заместници.

За сега решенията оставят усещане, че проблемите остават.

Май така мисли и взимащият решения Бойко Борисов. Но няма друг избор. Тежестите на миналото все по- често ще се припомнят. Въпросите ще го заливат. Опозицията ще надига глава с нови политически проекти. Накрая може да се окаже, че един пукнат балон и остатъците от него в политиката пак вършат работа.
И без това на торището се търкалят въкръсващи остатъци от партии и коалиции.

На този фон особено важно е ставащото в ДАНС

Лично премиерът Бойко Борисов прие оставката на Цветлин Йовчев, но по- късно не реагира, когато новият ни президент го взе за шеф на кабинета си..
Не реагира и когато заменилият го на поста К. Казаков вече направи няколко публични грешки. Вместо това, последва нещо като оставка на Иван Драшков, реалният ръководител на НСС( преминала в ДАНС) в последните 13 години.
В условия като българските, където взаимните зависимости и компромиси на елита са неразрушима норма, това не е характерно.
А Драшков е включен безусловно в този елит и той последователно е изпълнявал възложеното му. Както НСС, така и създадената по време на управлението на Тройната коалиция служба ДАНС имаха основно три цели:

- да бъдат окончателно ликвидирани посткомунистическите служби за сигурност;

- да бъдат убедени външните партньори на България, че нещо съществено ще се прави срещу организираната престъпност и корупцията;

- да се минимализира влиянието на вътрешния министър Румен Петков.

Новосъздадената служба беше оглавена от Петко Сертов, човек, равно свързан със службите, частния безнес и политиката. Постъпил и работил първите години в ДС, преминал в ЦСБОП, завършил курс във Френската полицейска академия, директор на службата за Международно сътрудничество, съветник в екипите на президента Първанов и едновременно близък до Станишев, мек, той изглеждаше твърде удобен за роля в български проект- имитация.

Всъщност зад гърба на Първанов, Станишев и Сертов остана традицията на дуализма в силовите структури и специалните служби.
Така, както Сакскобургготски не се намеси за разрешаване на конфликта между Георги Петканов и Бойко Борисов, по същият начин оставиха Сертов да се оправя с враждуващите лагери.
Реално най- изгодна позиция запази пак Иван Драшков.
Напускал за кратко органите и работил в частния бизнес, от завръщането си в НСС(факт, който упорито избягва да коментира ) той целенасочено гради собствен отбор, с който овладява последователно всички направления и сектори на службата.

Целите са формират на основата на кариеризъм и лични интереси

Смяната на ръководителите по върха подпомага този процес.
Идването на Атанас Атанасов за генерал още повече. Човекът познава работата основно по слухове. Драшков и отборът му се възползват. Новият директор на НСС е и провинциалист без жилище. Идва ред на брата.

Петър Драшков е и директор на БОДК.
Следва политическа поръчка, при която за малко всички да изгорят.
Премиерът Иван Костов решава да си играе на „Разделяй и владей".
Генерал Атанасов получава заповед от премиера да събере компрометираща информация за неудобни министри. Срещу тях е насъскан и другият верен, чак до прага на сауната, генерал Кирил Радев. Двамата с Атанасов също стават врагове.
Ресорният им министър Богомил Бонев и негови колеги стават основен обект.
Поръчката успява. Докладът, дал основание на Иван Костов да подменя министри е налице. Следват благодарности за ръководството на НСС, което се справя най- добре със задачите по бързо окалване. Най- заслужил е Атанасов. Следват Иван Драшков, Цв. Йовчев, Николай

Начев, и още неколцина. С наближаването на поредните избори Атанасов и екипа му независимо един от друг започват да търсят нови позиции.
Докладът спасил Костов започва да се търкаля извън службата. Екземпляр попада в „Открит форум в БСП", а от там в ръцете на Георги Първанов и медиите.

 

Лични амбиции на Първанов в партията го карат да говори

 

че „никакви крилца или кълки в БСП не го интересуват", но този доклад се оказва решаващ за избора му за президент. Атанасов и Драшков се опитват да внушават, че са си вършели добросъвестно работата, изпълнили повелята на законите и разпорежданията на премиера.
Но явно не са съвсем убедени, след като Атанасов изпраща една млада лекарка, дъшеря на живеещ на Запад лекар, да се внедри в левите кръгове. На него и заместникът му Драшков единствено се отчита възстановеният на работа със задача е да разработва левите партии Гаврил Кълев. По офиси на левите дейци излизат колите за наблюдение.

