Вевести новини

Доган отново се катери на политическата везна

     С изказването си в Джебел, че без ДПС не може да бъде избран президент, Ахмед Доган отново направи заявка за политически рефер. Мълчалият с месеци лидер на движението определи управлението на ГЕРБ като „пълен провал" и прогнозира предсрочни избори.

По предизвикателство и агресивност това изказване напомня на изявите му преди парламентарните избори през 2009 година, които доведоха до тежката загуба на БСП. Няма съмнение, че с появата си Сокола се опитва да извади партията си от политическата изолация, в която е изпаднала, както и да обедини верните си привърженици срещу отцепника Касим Дал, който в Кърджали призова за бойкот на т.нар. „възродителен процес".

Възможно е тонът на Доган да предизвика отново обратни реакции и да консолидира патриотичен вот срещу самонадеяните твърдения, че от ДПС зависи изборът на президент в България. Играта обаче е далеч по-сложна. Тази година изборите са „2 в 1" - президентски и местни, което означава двойно поле за пазарлък. Затова подкрепата за една или друга кандидат-президентска двойка до голяма степен ще зависи от това доколко и с кого Доган ще се договори за избора на кметове и общински съвети по места. И тъй като към момента всички прогнозират сблъсък на президентските избори ГЕРБ-БСП, (нещо като старата формула „десни-леви"), лидерът на ДПС отново се опитва да застане в центъра на политическите везни и да ги накланя в зависимост от собствените си интереси.

Изказването му срещу партията на Борисов съвсем не е последно, нито е окончателно. Доган отлично знае, че има голяма вероятност за местните избори и БСП и ГЕРБ да клекнат на килимчето в една или друга община със смесено население. И в момента държи и двете партии в шах, като им изпраща противоречиви сигнали. Въпросът е кой как ще ги разчете и как ще им отговори.

Евгени Петров

Румен Петков не лъже и не носи бели чорапки

Грамата на бившия посланик у нас Джон Байърли, разпространена от Уикилийкс накара Румен Петков публично да обяснява, че нито има сестра, нито е уринирал във фонтан. "Никога не съм уринирал във фонтан и никога не съм бил задържан", заяви той по ТВ7. Според бившият ни вътрешен министър твърденията на Байърли били треторазредна клюка. Но Петков не отрече друго определение на посланика - че изглеждал в очите на обществото като здраво работещ и здраво пиещ министър.

Не опроверга и твърденията, че символизирал всичко най-лошо в БСП: липсата на реформи и на покаяние и наличието на корупция. Но заподозря българския сайт bivol.bg, че е във връзка с управляващите.

Не отрича и написаното от Байърли, че по времето на Петков групировки като ВИС, СИК, „Мултигруп" и ТИМ продължават да действат практически безнаказано.

Очевидно за Румен Петков няма добър US посланик. Настоящият, Джеймс Уорлик според него пък е „откровен лъжец" и „абсурден" когото депутатът с отнета щатска виза заподозря, че взема наркотици и пие.

Доколко може да се вярва на американските дипломати не знам, но имам един ориентир доколко може да се вярва на самия Румен Петков.
През 2007 година като вътрешен министър Петков бе привикан пред парламентарната комисия по вътрешен ред и сигурност да отговаря за засилената охрана на Младен Михалев-Маджо при разпита му в съда. Тогава Румен Петков заяви пред журналисти следното: „Лъжа е, че съм приятел с г-н Михалев, както е лъжа и това, че нося бели чорапи".

На следващият ден вестник „Експрес" излезе на първа страница с голяма снимка. На нея в едър план бе сниман Румен Петков, кръстосал крака и с бели чорапи. Дали е приятел с Маджо - не знам. Дали ползва фонтан за облекчаване - също.

Евгени Петров

Няма такъв дебат, г-н Президент

Президентът Георги Първанов искрено се възмути, че половин година преди президентските и местни избори няма дебат по това, което е свършил за два мандата и изобщо за ролята на институцията.

Ами няма. Защото очевидно не е нужен.

