Вевести новини

Странна седмица в България

Разкрити корупционни схеми, полицейски екшън и дебат за сурогатното или "заместващото" - майчинство белязаха дните преди Великден, които не бяха нито скромни, нито праведни, нито смирени.

През седмицата, предшестваща най-големия празник за християнския свят, в България вреше и кипеше. Опит за президентски импийчмънт, обвинения срещу министър на Борисов, задържан при зрелищна полицейска акция министър на Станишев. Според обвиненията Николай Цонев, бивш министър на отбраната, предложил 60 000 евро, за да бъде блокирано следствието срещу него за злоупотреби в милиони левове. Kорупционната схема включвала съдия и бивш главен секретар на министерство на финансите.

Цонев бе задържан в показна акция като член на терористичната групировка Баадер-Майнхоф и сякаш, въоръжен до зъби, се е канел да открие огън срещу полицаите. Горещи, немонтирани кадри от екшъна отново обиколиха медиите. Заместник-градският прокурор на София преди Разпети петък усили жегата с изявлението "Днес ще разпънем трима", което си беше, меко казано, безвкусно. Картината допълни арестът на варненски общинари.

Зрелища и зрители

Въпреки елементите на полицейски кич, доволните от зрелищата преобладават - според бързите сондажи на общественото мнение. Това е така, защото от нивото на корупция в България на хората вече им се повдига. Днес ожесточената битка между институциите поне осветява престъпни схеми, пазени с чадър от високо равнище, задкулисни договорки и лобита. Докато едни дописваха Държавния вестник, други законодатели се заеха да прокарат бързи поправки в наредбите и семейния кодекс, които да легализират сурогатното майчинство в България. Хубавичка и млада депутатка от "Атака", инициатор на промените, даже се зарече пред смаяните зрители, че ще се справи с всичко това до юли.

С цялото уважение и разбиране към хората, които имат репродуктивни проблеми и искат да бъдат родители, сурогатното майчинство води след себе си много проблеми от правен и етичен характер. Те се нуждаят от сериозен публичен дебат, който е сравним с този за евтаназията или смъртното наказание. По инициатива на заместник-председателя на НС и председател на здравната комисия Лъчезар Иванов бе проведена кръгла маса по темата. Според Иванов е крайно време сурогатството да се регламентира. „Бягаме от това този закон да бъде обвързан с даването на пари", твърди Иванов. Дни по-рано Калина Крумова обясни в прав текст, че парите, които се дават за сурогатно майчинство са в хиляди евро, и може да влизат в държавата, а не при посредници. Според противниците на наричаните в дискусията "утроби под наем", те са разрешени и процъфтяват като бизнес в държави, които не са с безупречна репутация по отношение на зачитането на човешки права.

Сурогатното майчинство е страхотен шанс за двойки, които по биологични причини не могат да заченат и износят дете (вкл. и еднополовите двойки). Но носи и травматични преживявания за всички участници в процеса. А ако сурогатната майка откаже да предостави роденото от нея бебе, ще настъпи истински правен кошмар. Една българска журналистка, заснела затрогващ филм по темата, се застъпи горещо за легализирането на явлението, за да се "раждат повече българчета".

Децата на българите

"Българчетата" изобщо бяха големият коз на кампанията. Не по-малко смущаващо е, че думата "осиновяване" не бе и спомената като опция, въпреки че държавата направи добри стъпки за съкращаване на условията. Като цяло, сурогатното майчинство е сложна материя, която не позволява срокове от месец-два за изчистване на всички правни и етични последствия, още по-малко агитация на примитивно равнище. Случилото се с Държавен вестник подклажда още страхове.