Всъщност, към службата поръчки от силни на деня са текли винаги.

Николай Добрев също се е изкушавал да възлага на отделни служители задачи по считани за негови лични врагове в партията. Но в елита това май е обичайно. Макар да знае още като председател на БСП за проявите и амбициите на Иван Драшков, Георги Първанов с охота, вече като президент, подписва указ на 27 декември 2005 г., като го повишава в звание "генерал-майор".

По този начин, на фона на новите скандали с даването на гражданство може би ще прораснат съмнения, че Иван Драшков безкористно и случайно става член на Съвета по гражданството към Министерство на правосъдието и на междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия.

Вътрешнополитически задачи получават и линейните контраразузнавателни отдели. За да се разтоварят служителите за тяхното изпълнение новото ръководство на службата заповядва масови изгонвания от страната на най- активните обекти. Сезонът е открит с четирима души от руското посолство.
Оперативните дела са закрити.

Контраразузнаването като линия в НСС престава да съществува

Службата се превръща в политическа полиция, обслужваща интересите на управляващите. Всевъзможна информация започва да се трупа за всеки по- значим общественик, политик, бизнесмен и т.н. Естествено, без да остават следи в оперативния отчет.
Това става стил в работата на НСС, а после и на ДАНС.

При срещи с представители на чужди служби информацията се предава като нон- пейпър (разбирай подарък).
Стига някой отвън да реши, може да си вербова агенти на кило.
Основната цел на управлението на ОДС е внушението, че с други политически сили в управлението на страната демокрацията ще спре.

Обикновенно директорите не са дълговечни

Когато Атанасов си тръгва, Драшков решава да оглави службата. В един ежедневник се появява публикация за негови прояви, поставящи под въпрос кариерата му въобще. Силно лоби успява да спре продължението на публикациите, като въздейства непосредствено върху издателя. Макар свързан с леви кръгове, той пък е зависим и от съдебната власт.
Директор на НСС става Иван Чобанов.
Представителните ангажименти и липсата на изкушеност от шпионажа си казват своето.
Драшков отново е реален ръководител на службата.
Хората му плъзват по последните неовладени рубежи.
Кагато идва на власт Тройната коалиция, Драшков вади миналото на неговото семейство и ловешките връзки, водещи към БСП и бизнеса.
Новият министър на МВР лесно е подчинен.
След първата му среща със състава на службата и кратко гостуване в кабинета на Драшков започва да проявява странна за поста и характера му активност в полза на последния.
За да не губи вече завоюваните политически позиции, Драшков възлага на Цветлин Йовчев да пази връзките си с Атанасов и партийния лидер на ДСБ Костов.

ДПС е още по- лесна плячка

При внезапното му отстраняване в края на мандата на Тройната коалиция последва демонстрация на неговите най- верни последователи. - Веселин Марков и Цветлин Йовчев напуснаха сами.
Обществото не разбра какво се случва в ДАНС.
А резултатите от проверките според мнозина, включително Сертов, трябвало да стигнат до Главна прокуратура.
Всъщност, около Иван Драшков винаги ще има сътресения.
Нищо лично, просто интереси!

Последиците?

От тук нататък, каквито и да са качеството и резултатите на българските служби за сигурност, те ще бъдат оползотворявани единствено от външните фактори. До толкова ще стига капацитетът на работещите в тях, но и капацитетът на политическия и управленски български елит.

Какво може да се очаква от тук нататък?

ГЕРБ изпада в по- чести и по- тежки нокдауни. И вероятно скоро партията ще се изпружи окончателно,  готова за употреба от всеки, който я пожелае. БСП ще се раздира и след Първанов- Станишев от затихващи предлетални състояния. Дясното ще си се сипе и рои. Нови политически проекти ще се раждат и най- често маскират далече от партиите.
И всичко това до навечерието на поредните избори.
Тук вероятно се предвижда нова роля за Иван Драшков.
От проектът АБВ за сега останаха да се виждат само кавичките. Претенциите за превземане на БСП се губят. Но всяка новина си е реклама. За директна помощ да не говорим. Фактът, че Румен Петков побърза да обяви подкрепа за Драшков е доста красноречив за отношението и очакванията на Георги Първанов. Драшков може да се окаже

 

гарант за изпълнение на старите договорки между Борисов и Първанов

 

