Радостта ми идваше оттам, че дългогодишната резистентност на България към препоръките на ЕК за реформа в прогнилата ни съдебна система и общество изобщо трудно намираше лечение в мерките, прилагани от ЕК, особено след като изтече 3-годишният срок за налагане на предпазна клауза и на практика ЕС се оказа без никакъв инструментариум да поправи голямата грешка, че прие България като пълноправен и равностоен член без да е изпълнила някои от фундаменталните условия за това. Сега, след като вече има страна-членка, която е потвърдила пред данъкоплатците и избирателите си ангажимент да гарантира, че ЕС ще остане такъв какъвто беше - на общо споделени ценности, а не само на обещания и мили очички, се чувствах някак по-спокойна, че правителството ми (което и да е) няма да си разиграва до болка познатите сценарии и може би най-накрая ще предприеме правилните действия за истинска реформа.
Новата инициатива на Партията на "свободата" обаче (умишлено слагам свободата в кавички) е вече прекалена. И тя е симптом за един много по-голям проблем. Той не е нито само холандски, нито само български. Той е общоевропейски и в контекста на текущите проблеми на Европа, се превръща в камъчето, което може да обърне цялата каруца. На сайта си, партията е започнала да събира оплаквания на холандските граждани от централно- и източноевропейци. Става дума холандците да "докладват" проблеми, които тези групи граждани създават (поляци, българи и други източноевропейски имигранти), особено ако става дума за загуба на работа в полза на гражданите на някоя от тези страни.
Коментарът е на Аделина Марини
Целият текст в www.euinside.eu
| < Предишна | Следваща > |
|---|