Къде е публичният дебат за сургатното майчинство?
Ако държавата иска да премахне черния пазар с бебета и посредниците, може да улесни процедурата за осиновяване на българските граждани, които живеят в чужбина. Да даде шанс на много деца, лишени от родителска грижа, да намерят истински дом и подкрепа. Преди дни от вестниците, между "наглите"и "безогледните", ни гледаше озареното лице на млада амерканка, осиновила момиченце с двигателни проблеми. Е да, тя няма възможност да избира. А може да е движена, колкото и да не ни се вярва, от милосърдие или религиозни подбуди. Освен всичко друго, вероятно не е невъзможно да се подобри състоянието на детето с добро лечение. У нас това би обрекло осиновителите на нечовешки мъки и харчове.

Ето, че се върнахме в началото. При обвинения за далавери довчерашен министър на здравеопазването заради неизгоден договор за ваксини срещу "свински" грип. Даже и по-далече - при онези, които отчитали скъпи лечебни процедури за онкоболни, които никога не са им правили. Е, тях да ги оставим в други ръце.

Антоанета Пунчева, Дойче веле

Борисов - натам, където сега е царят?

"В България не се прави политика, а само се говори" - това казва германската журналистка Барбара Йортел в интервю за Дойче Веле по повод провалилия се в българския парламент импийчмънт срещу Георги Първанов.

Барбара Йортел следи от поне десет години събитията в България. Благодарение на нейните коментари и анализи берлинският всекидневник ТАЦ не пропуска по-важното от политическия живот в България. Дали провалът на така наречения "импийчмънт" я е изненадал?

"Очаквах това, защото ми беше ясно, че мнозинството, което се изисква в такива случаи, висеше на косъм, и че обявената подкрепа от страна на малките десни партии, като тази на Яне Янев, беше несигурна. Фактът, че този политик в крайна сметка се отказа от подкрепата си, не ме изненадва, защото курсът, който провежда той, е доста лъкатушещ", коментира германската журналистка.

Импийчмънтът - инсценировка?

Ако нещо все пак я е изненадало, то това е поведението на президента. Барбара Йортел: "Бях шокирана, че президентът публикува стенограмата от разговора си с финансовия министър. Такова поведение наистина не можеше да остане без реакция. Все пак не мисля, че искането за освобождаване от президентски правомощия беше адекватният отговор", категорична е Барбара Йортел.

Аргументът й: спорно е дали мотивите, с които се поиска освобождаването на Първанов от президентски правомощия, отговарят изобщо на записаните в конституцията изисквания за това. Ето защо според журналистката от вестник ТАЦ: "Тази процедура по отнемане на президентските правомощия беше според мен инсценировка. В крайна сметка правителството искаше да отклони общественото внимание от проблемите, които не може да реши", казва Барбара Йортел.

Дали според нея може да се говори за истинска война между институциите? "Това е прекалено силен израз. Бих казала, че в страната има нарастващо напрежение между различните власти. При това битките, които се водят, са от по-друг, не само институционален характер, а именно: сегашното правителство срещу представители на предишната система на управление", казва германската журналистка.

Прекалено много говорене на прекалено ниско ниво

Какво издава начинът, по който се водят тези битки, за политическата култура в страната? "Когато чета аргументите на Първанов, с които той оправда поведението си, трябва да кажа, че за съжаление дискусията се води на едно много ниско ниво. Що се отнася до правителството, имам чувството, че става дума за инсценировка. Това се отнася дори и за случая с подалия оставка здравен министър. Като цяло в страната не се прави политика, а само се говори, като се чуват най-вече взаимни упреци", коментира Йортел.

Каква е прогнозата й за бъдещето на сегашното правителство? "Миналата година, когато беше избран за премиер, Бойко Борисов каза, че ако в рамките на една година не постигне никакви резултати, ще отиде там, където сега е царят. За съжаление, имам усещането, че това правителство ще стигне края си по-бързо, отколкото се предполагаше", казва журналистката Барбара Йортел от берлинския всекидневник ТАЦ.