Освен това той директно се вписва в кръга на дипломатите, чиито криле за политически полет бяха изпочупени от комисията по досиетата.
Каква ирония?
ДПС отново става необходим посредник.
След силната защита на Доган за Драшков при предишното му освобождаване от ДАНС, логично е да се очаква нова.
В личен план той не залага само на една карта.
Наличието на фигури от приятелското му обкръжение сред участващите в проекта Бойко Борисов не е без значение. Вероятно там се корени решението на премиерът през 2009 г. да не иска обжалване на съдебното решение за Драшков и да го назначи отново за заместник- председател на ДАНС. Част от тези хора сега стоят в основата на ГОРД, за сега привидно овладяван от Слави Бинев, но там може най- неочаквано да се роди нова форма за запазване на статуквото.
За политиците от елита е полезно, че изпратеният в президенството Йовчев едва ли ще изостави благодетеля си.

Двамата с Драшков ще работят паралелно и по остта Костов- Атанасов.
Външните фактори, безспорно развили отношения със сивите кардинали и инициативници от българските елити и служби за сигурност могат да бъдат спокойни и в бъдеще.
За сега единствено сигурно е, че на Драшков няма да бъде търсена отговорност за нищо.
А това е важно и за семейния му просперитет.
Той е семеен, има двама сина. В публичното пространство излязоха информации, че 25-годишният син на Иван Драшков е собственик на жилищен комплекс със 160 апартамента. Единият става подозрително богат и успешен в съдружие с детето на подчинен на баща си. Около брат му, Петър Драшков, се завъртя и бързо затихна скандал за придобити по странен начин имоти, бе замесено името и на Бойко Борисов, но като кмет. За неговия подпис, стоящ под узаконяването на собствеността се твърди настоятелно и много публично, че е фалшив .
Бившият директор на НСС и зам. председател на ДАНС от години сякаш е в открит конфликт с Алексей Петров и с Петко Сертов. Но последният май прегърна нечии пищяли и си намери отново удобно пристанище, като на практика за дълго отново остана в един отбор с Драшков.

Всъщност, май богатите и влиятелни хора все по- ясно разбират, че повече губят от конфликти помежду си.

. Така може и да се случи скоро масово да минат към традиционното взаимно сътрудничество, макар по- скрито и непозорящо.
Е, разбира се, от това онези, които не са сред тях ще стадат.
Но какво от това?
Единствено неразбрал новите повеи на времето може да се окаже Стефан Гамизов, който заяви публично, че човек на Сертов е "къртица на мафията". Журналисти съзряха между редовете внушение, че става въпрос за Драшков, което никой не отрече. По- интересното е, че тогава бизнесменът съобщи, че уж Европа настоявала за "чистка".
Иван Драшков е обвиняван не веднъж, че има връзки с подземните среди и организираната престъпност. Но пък в американския дипломатически доклад за него се твърди, че той е амбициран да изкорени корупцията, да противодейства на тероризма. По този начин едва ли премиерът ни би си позволил лични инициативи.
Кой ли пък може да знае?

Тихомир Стойчев

Сблъсъкът Станишев - Първанов не е междуличностен, а е резултат от идентичностна неяснота на БСП