Защото президентската институция се помпа с повече внимание и значение от реално необходимото. И защото всички партии предизборно я превръщат единствено в мярка за политически нарцисизъм (огледалце, коя е най-хубавата партия по света и у нас?).

Президентът и ролята му в обществения живот не са дневният ред на живота у нас. Този дневен ред е написан от европейските ни партньори още преди приемането ни в ЕС и е жизненоважен за страната много повече от дебата за президентската институция. Той започва, преминава и завършва с онова, за което ни наблюдават (купешката дума е „мониторинг").

Нарича се престъпност, корупция, двойно правосъдие.

Започва от недосегаемите мафиотски групи и завършва поне към момента с Алексей Петров, Ковачки, Масларова, Маргините и т.н. Огромният дебат е как да се откъснем от дъното на най-бедните страни в Европа и така е било от Освобождението насам. Затова ни трябват технологии, инвеститори, капитали, но те няма да дойдат, докато още от границата ги чакат продажни чиновници, разградени митници и криво правосъдие.

Дебатът въобще не е за президентската институция, колкото и отчаяните граждани да пишат до „Дондуков" 2 да им вдигне пенсиите или да им намери скъпо струващо лекарство. Дебатът изобщо не е дали президентът е отстрелял архар или не, колкото и пикантна да е темата. Дебатът е за ценностите и морала на обществото.

България е парламентарна република. От Монтескьо насам демокрацията познава три власти - законодателна, изпълнителна и съдебна. Четвъртата са медиите и свободата на словото. Те са отговорни за състоянието на държавата. Каква е ролята на президента в тези процеси вероятно е тема за възможен дебат, но това е точка предпоследна от дневния ред на живота у нас. Той няма да реши нито стандарта на живота, нито политиката на доходите, нито растящите цени, нито борбата с престъпността и корупцията, нито качеството на съдебната система.

Президентът и самата институция и сега, и преди са били толкова важни, колкото да си премерят силите основните политически играчи в едно своеобразно социологическо проучване с мащабите на национален референдум. И съвсем не е случайно, че предпочитат да са „надпартийни", включително и Първанов, който бе издигнат за втори мандат от инициативен комитет и дори не пожела да се обвърже с партията си. А сега профилът на бъдещия президент включва най-вече изискването да е

някакъв удобен политически хермафродит,

който просто да се харесва на всички (Стефан Данаилов, Меглена Кунева) и ако може да не пречи на останалите власти. Всичко останало водеше до конфликт. (Боянски ливади, „Иване, кажи си, те ще те разберат").

Сега някои анализатори се опитват да ме убедят, че всъщност президентските пълномощия съвсем не са толкова малко и дават за пример правото му на обръщения към нацията. Ех, ако говореше по-често с народа...Ами добре, пускайте го всяка седмица по БНТ и му гледайте ефекта. Ще се превърне в регистратор на проблемите на нацията, което чуваме всяка вечер от телевизионните водещи.

Ако наистина има някакво поле за дебат по президентската институция, той е в конфликта между прекия избор от целия народ и правомощията му по конституция. Въпросът дали президентът да не се избира от Народното събрание с квалифицирано мнозинство беше поставен тихо и плахо и отминат без внимание. А си заслужава да се помисли по въпроса.

Далеч съм от мисълта, че на политическите сили особено в парламента не е нужен коректив. Но по конституция корективът е опозицията, а президентът ( пак по Конституция) изразява обединението, а не политическото разделение на нацията.

Личното ми мнение е - един избор и една предизборна истерия по-малко. И политиците, и обществото ни си имат достатъчно друга работа и теми за дебат.

Евгени Петров

За какво им плащаме (на депутатите)

     Не се наемам да твърдя дали днешните пререкания в парламента по датата на изборите са най-безсмислените в работата на това Народно събрание, но имам някои надежди. След като на практика всички останали политически сили се съгласиха с предложената от ГЕРБ дата 23 октомври, единствено от БСП вкараха дебата в безсмислена и ненужна процедура. Те признават, че дори не държат толкова на своята дата - 13 ноември, колкото да не се заобикаля правото на президента.