Маринела Липчева, Дойче веле

Ди Пресе: Разчиствачът Борисов може да загуби магическия си чар

Австрийският всекидневник "Ди Пресе" помества под заглавие "България: неуспех на отмъстителния кръстоносен поход срещу социалистите" следната статия за проваления импийчмънт срещу президента Георги Първанов:

Председателката на българския парламент Цецка Цачева беше много заета през първата половина на този ден. Неведнъж трябваше да призовава депутати към ред: "Моля за тишина", предупреждаваше жената със сешоарно пригладения бретон. Но напразно. Пленарната зала бе изпълнена с постоянен ропот, прекъсван от гръмогласни обаждания от място; един депутат дори трябваше да бъде изведен от пленума, в който идеално правите редици бяха така запълнени, като че ли в залата ще се прожектира сензационен филм.

Сензация имаше: депутатите гласуваха по искането за започване на процедура по отстраняване от длъжност на президента Георги Първанов. Инициатор бе партията на премиера Бойко Борисов ГЕРБ и няколко малки партии от десницата. На гласуването обаче те бяха принудени да преглътнат поражението. Повод за импийчмънта бе конфликт, чиито ключови фигури не присъстваха вчера. Освен Първанов, това е финансовият министър Симеон Дянков - специално докараната от Америка от Борисов млада звезда на кабинета.

Дянков и Първанов си размениха преди известно време вербални удари. Всъщност вълните трябваше да бъдат уталожени в началото на март на разговор на четири очи. Но президентът публикува диалога на уеб-страницата си. По този начин Първанов нарушил конституцията и трябва да бъде свален, гласеше обвинението на ГЕРБ. Ставало дума за официален разговор, противоречаха социалистите, поддържащи президента, които оценяват процедурата за отстраняване от длъжност като интрига.

"Така те искат да отклонят вниманието от истинските проблеми на страната", оплака се вчера експремиерът Сергей Станишев, чиято партия през последните дни събра над 100 000 подписа в защита на Първанов. Правителството залагало на злонамерена политика на гоненията, каза Станишев. "Няма ли скоро да забраните Социалистическата партия?", попита иронично той. Станишев надали е очаквал сериозен отговор на въпроса си. Борисов обаче действително е поел безпрецедентно конфронтационен курс, за да изтласка в аут управлявалите до стъпването му в длъжност през юни 2009 г. социалисти.

Понастоящем прокуратурата разследва министри и висши служители на сваленото от власт правителство на БСП, което се обвинява в злоупотреба с властта в значителни размери: по 150 проекта служители от 13 министерства били измамили държавата с над един милиард евро. И не само това: в сряда полицията в черноморския град Варна, смятан за седалище на мафиотски групировки, задържа Борислав Гуцанов от БСП, за когото се твърди, че бил заплетен в организираната престъпност. В началото на седмицата софийски съд осъди приближения до БСП бизнесмен Марио Николов и жена му на 10 години лишаване от свобода - първата присъда по дело за злоупотребени финансови помощи от ЕС.

Борисов забравя да управлява?

Програмата по разчистването понякога удря и по собствените хора на Борисов: така например преди два дни трябваше да подаде оставка министърът на здравеопазването Божидар Нанов. Той се бил самообогатил от непрозрачни сделки с медикаменти. Критици обвиняват премиера, че покрай разчистването на сметки забравял да управлява.

От сряда премиерът се сдоби и с имиджа на губеща страна: той се размина с необходимото квалифицирано мнозинство от две трети само с няколко гласа, след като малката дясна партия РЗС оттегли в последния момент подкрепата си за импийчмънта. Сега може да се очаква да започне разчистването на собствените редици: премиерът трябва да задвижи оповестените
ан гро икономически реформи. Освен това Борисов трябва убедително да обясни на електората си суровия курс към икономии на финансовия си министър Дянков при безработица от 9 на сто. Ако не успее, то разчиствачът Борисов може да загуби магическия си чар така бързо, както стана и с предшествениците му - след по-малко от година начело на властта.

Мълчанието на журналистическите агнета

В кухнята на сготвените, двайсетгодишната манджа най-после се размириса на прегоряло. Аве Цезаре: Обречените на смърт те поздравяват! Така се е викало по гладиаторски с верига на шията. На ония римски арени, родили с кръв, войни и сълзи демокрацията, правилата на правото и ескстрата „свободно слово". Наричайки го „четвърта власт".