На очертаващото се противопоставяне между Станишев и Първанов в БСП не би следвало да се гледа просто като сблъсък на две политически личности. Това противопоставяне е нещо много повече. Причините за него се намират в неясната идентичност на БСП, в това, че през годините на прехода партията даваше сигнали и изразяваше нагласи, насочени към реформи вътре в нея, но всичко това не доведе до появата и утвърждаването на ясна и модерна политическа идентичност на БСП.
Безспорно е, че БСП извървя частично пътя от комунизма към социалдемокрацията. Частичното извървяване на този път обаче означава, че днес БСП не е нито комунистическа, нито социалдемократическа партия. Именно в това се изразява незавършената и неясна идентичност на българските социалисти. Когато един политически субект се намира в подобно състояние, то лидерските сблъсъци в него съвсем логично стават неизбежни. Идентичността е от ключово значение за стабилността и монолитността на една политическа организация. Ситуирането на БСП между комунизма и социалдемокрацията съвсем нормално става причина за съществуването на течения в партията, които са групирани не просто като определени интереси, а са идейно обусловени. Ако единият от кандидатите за нов лидер изразява тенденция по-близка до социалдемокрацията, а другият - тенденция, по-традиционна и по-близка до комунистическата природа на БСП, то това означава, че е настъпило времето, в което трябва да стане ясно каква партия е БСП или с други думи на партията предстои може би най-тежкия вътрешен дебат след началото на демократичните промени в страната.
БСП е имала достатъчно възможности да осъществи плавно и последователно своята идейна трансформация, но доколкото такива опити са били правени, те не са довели до краен резултат. Евентуалният сблъсък между Станишев и Първанов говори, че плавния и безболезнен вариант е отминала възможност и идейният дебат в БСП отива в друга посока, а именно изостряне и рязко протичане.
По принцип в една съвременна партия, независимо дясна или лява, конкуренцията е нормално, необходимо и конструктивно явление. Конкуренцията в един стабилен политически субект обаче не може да засяга неговата идейна основа, а се изразява в търсенето на варианти за най-подходящите начини за претворяването на идеите в реална политика и избор на адекватно поведение на партията при стриктно спазване на идейната рамка.
В момента БСП е една опозиционна политическа партия, парламентарната й група е по-малка дори от онази, която имаше след изборите през 1997 г., последвали едно изключително несполучливо управление на социалистическата партия с премиер Жан Виденов. Този нисък резултат за БСП дойде през 2009 г. след управлението на тройната коалиция, което е било силно според оценки на представители на БСП. Какво е било управлението на тройната коалиция не е обект на настоящите разсъждения. БСП обаче показа прекалено голяма склонност към политически компромиси, не само що се отнася до избора на коалиционни партньори, но и при реализиране на самото управление. Обяснението на този безпринципен политически стил също следва да се обясни с незавършените процеси на идентичностно формиране в БСП. Дори сега социалистите не показват единно опозиционно поведение спрямо управлението на ГЕРБ. По този показател вече се е очертало видимо състезание между Станишев и Първанов. Това също е белег на политическа сила, която е по-скоро в период на изграждане, отколкото да е завършен субект, готов да участва пълноценно в националната политика и държавните институции.
Освен проблемите с идейното формиране и идентичностното изграждане пред БСП стоят и съвсем конкретни въпроси, на които партията трудно може да даде обществено приемлив отговор, независимо дали става дума за БСП с лидер Станишев или за БСП с лидер Първанов. И тези въпроси минават точно през темата за тройната коалиция (2005 - 2009). Имайки предвид, че лидерът на БСП по принцип е кандидат за премиер, то как Станишев, ако остане лидер, ще се завърне начело на изпълнителната власт след като електоралната оценка за неговото правителство беше дадена през 2009 г. и се изразява в най-малката парламентарна група, която БСП някога е имала? Ако пък лидер е Първанов как той ще стане премиер след като създаде тройната коалиция, която доведе до толкова сериозна загуба на доверие към БСП? Разбира се, не е изключено през май БСП да има и трето лице за лидер, но засега тази хипотеза е извън актуалността на лидерския въпрос в БСП.