Откъде иде безсмисления конфликт? Според приетия Избирателен кодекс тазгодишните президентски и местни избори ще бъдат в един и същи ден. Добре, обаче датата за президентските избори се определя от Народното събрание, а на местните избори - от президента. Така поне на теория става възможно двете дати да бъдат различни, което влиза в противоречие със закона.

Безсмисленото упорство на БСП стига до заплаха от конституционен спор, но той е съвсем ненужен най-малкото по две причини. Първо - самият Георги Първанов на консултациите каза, че ще изчака мненията на политическите сили и решението на Народното събрание. С това на практика показва, че ще се съобрази с волята на парламента. И второ - за какъв конституционен спор става дума? Президентът може да си има своите правомощия, но без да съм конституционалист съм наясно, че все пак ние сме парламентарна, а не президентска република.

Но нали все пак трябва безсмислено да се яде парламентарно време, което се плаща от данъкоплатеца, само и само да се влезе в новините. А в същото време за поправки и приемане чакат десетки нови стари недомислени закони, писани от същите депутати или техните предшественици.

Евгени Петров

Бойко президент? Чао, ГЕРБ!

Спорно е, че ако премиерът се яви на избори със сигурност ще ги спечели

„Вълнуващата" новина, че Бойко Борисов може да се кандидатира за президент най-малкото не е новина. Вариантът се обсъжда от месеци и от социолози и от политици и от наблюдатели.

Новото са думите на вицепремиера Цветанов, че ако Борисов спечели вътрешната номинация за кандидат-президент, тогава ще се мисли кой ще стане министър-председател. Някой да си представя, че ако поиска, Бойко няма тутакси да получи одобрението на съпартийците си? Значи ако вярваме на думите на председателя на предизборния щаб на ГЕРБ, направо си имаме кандидат. А после?

Преди време писах, че ако Борисов заеме мястото на „Дондуков" 2 това ще е самоубийството на ГЕРБ. Партията няма друга обединителна фигура с такъв висок рейтинг (с изключение на Росен Плевнелиев, но той е далеч повече технократ). Борисов е безусловната и авторитетна и авторитарна личност, която може да управлява тази разнолика група хора. Дали новият премиер ще съумее да го замести е единият от въпросите. Другият е кой ще стане председател на партията. Вариантът Плевнелиев - министър-председател, Цветанов - партиен лидер може и да изглежда логичен, но това ще означава да напусне министерското място в МВР. Нещо, което най-малкото му се иска. А и не всички в ГЕРБ ще бъдат очаровани от новия-стар пост на Цветанов. Така за парламентарните избори ГЕРБ може да се окаже с един високо рейтингов президент и с една нискорейтингова партия.

И политици и анализатори и социолози непрекъснато сочат, че яви ли се Бойко на президентските избори - със сигурно ще ги спечели. Това съвсем не е толкова сигурно и повече намирисва на опит да го качат на шейната и да го засилят по хлъзгавия склон. Тъкмо за да се обезличи ГЕРБ. За момента електоратът му дава високи оценки, но го разглежда все още като премиер. Когато обаче станат известни и другите кандидати, когато в открити и задочни дебати се наложи да дискутира с потенциални противници като Меглена Кунева, Стефан Данаилов, Светослав Малинов и неизвестен кандидат на ДПС (говори се за опитния оратор Лютви Местан), нещата могат да придобият съвсем други измерения. Нека да напомним, че обяви ли се евентуално кандидатурата на Борисов, всички останали партии ( дори „Атака" засега има собствен кандидат) ще бъдат срещу него от първата минута на телевизионния диспут до последния ред на утрешния вестник.

Не трябва да се забравя и още нещо. От едно изследване преди месец стана ясно, че 67 на сто от избирателите не искат президент от ГЕРБ като смятат, че преяждането с власт от една партия е вредно. А това вече е показателно, защото досега у нас вотът винаги е бил протестен, вот „срещу", а не „за". И при тези очертаващи се настроения, съчетани с мръсни предизборни удари и низходящ рейтинг на ГЕРБ очакваната победа на Бойко може да се окаже силно преувеличена.