Процесът е текъл дълго и мъчително преди Христа. Днес - над 2000 години по-късно, поне в постсоциалистическа България, лъсна тъжната истина, че въпросният „процес" нито е започвал - камо ли да е свършил. А на арената на „четвъртата власт" в нашата балканска територия в преход - от социализъм към капитализъм, няма гладиатори.

Там - по пантофи, без пантофи, по пижама, без пижама - се оказа единствено една „Мадам В." Посочи я един от цезарите - Ахмедикус Доганикус, нарочен - или определен за такъв, по време на въпросния сбъркан преход. Но атакуващият „Мадам В." си спестява най-важното - освен разказа как си е заел „трона", и как точно тая дама, го е лъскала, кои са „факторите" осигурили и на двама им подобна престижна позиция? Не казва и дали същите „фактори" са пуснали зелен семафор, както пред неговата собствена поява на политическия хоризонт, така и за тази на серията работодатели, стимулиращи или симулиращи нещо като „четвърта власт" на субекти от ранга на „Мадам В." Работодатели с мъгляв произход на капитали, но със секретни ДС-прозвища, или пък със значими културо-трегерски от сорта - „паметник" на някаква си журналистика. Такава, за която се раздават нови ордени за стари планински и черно-храбърски постижения например.

А иначе в гилдията всичко е спокойно - тя отдавна е потънала. И авторът на посланието до умеещата да върти баници „Мадам В." го знае отлично. И той, и тя, и работодателят й - тоже. Знаят го и черноработните наемници от бранша - и ще мълчат като петите и шестите от РЕМС. Нищо, че ще ги боли - когато от хоризонта си отиват събратски издания. Случва се - вече повече от 20 години. В небитието минаха и „Континент", и „Кеш", и „Демокрация", и „Свободен народ" . Не дай Боже по пътя ще си заминат и изданията на работодателя Прокопиев от иначе качествената „Икономедиа", където в момента - благодарение на голямата бизнес глътка за други начинания на издателя им, се съкращават журналистически заплати с над 30% и с 8 на сто маркетингов и прочие персонал.

И на целия тоя весел фон днешният премиер Борисов рече от катарската столица - всички ще плащаме, и вие ще плащате, журналистите ще плащате за сегашната тежка криза щото мълчахте за далаверите на досегашните управляващи - за Цанков камък и подобни (случайно „Мадам В.", дето носи и баница в Банкя, се разписа първа по тая тема). Прав е г-н Борисов, абсолютно е прав - ама защо не спомена поне поради каква причина се отказа да води „карез" на догановите медии, а и от обещанието, дадено преди парламентарните избори миналото лято, да огласи цялата истина за капиталите и възхода на българските медийни олигарси?

 

Мария Шахъмова,

www.forumat-bg.com

 

А може и да ги хвърлят в реката

В древността, когато съвременното наказателното право и процес още не били измислени, виновността на обвиняемите се преценявала по много прост и ефективен начин. Подсъдимият се хвърлял в дълбока река - ако успеел да изплува и да се задържи на повърхността, значи бил невинен, ако почнел да потъва и да се дави, очевидно бил виновен. Фортуната, така да се каже, си знаела работата.

По подобен начин ще се преценява вината и с новите изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които парламентът успешно прие вчера, като за някои текстове едва събра шейсетина гласа.

Освен че се върна възможността за т.нар. вечни обвиняеми, мащабно използвана през ерата на Филчев, подсъдимият ще "потъва" и само от възможността към някоя разпечатка от подслушване да бъдат прикачени показания на анонимен свидетел. А думата на явния свидетел вече ще е без значение за евентуалното му "изплуване". Да не говорим за експертизи и други веществени доказателства...