Трябва да се изясни и още нещо, което е свързано с момента на появата на лидерския проблем в социалистическата партия. Много от показателите, които очертават проблема не са нови за БСП. И друг път партията е била в слаба ситуация, със сравнително скромна парламентарна група и без възможности за реално влияние върху работата на Народното събрание, и друг път конкурентите на БСП са показвали повече жизненост от нея. Сега обаче в лицето на Първанов БСП има алтернативен авторитет.
Досега винаги лидерите на българските социалисти са изграждали авторитета си чрез партията и не са успявали да се еманципират от партийната зависимост, тъй като са заемали единствено длъжности, които са чисто политически и обвързани с положението на съответните лидери в партийната организация. Президентският пост обаче е различен, той не е носител на тези характеристики, поради това, че е надпартиен и поради конституционната функция на държавния глава да бъде президент на всички българи. Изпълнението на президентската длъжност в продължение на 10 г. дава възможност за формирането на авторитет, излизащ от партийните рамки, макар и началото му да е било поставено точно въз основа на партийната принадлежност и партийната зависимост.
Първанов като алтернативен авторитет поставя БСП е качествено нова ситуация, която досега не е позната на тази партия. Ситуацията се усложнява още повече от вече спомената идейна неяснота и идентичностна недоизграденост на социалистическата партия. И тук критиката следва да бъде основно към Станишев. 10 г. лидерство в БСП е напълно достатъчен период от време, в който партията да придобие напълно завършен социалдемократически вид и да се държи така било то на власт или в опозиция.
Изборът на Станишев за лидер на ПЕС не е за пренебрегване, но той по-скоро означава, че според европейските социалисти БСП със Станишев има повече шансове да придобие социалдемократически облик, отколкото че това вече се е случило. Все още БСП не се е разграничила от мракобесния тоталитарен режим в България, довел до жестоки репресии и множество жертви и забавил значително естественото социално, политически и икономическо развитие на нашата страна. Няма и никакво осъждане на дейността на ДС, която е била навсякъде по време на тоталитарния режим, включително и в най-личната и съкровена част от живота на много хора. БСП дори се въздържа от оценка на управлението на Жан Виденов, за което, тези които са го преживели, едва ли пазят приятни спомени.
Всичко това натрупва върху БСП тежести, които са нетипични и неестествени за една съвременна европейска социалдемократическа партия. Една от водещите социалдемократически партии в Европа - германската, ясно и еднозначно изрази отношението си към комунистическите служби за сигурност, подкрепяйки, при това от няколко години, Йоахим Гаук за президент на Германия. Става дума за човекът дал публичност на архивите на ДС в бившата ГДР.
Понастоящем ръководството на БСП може и да е в Европа чрез високата длъжност на Станишев в ПЕС, но къде е членската маса на БСП, особено членовете и симпатизантите й от по-малките градове и селата? Много трудно би било да се каже, че те също са в Европа. Ножицата между ръководство и членска и симпартизантска маса в БСП е станала твърде голяма. Станишев досега не е показал решимост да я намали, а алтернативният авторитет е в позиция, даваща му възможност да се възползва от създалите се обстоятелства.
Може да се каже, че Станишев не е използвал достатъчно рационално 10-те години начело на БСП и ако сега Първанов се явява негов сериозен конкурент, то причината за това е именно в пропилените възможности и проявената нерешителност през последните 10 г. Симпатиите на ПЕС очевидно са на страната на Станишев, но симпатиите на голяма част от членовете за момента едва ли имат достатъчно ясни очертания. Не е сигурно тези хора като мислене и нагласи дали са по-близо до Европа или до сантимента към миналото.
Недавайки ясна оценка на миналото БСП остави в него голяма част от електоралната си маса, а елитът на партията се устреми към Европа и постигана своето. И ако сега членовете на БСП чрез своите делегати решат да дадат шанс за реализация в партията на алтернативния авторитет, то основната причина за това би била, че Станишев е станал европейски лидер без обаче да разполага с достатъчна електорална подкрепа, идваща от български социалисти с европейско мислене.
Със сигурност може да се каже, че всички условия за интересно развитие на нещата около БСП са на лице и може би ситуацията около БСП през предстоящите месеци ще бъде толкова интригуваща, колкото не е била никога досега.