Затова и основният въпрос пред управляващите и пред самия Борисов е: „Заслужава ли си"?

Евгени Петров

Свободата на медиите се влошава драстично

В Египет вече няма свободни медии, докато Либия, Саудитска Арабия, Сирия и Тунис продължават да са сред страните в света, в които състоянието с независимостта и свободата на медиите е най-лошо, показва нов доклад на "Фрийдъм хаус"

В Близкия изток и в Северна Африка се наблюдава драматично влошаване на положението със свободата на медиите.

Това сочи докладът на неправителствената организация "Фрийдъм хаус" за състоянието на свободата на медиите по света през изминалата 2010 г.

Докладът, в който се прави оценка на 196 страни и територии ще бъде публикуван по-късно днес.

Десетте страни, в които състоянието със свободата на медиите е най-лошо, са Беларус, Мианма, Куба, Екваториална Гвинея, Еритрея, Иран, Либия, Северна Корея, Туркменистан и Узбекистан, се посочва в доклада.

В тези 10 страни независимите медии или изобщо не съществуват, или почти не могат да си вършат работата, смятат експертите.

В него се посочва, че в тези държави независимите медии не изразяват независимо мнение, гражданите имат много ограничен достъп до безпристрастна информация, а дисидентите са смазани чрез арести, мъчения или други форми на репресии.

В доклада се констатира, че в Египет вече няма свободни медии, докато Либия, Саудитска Арабия, Сирия и Тунис продължават да са сред страните в света, в които състоянието с независимостта и свободата на медиите е най-лошо.

От тези пет арабски страни, спечелили си негативна оценка на "Фрийдъм хаус", само в Саудитска Арабия не е имало революция или протести срещу управляващия режим.

През 2010 г. видяхме с каква лекота правителствата в Близкия изток предприеха репресии срещу медиите, казва Карин Дойч Карлийкър, ръководила проучването и подготовката на доклада на "Фрийдъм хаус" за 2010 г.

"Новите неща, които се случиха в началото на 2011 г. ни дадоха надежди, че постигнатото в Близкия изток може да проправи път към подобряването на глобалното ниво на свободата на медиите. Но последните действия на армията в Египет за ограничаване на отразяването на новините будят безпокойство", допълва експертката.

Мексико, подобно на Египет, също вече не може да бъде смятана за страна със свободни медии заради заплахите и насилието, свързани с накротрафика, се посочва също в документа.

Нападенията срещу журналисти, самоцензурирането и климатът на страх са резултат от това отстъпление от свободата на медиите в Мексико.

Като цяло обаче тенденцията за спад в свободата на медиите по света, наблюдавана в продължение на осем години, както изглежда през 2010 г. започва да се стабилизира, се отбелязва в доклада.

В глобален план всеки шести жител на света живее в страна със свободни медии, се отчита в документа.

В последните пет години обаче страните, белязали значително отстъпление в сферата на свободата на медиите, са превишили тези, белязали напредък в тази насока, се допълва в доклада.

Освен Египет и Мексико през 2010 г. значителен спад в областта на свободата на медиите е имало и в Унгария, Хондурас, Южна Корея, Турция, Тайланд и Украйна

Снимка с качулка или защо обвиняемите стават герои

     Излъчените кадри от ареста на бившия главен секретар на финансовото министерство Тенчо Попов продължават да бъдат сред най-коментираните и от политици и от правозащитници. И определено има защо.

„Да бъде ритан човек, който е с белезници, очевидно не е добре", призна след излъчените кадри наблюдаващия прокурор Николай Джамбазов. Не беше добро и държанието на прокурор Роман Василев при ареста на бившият министър на отбраната Николай Цонев за което си получи наказанието. А прокурорите трябва да следят за спазването на закона.