Революционните поправки са на път да институционализират подслушването като основна дейност в разследването на престъпления. МВР няма да уволнява никого, даже ще трябва да назначава още хора. На 60-хилядния му щат вероятно ще се раздадат слушалки и ще започне голямото слушане с цел сгащване на бъдещи обвиняеми.

А какво пречи анонимните свидетели да са самите подслушвачи? Същевременно има шанс и за голям ръст на сделките с "чувствителна информация". Което във времена на криза е направо икономически подем.

Колкото до "вечните обвиняеми", които отново стават актуални, правосъдният министър Маргарита Попова е права - затваря се една "тежка корупционна врата". Но пък се отварят няколко други в полето на наказателното правосъдие. И едва ли ще мине повече от година преди Страсбург да започне да ги затръшва.

Редакционен коментар на в. Дневник
www.dnevnik.bg

 

 

Нещо не върви в България, даже и в пиар-а

Премиерът започва да губи там, където беше най-силен - на полето на комуникацията.

Непопулярните мерки трябва да бъдат обяснени на популярен език, за да разберат българите кое защо се прави и какво следва. В противен случай Борисов ще загуби на собствен терен.

Преуспели пиар специалисти, без съмнение приятелски настроени към правителството, захванаха публично да критикуват премиера за слаба пиар комуникация. Препоръчват му да се обърне към народа си като в условия на война. Да обрисува размера на кризата, да заяви ясно намеренията на правителството и да призове за разбиране и подкрепа. Парадоксално, но Борисов започва да губи там, където беше най-силен - на полето на комуникацията и пропагандата.

Цяла седмица от Министерския съвет, волно и неволно, изскачат разни идеи и мерки, но, според медиите, само за да се провери на живo дали ще минат. И този път.

Недоволството расте. Симулации, сондажи и други фокуси
Един от най-ефектните, но и най-дразнещи похвати на премиера е, когато види трудности, да плаши с оставка и предсрочни избори. Осем месеца след реалната смяна на властта и краха на тройната коалиция, те не могат да изглеждат другояче освен като провал на неговото собствено управление.

"Огромната харизма на Борисов, с която сам спечели изборите, трябва да бъде впрегната, за да има подкрепа за непопулярните мерки, които се налагат", казва Диана Дамянова, пиар експерт и бивш синдикален шеф.

Борисов получи едно рамо от председателя на Европейската народна партия (ЕНП) Вилфред Мартенс. "Нямам критики към премиера Бойко Борисов и към неговия екип. След осем години експерименти България има силно и надеждно правителство. Kабинетът ще получи подкрепата на (ЕНП) за непопулярните мерки, свързани с борбата срещу организираната престъпност, корупцията и преодоляването на икономическата криза."

Добре, но какви са те?
От синдиката "Подкрепа" в медиите изтекоха 28 непопулярни (и неофициални) мерки на правителството за справяне с кризата. Автор на идеите, неподкрепени с разчети и числа, било финансовото министерство, според едни, а според други - млад икономист, комуто плащал Сорос.

"Документът" не съществува и не е бил обсъждан.
С това изречение Министерството на финансите се отказа от авторство. Така правителството опроверга единствената добра новина в случая - че все пак има антикризисен план", коментира журналистът Иван Бедров.

Чуват се все по-настойчиви гласове, че кризата е тежест,
която трябва да се носи от всички. Сега във фокуса на публичното недоволство са държавните служители. След управлението на тройната коалиция излязоха разкрития за неприлично големи и необлагаеми бонуси върху заплатите, раздавани именно в сектори, заради които страната бе санкционирана от Брюксел. Но рестрикциите за хората от държавната администрация трудно ще минат. Българските синдикати са концентрирани именно там, там е членската им маса и целият им арсенал.

Види ли трудности, плаши с оставка и предсрочни избори. Автоклав на недоволството
През седмицата жителите на София видяха една унила процесия, главно от пенсионери, срещу тока и ЧЕЗ. Сред протестиращите, традиционно, се вееше знаме на ВМРО, които винаги опитват да изкарат някой бонус на гърба на унижените и оскърбените. На другия ден полицаите обявиха, че вече няма да пушат мълчаливо в знак на протест, а ще викат.