 

Евгени Кръстев,
политолог

 

Сблъсъкът на "Титаните" е без значение

Спасявайте се както можете!

Какво става в основните отбори.
Вие си ги познавате- сини, червени, по- малко сини, по- малко или повече червени. Цветът е само и единствено за тяхно удобство. Иначе няма значение.
По- добре от себе си, от близките си, от приятелите.
Просто те така натрапчиво са около нас, че не може да бъде иначе.
Б. Б. си го знаем.
Появи се уж от нищото.
Ама не съвсем.
Зад него от 91- ва надничат всевъзможни сенчести играчи. Та до сега.
От страни го дърпат за пешовете на юнашката тужурка от всички посоки.
И колкото и да се прави на мъжкар, подкараха го на края.
Или поне към принизяване до тяхното равнище.
Не му се иска и за това е готов, в характерен стил, да смачка всички, но да продължи да плува най- отгоре.
Мъжки се пъчи сега, но го знаем и в други, далече не толкова геройски пози.
Докато отминат бурите им беше необходим.
Него да не го мислим- той отдавна е в „американската мечта".
Сега цяла България се е вторачила в битката, както ни внушават, на титаните.
Вгледайте се- нито при него, нито при другите има някакви титани.
Едното Г.П. го отглеждаме от години.
Когато го видяхме що за стока е, пратихме го на предварително обречена битка.
То взе, че покрай вътрешнобитовите контузии на другите играчи, се класира първо.
И така- десет години.
Сега пак му се иска да тръгне отначало, та белким щастливия цикъл се повтори.
Опонента С.С. е също толкова случаен, колкото и Г. П.
За нас.
Но за себе си не е.
И той иска.
И не питат другите искат ли. Ние, искаме ли ги.
Техният конфликт при всички случай ще бъде с нулев резултат.
Сблъсъкът им, ако излъчи за победител , който и да е от тях, ще бъде равен на нула за онези, които те двамата искат да ръководят.
А алтернативите.
Там се очертават още по- страшни конфликти.
Зад Г.П. надничат комплект Р.П., Б.Р., Т.В., В. К., А. Н. и т.н.
Първо е сигурно, че и на него са му втръснали. Но дори да иска да си почине от десетгодишните титанични напъни, те няма да го оставят. Защо са го отглеждали иначе? Да ги издига нагоре, да ги осигурява с постове.
Та без него те са едно нищо.
Другите са още по- нищо.
Иззад С.С. надничат Р.О., който сега в още по-характерен стил се е снишил. Комсомолът си е комсомол. За него битката между Г.П. и С. С. е още по- добре дошла.
Никой не се сеща за това, че има и такива като него, които не са по- молко, да не кажем по- голямо, зло.
А и въпреки очертаващият се нулев за основните играчи резултат, отрицателен при всички случаи за масово зомбираните нас, за Р.О. печалбата е сигурна.
Както и за сгушилите се зад него М. Р., В. Б., А. Я., общински ограчи и играчки.
Те си имат своя „тато". И той е длъжен да ги осигури, точно както ги е осигурявал до сега.
Като Р. О. има няколко десетки. Вие ако искате си смятайте- по области, по окръзи, по общини, по квартали.
И всеки там си има „тато", който чака на другия, по- горен „тато", макар да е готов във всеки един момент да разпознае единия и да се вкопчи в другия.
Който победи. И осигурява лапачка.
Та да ги брием ли десетките: М.М. „Тато" на най- бедната област, той и депутат, той и абониран за министър и т.н.; Г. Б. на съседната, не по- малко бедна област също „тато". И също несменяем хранител на екип, абониран за вечен депутат, областен председател и т.н.; Р.П. малко по- надолу. Несменяем от години областен партиен председател, говорител, изборджия, депутат, говорител, министър и т.н.
Няма да ни стигне място да ги броим всичките „татовци". А и няма смисъл.
Без значение са основните имена и мишоците зад тях.
Октоподът и хватките са едни и същи.
Не по- различно е и при другите отбори.
Те заедно са Октопод.
За всички нас, които не сме в тях, резултатът ще бъде отново без значение.
Веднага след обявяването на поредния резултат ще последва изписване с големи букви: „Един за всички- всички за един".
Което за нас, останалите, ще означава само едно: „Спасявайте се както можете".

Тихомир Стойчев

Прокълнатите градове

Година след трагедията във Фукушима японците са разчистили разрушенията и са изградили живота си наново.
През миналата година Япония беше разтърсена от ужасяващо бедствие. Земетресението от 9.1 степен по скалата на Рихтер и последвалото го цунами, нанесоха щети за над четвърт трилион долара на третата по големина икономика в света, загинаха или изчезнаха над 19 000 души. Но ако погледнем по-внимателно хронологията на събитията ще видим, че земетресението в Япония не нанесе значими щети, това направи последвалото го цунами, което потопи източното крайбрежие на остров Хоншу.
Но земетресенията не са опасност само за Далечния изток. Балканският полуостров също е земетръсна зона, през която при това преминават два разлома с висока сеизмична активност.
Най-големият град в региона - Истанбул се намира точно върху единия от тях. На балканите опасност от цунами няма, но за сметка на това всяко силно земетресение има ужасяващи последствия.
Точното време и място на което и да е силно земетресение не могат да се прогнозират. Но сеизмолозите са категорични, че има зони, в които бедствието е неизбежно да се случи през следващите няколко десетилетия. Две такива места са Истанбул и София.
Какво ще стане ако силни земетресения разтърсят столицата на България и най-големия град в Турция? Апокалипсис е подходяща дума за случая. Щетите и в двата града биха били по-големи от тези след земетресението в Япония, както и жертвите.
Причината за тази мрачна прогноза се дължи не на природата, а на действията на хората. И в София, и в Истанбул съществува правилото, че колкото е по-стара дадена сграда, толкова по-добре построена е тя.
За кратко, в последните години на комунизма в България, качеството на жилищното строителство се подобри. Причината беше разрушителното земетресение в Стражица, което беше с магнитуд едва 5.7. Но като цяло и преди и след 10 ноември при изграждането на софийските квартали най-важният компонент е бил цената.
Всъщност дори много от сградите, които са били построени съобразно земетръсните изисквания, в момента не отговарят на тях. Причина затова са преустройствата, основно на приземните етажи, където през последните 20 години масово се настаниха магазини и заведения. А приземните етажи реално носят цялата тежест на сградата. Тяхната стабилност е още по-важна при високото строителство, като това на панелни блокове.
В големите софийски квартали като Люлин и Младост жертвите и разрушенията биха били значителни точно заради по-високото строителство.
И докато по-старите панелки вече приближават края на своя срок на годност, то в годините на демокрацията, особено до 1997 г. строителите масово търсеха възможно най-ниска цена. Така голяма част от новите сгради вече имат структурни проблеми и почват да се рушат само десетилетие след като са завършени.
В Истанбул ситуацията е подобна. През последните 50 години населението на турската столица нарасна експлозивно. С предградията то вече наближава 15 млн. души или пет пъти повече отколкото са били в средата на XX век.
Цялата тази човешка маса се нуждае от жилища и те са построени бързо и евтино. През последните години властите в Турция са много стриктни към състоянието на сградите и спазването на противоземетръсните изисквания, но това не винаги е било така. Преди земетресението в Коджаели през 1999 г, подобно на София и в Истанбул жилищните блокове бяха почти безконтролно преустроявани от собствениците си.
Земетресението в Коджаели е добър атестат в умален размер на това, което ще се случи в София или Истанбул при по-силен земен трус. Това е един от най-индустриализираните райони на Турция. В катастрофалното земетресение загиват над 17 000 души или почти толкова, колкото и в Япония. Мнозинството от тях са погребани под останките от собствените им апартаменти в некачествено построени многоетажни блокове.
Източник: Дарик нюз