Признавам, че освен бруталните действия на полицаите най-много ме порази нелепата сцена на доволните от свършената работа полицаи, които се снимат за спомен с качулки на главата. Да искаш да те снимат и да си криеш лицето е толкова смислено, колкото да пишеш по водата. Оказва се, че анонимността понякога защитава, но понякога разрешава далеч над позволеното.

Сега премиерът Борисов ще иска сурови наказания за провинилите се. Но в същото време по думите му, докато всички задържани ги превръщат в национални герои, да не го питат за борбата с престъпността. И още - че няма да позволи на медиите да превръщат офицерите и хора, които задържат престъпниците в техни жертви.

Целият проблем е, че не медиите превръщат задържаните в герои, а цяла една система. Често пъти тя започва от хора с качулки, които ги арестуват, после заподозрените преминават през следствието и прокуратурата, където им повдигат обвинения озовават се в съда, където биват съдени от съдиите, делата се отлагат непрекъснато и се точат с години. През цялото време пред погледа на медиите. И когато бъдат оправдани, задържаните и обвинените вече са по-известни от телевизионни водещи.

Много от тези задържани вървят към съдебната зала също закачулени и криейки лицата си, а най-често излизат оттам оправдани, доволни и с открити лица.

И така - от хората с качулки до хората с тоги - всички имат принос за превръщането на обвиняемите в национални герои. Ако първите си свършат както трябва работата, последните първи ще бъдат забравени.

Евгени Петров

Сините боядисаха червени яйца на Велики четвъртък

 

     Парламентарната тупурдия на Велики четвъртък около мандата на председателя на комисията по корупция извади не само ораторските качества на депутатите и низ екзотични библейски и светски реплики. По същество спора дали да се удължи мандата на нейния председател Валентин Николов от „Атака" се сведе до това дали управляващите с помощта на хората на Сидеров не се опитват да прикрият или да отложат разглеждане на сигнали в комисията срещу ГЕРБ и по-конкретно срещу Цветан Цветанов.

Ако възраженията бяха само от страна на лявата опозиция - това е разбираемо. Техният човек Бойко Великов трябваше да поеме комисията след великденската ваканция. Но в нападките срещу промяната в правилника на НС агресивно се включиха и сините, водени от Иван Костов, който направо попита дали не се спира проверка срещу МВР-шефа. А според бившият председател на комисията Димо Гяуров, приетите промени се правели, за да се запуши устата на депутатите в нея. "Някой се притеснява от антикорупционната комисия и то в предизборно време" - отсече той.

Така се случи нещо парадоксално. На практика десните открито обявиха, че предпочитат повече червения Бойко Великов, отколкото управляващите и техни партньори в ЕНП. Това е поредната „братска прегръдка" между сини и червени, срещу която десни симпатизанти и избиратели отдавна открито роптаят. В този смисъл, твърденията, че на Велики Четвъртък десните боядисаха няколко червени политически яйца, съвсем не са преувеличени.

Затова няма да е чудно, ако и на наближаващите избори за президент и по места Синята коалиция подкрепи леви кандидати само и само да загуби ГЕРБ. Или да обяви малодушното „гласувайте по съвест". Което ще е окончателното й политическо самоубийство.

Евгени Петров

 

Как Кушлев се превърна в "Гушлев"

     Най-после махнаха Стоян Кушлев. За 6 години бившият царски депутат и носителят „на нов морал в политиката" съчета по брилянтен начин дебелоочието, безпардонността, лакомията, шуробаджанащината, лицемерието и откровените лъжи, присъщи на безсмъртния Бай Ганьо и неговите най-ярки последователи в балканската ни действителност.

Този човек сам си определяше заплати по 7-8 000 лева, плащаше на служители по три бона, назначаваше роднини на апетитни постове в подопечната му комисия и влезе в тежък конфликтна интереси.

И - забележете - въпросният Кушлев оглавява една от ключовите комисии за борба с корупцията - КУИППД или разшифровано - Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Накратко - „Комисията Кушлев". Така от средата на 2005 година буквално до вчера този човек успя да направи за резил политическата система, управлението на страната и обществото.