Само тази седмица от образователното министерство бяха уволнени и съкратени около 50 души, военното министерство свива драстично администрацията си с 500 щата и още около 300 души от дирекция "Социални дейности", а във външно бройките намаляха с 226. Още 336 работни места ще пожертва транспортното министерство. Ясно е, че и броят на недоволните расте пропорционално. Но не по-малко са и скептиците, които знаят, че на мястото на една глава от раздутата админстративна хидра по-късно никнат нови десет.

В началото на своя мандат Борисов заяви, че сам ще си е пиар, и никой не бе изненадан.
Макар и представител на някаква самобитна школа, основаваща се на инстинкта и нападението, от него наистина по-добър няма. Нямаше. Сега вече се налага да обясни на всички какво им предстои - на тези, които понасят нарастването на данъчно-осигурителната тежест, на безработните - със 100 хиляди повече през януари 2010 в сравнение с миналогодишния, и на полуживия малък и среден бизнес.

Номерът с опростените увеличения, отменените съкращения и прочее "добри новини" вече се износи.
Не, от кабинета не трябва да се извиняват, както настоява президентът, за всичко - от ниските доходи до глобалното затопляне. Но са длъжни да обяснят кое защо се прави и какво следва - стъпка по стъпка.

Защото рестрикциите не са най-страшното нещо.
По-неприятно е да се окаже, че ги търпим всуе.

Антоанета Пунчева
www.dw-world.de

 

Три пъти мисли, един път режи

     Обявените и после полу-оттеглени антикризисни мерки на българското правителство предизвикаха истински шок заради радикалните идеи за икономии. Какво предвещава предлаганият "скок в студена вода"?

Антикризисното лутане продължава. Доскоро от кабинета твърдяха, че бюджетът е в чудесно здраве и изведнъж извадиха антикризисен план с такива крайности, че се наложи да бъде опровергаван, релативиран и отричан.

Показаното по медиите прилича повече на мозъчна атака на тема "бюджетни икономии" и "повишаване на приходите", отколкото на правителствена антикризисна програма. В него има всичко: от премахването на странни реликви като парите за представително облекло, изплащането на заплати накуп при пенсиониране и др. до неразбираеми жестокости като данъчно облагане дори на скромни по размер пенсии или намаляване на платеното майчинство.

Кърпене на единични дупки

Мерките звучат твърде апокалиптично за почти всички социални групи - държавни служители, работници по трудови договори, служители, пенсионери, самонаети лица, бизнес. Като ги слуша човек, остава с впечатлението, че България е изправена пред държавен банкрут. Дори в значително по-богата държава, каквато е Германия, подобни болезнени мерки бихи предизвикали революция. Доколко необходими са те обаче? Дори и експертите продължават да гадаят колко точно е голяма бюджетната дупка, която има да се запълва. Следователно действа се "слепешката" - с хаотични удари по всички направления и надеждата, че все едно или две от тях ще излязат правилни. За едно авторите на документа (които също не са известни) трябва да бъдат поздравени: че проявяват смелостта да посегнат на приятни привилегии и социални облаги, които отдавна плачат за скалпела - плащането на бонуси и добавки към заплатите на администрацията без връзка с качеството на работата им, хонорарите за участие в надзорни съвети, работни групи и комисии, привилегиите за прекалено ранно пенсиониране на определени професии и др.

Лошото е, че мерките са в "насипно състояние" по отношение на важност, приоритетност в изпълнението и очаквани материални ползи и ефекти. Още по-лошото е, че те издават желание за "кърпене на единични дупки", вместо за структурни реформи в най-забатачените сфери като здравеопазване, образование, социално дело.

България - опитна лаборатория?