 

Две вечни български теми

Какво кара българите вечно да се връщат към едни и същи теми, като например сметките за парното или цените на лекарствата? Безпаричието ли е виновно? Или кризата? Нито едното, нито другото. Ето коя е истинската причина:
В България така нареченият публичен дебат си има вечни теми. Мине не мине време и те изплуват отново и отново. При някои цикличността е сезонна, при други - от скандал на скандал. Независимо от конкретния повод, разговорът по тях сякаш всеки път започва отначало и се завърта в омагьосан кръг от едни и същи, вечно повтарящи се аргументи. Болезнена фиксация като при вечно незарастваща рана. Такива са и някои от актуалните теми на последните дни.
Вечният сюрприз със сметките за парното
Тъкмо отминаха стандартните страсти и размисли около тазгодишния сняг и около поредното, вече традиционно наводнение, и ето че сезонно и неизбежно дойде ред на парното. Както всеки януари, „Топлофикация" ни сюрпризира с високи сметки и всичко си тръгна по познатата схема. Гражданството е справедливо възмутено до дъното на душата си, всички медии шумят от сутрин до вечер. В отговор властта се хвърли в трескав кризисен PR.
Директорът на „Топлофикация" направи маратон от интервюта. Парламентарни комисии заседават и за пореден път обещават законодателни промени. Лайтмотивите са си все същите - топлинните счетоводители, неясните сметки, отчитане всеки месец, криминализиране на кражбите... По традиция "отгоре" бе наредена проверка на по-високите сметки, от която, както и въобще от цялата тупурдия, естествено не произлиза нищо.
Всичко ще си остане по старому, зимата ще отмине и темата ще се забрави временно - до следващия път, когато най-вероятно поводът ще е новата, по-висока цена на парното. Заради задаващото се ново поскъпване на газа.
Скъпият газ, впрочем, е също сред вечните теми. Този път залъгалката е, че България щяла да преговаря за отстъпка в цената, каквато получиха редица европейски страни и компании. Отстъпка обаче е възможна, където има алтернативни доставки. В България и за това отдавна много се говори, но все нищо не се случва - алтернатива на руския газ няма и скоро няма да има.