Още през мандата на Тройната коалиция стана публично известно, че този надведомствен държавен орган работи крайно неефективно, защото отнетото от нейната дейност имущество на бандитите е в пъти по-малко от собственият и годишен бюджет. Разбра се, че нейният ръководител проф. Стоян Кушлев, който се оказа на всичкото отгоре, че не е никакъв професор, получава огромни възнаграждения. Вместо да бъде изхвърлен незабавно, дружески го посъветваха да си намали заплатата в резултат на което той я...увеличи.

Според последния доклад на комисията за 2009 година запорираните досега имоти са за близо половин милиард лева. „От спечелените 16 дела обаче, държавата реално е прибрала по-малко от заплатата на председателя на комисията. Парадоксално, в началото на годината стана ясно, че въпреки рекордно големите запори на знакови имена от родния бизнес и ъндърграунд, едва 230 000 лева са влезли в бюджета от работата на комисията. В същото време за шестте години работа заплатата на Кушлев е половин милион лева." твърди бТВ.

От справката, която можете да намерите на сайта на комисията става ясно, че вея работят над 290 щатни служители, а бюджетът й, платен от данъкоплатеца в различните години е между 5 и 7 милиона лева. Общо за издръжка на комисията досега са похарчени над 32 милиона.

И въпреки всичко в институциите до вчера не се намери механизъм да отстрани този човек. А - забележете - по закон тази комисия предоставя годишни доклади до Народното събрание, президента на републиката и Министерския съвет. Отвсякъде мълчание. Нещо повече - през юли 2010 година премиерът Борисов го назначи за втори мандат. След последните подигравки на Кушлев с Комисията за борба с корупцията обаче чашата преля.

Та думата ми е, че у нас почти напълно липсват ония сигнални механизми, които да се задействат много преди един политик или държавен чиновник да е направил за резил и себе си и системата. А самото общество няма достатъчно силни лостове, за да задейства тези държавни механизми. В развитите демокрации за малка част от поведението на Кушлев „професорът" отдавна сам да се е оттеглил.

Ето затова у нас всеки „Кушлев" може да се превърне в „Гушлев". И често пъти това става наистина.

Евгени Петров

Не искам да протестирам под палката на доцента Петров

Не го искам това гражданско общество в родината ми след като най-известният обвиняем в нея дърпа конците и направлява протестите на недоволните от едно или друго в батака, в който сме орисани да живеем.
Преди ден доцентът от УНСС Алексей Петров обяви в Хасково, че личният му Съюз за стопанска инициатива организира протест на 18 април срещу политиката на търговските банки у нас.
„В България се пречи да се появят нови играчи на банковия пазар, които биха били достойна конкуренция. Само по този начин ще могат да паднат лихвите по кредите. Малкият бизнес храни хората, а големият политиците", обясни виждането си доцентът.
Но пропусна да оповести, че той самият преди да го арестуват е имал намерение да става банкер и това му желание е ускорило репресията на държавната машина спрямо него, за да не се уронят интересите на група от няколко банки, в които са държавните капитали на депозит и основно на една от тях. Пропуснал е и да каже, че контролирана от него група фирми се занимава със събиране на пари от длъжници на банки и лизингови компании. Как ги събират е известно на всеки изпаднал във временна или трайна несъстоятелност.
Наглото направляване и организиране на протести не спира до тук. Хора от щаба на доцента са яхнали първата масова проява срещу високите цени на горивата, от която се роди уж интернет движението СИЛА. На миналия масов протест с леки коли в София фоторепортери успяха да щракнат старши функционери от щаба на Октопода, но техните снимки не излязоха във вестниците, даже и в тези на воюващите с него, контролирани от Делян Пеевски и компания.
В новия протест на 16 април се включват и такситата, а публично известно е че научният работник, бизнесмен, застраховател и бивш държавен агент контролира такси фирми, не само в София.
Не ми е работа да призовавам, само споделям - Никога не бих участвал в протест зад който седят политически и всякакви други властови амбиции. Особено пък на доцента.

Велислав Русев