Кашата с цените на лекарствата
Бонусите на директорката на Здравната каса драснаха клечката на друга вечна и лесно запалима тема. Този път със специален акцент върху цените на лекарствата. Скандалът може би щеше да се размине леко, ако директорката не се беше впуснала да обяснява колко заслужено се е самонаградила. И ако оставката й, кой знае защо, не беше предизвикала истинска война между заинтересовани бизнес-кръгове и техните медии. За пореден път се заговори за лобистки натиск и прокарване на частни интереси. И кризисният PR се втурна да гаси друг пожар.
След директорката на Здравната каса премиерът уволни и един заместник-министър. Което не е изненада. За две години и половина при сходни обстоятелства вече си отидоха двама министри на здравеопазването, шестима заместник-министри и трима директори на Здравната каса.
За да не ги последва, днешният министър се втурна да дава интервюта, като в това отношение вероятно успя да бие дори рекордите на премиера. Парламентарна комисия пак обсъжда цените на лекарствата, а друга, специална комисия пак ги проверява.
Министърът, който в отговор на обвиненията за липса на реформи доскоро даваше за пример извършените под негово ръководство промени в лекарствената политика, изведнъж откри, че тя не е прозрачна. А няколко дни след като обясни, че няма как да се натискат фармацевтичните компании, защото може „да останем без лекарства", изневиделица ги заплаши с „много твърди законови действия" и обяви, че очаква намаление на цените с "50 процента и повече".

Защо, защо, защо?
После се оказа, че става дума за някои лекарства и за връщане на цените им на нивото от 2010-та, защото през 2011-та, обратно на доскорошните твърдения, те не били паднали, а се били повишили. А освен това никой няма да може да разбере къде, какво и дали въобще има намаление, защото било въпрос на търговска тайна. Въобще, ефектът от цялата кампания се очертава да бъде като при миналогодишния мораториум върху цените на горивата.
Така или иначе темата скоро ще се позабрави до следващия скандал и нещата ще си продължат по старому. Както въобще в здравеопазването, така и при лекарствата прозрачността ще потъне в непроницаемата каша от институции, комисии, списъци, търгове и отстъпки. И хората ще продължат да се питат как, например, е възможно едно лекарство да е по-евтино в аптеката, отколкото през Здравната каса, защо за едни заболявания и лекарства касата плаща, а за други - не. Както и защо изобщо плащат здравни осигуровки.
Българският омагьосан кръг
Какво в случая обединява сметките за парното и цените на лекарствата? Какво ги превръща във вечно актуални теми за един и същ, мъчително повтарящ се безплоден разговор? Някои ще намерят обяснение във вечното безпаричие. Или пък в кризата. Истинската причина обаче, следствие от която са и самото безпаричие, и до голяма степен самата криза, е друга. Причината е в липсата на реформи.
А парното и здравеопазването са само две от многобройните агонизиращи и отчайващо нуждаещи се от реформи сфери. Докато редуващите се един след друг управляващи нямат желание, знание или воля да извършат тези реформи, а обществото не е готово да плати тяхната цена, ще продължаваме да се въртим в омагьосания кръг на вечните български теми. Цената на парното ще става все по-непосилна, а здравеопазването - все по-скъпо и трудно достъпно.
Дойче Велле: Ясен Бояджиев

 

Защо държавата не трябва да финансира частните училища

След като вече публикува позицията в подкрепа на това държавата да финансира частните наред с държавните училища и детски градини, euinside.eu представя обратната теза, защитена от Мариян Карагьозов. Спорната разпоредба е част от новия проектозакон за училищното образование, който в момента се обсъжда.

Евентуалното приемане на тази разпоредба би била втората стъпка, насърчаваща приватизацията на общественото образование у нас. Първата беше инициираната от министър Даниел Вълчев реформа, която въведе в сила делегираните бюджети - бяха премахнати колективните договори и всички преподаватели сключват индивидуални, а всяко училище се конкурира с останалите училища. Целта беше да се подобри качеството, като училищата, които предлагат по-високо ниво да привличат повече деца и да получават повече пари. В крайна сметка, подобряване на качеството не видяхме, но заради изискването във всяко образователно заведение да учат определен минимум деца, редица училища, предимно в малки и отдалечени населени места, бяха затворени.

Редно е да се отбележи, че това не е първият опит за въвеждане на принципа "парите следват ученика", известен още като „ваучерна система". Лансираната от десни икономисти идея е стара и първият опит за налагането й у нас беше иницииран през декември 2007 г. от Асоциацията на частните училища. Сега обаче лобистите на идеята предпочетоха да останат в сянка и законопроектът е подготвен от МОНМ. Привържениците на предложения принцип „парите следват ученика" изтъкват няколко аргумента - такава система съществува на „Запад", не бива да делим децата, таксите ще паднат, образованието ще стане по-достъпно, ще се повишат конкуренцията и качеството....

Мариян Карагьозов

Пълният текст на www.euinside.eu