Предлага се например принудителен двуседмичен неплатен отпуск за заетите в бюджетния сектор, вместо да се изчисли от колко хора има реална нужда. Въвеждането на финансова принуда за онези бюджетни сектори, които не са извършили предвидените съкращения, е верен път, но идва малко внезапно и нелогично, като се има предвид, че и самите министри, с изключение на Дянков, досега даваха странен пример, проявявайки повече грижа как да опазят раздутите си щатове, вместо как да ги оптимизират.

Остава и да видим, какво ще съдържа "истинският", краен списък от мерки. Онзи, който ще остане след обещаното обществено обсъждане и съветване със синдикатите. От това обсъждане могат да дойдат разумни неща или поне известно "приземяване" на някои радикални западни възпитаници, възприемащи България като опитна лаборатория. Премиерът Борисов твърди, че е готов за радикални мерки. По-важното е те да са и премислени, за да не му се налага после да се отмята и от тях.

Бистра Узунова, Дойче веле

Цветанов, спри се! ЦРУ е до време с чадъра, демокрацията е вечна!

Съдебната система има своите кусури, но не така мръсно, не така по Барековски, господин вътрешен министър! Яростта Ви е прозрачна, суетата Ви и високомерието вече Ви издигнаха до онова ниво, от което започва безконечното срутване - надолу, надолу надолу... Пък Вие продължавайте да четете социологическите проучвания и рейтингите.Те са точно като ЦРУ. След като вече си им свършил работа, те похарчват като хапче екстази ... по пътя за Близкия Изток.

 

 Господин вътрешен министър, няма как да ме заподозрете в поръчка, платена от гадните долни съдии, от Висшия съдебен съвет и изобщо от цялата Ви омразна съдебна система.

Преди седмици прегракнах от кавга с говорителката на Висшия съдебен съвет. Това обаче не ме направи неин враг. И не си обявихме война.

В откъса от време, в което мръсния ми занаят ме е хвърлил на вълците, съм видяла по-страшни неща, отколкото докато Вие сте се се образовали във физкултурния факултет.

Громяла съм съдии и прокурори тогава, когато Вие кротко се „вихрехте" в МВР, докато там още по- страховито се подвизаваше днешния Ви ръководител Бойко Борисов.

Съдили са ме. Ставала съм жертва на мръсни магистратски комплоти. Впрочем, и на една Ваша доскорошна възторжена фенка и членка на Сдружението на ГЕРБ, „топ"- съдия на Варна.

Тя първа се опита да ме вкара в „търговия с влияние", карайки ме нагло да пиша поръчков материал срещу фирма, която не и пасва на интересите. Не и мина номера. После същата съдийка стана възторжен трубадур на ГЕРБ и Бойко Борисов и Вие, господин вътрешен министър, се снимахте с нея до насита. Докато не я ритнахте от коня, по прочини, които изобщо не ме интересуват.

Моят занаят е разследващата журналистика.

Аз не пиша дописки. Не ходя с камерите подир задниците на министрите и депутатите, не снимам потресаващите акции на спецченгетата.

Аз ровя ЗАД кулисите и нещата, и питам ЗАЩО се случва всичко.

Тая работа е гадничка, защото след фанфарите идва ровенето в „знаковите дела". Това е неблагодарна хава, понякога трае месеци, понякога години.

Удивително се разгръща обаче картината на разследването, което е стряскащо с показност, липса на доказателства и пирона, ах, този зверски пирон - показания на апаши, бандити, мръсници, натискани, смачкани, договорени с обещания и сделки, само и само за да се върже ... делото.

Нататък - съдът.

Трябва да Ви кажа, господин вътрешен министър, че този български съд даже е силно снизходителен към това, което Вашето МВР му предоставя като доказателства.

Имам добра позната съдийка - само сега не започвайте да я ровите коя е! - честна до лудост, която страда след всяко осрано дело от Вашите ченгета и нефелни прокурори, и ми казва тъжно: „Веси, е , кажи какво да направя, като утре заради тия некадърници ченгета и прокурори, народа пак ще ревне - съдиите ги пускат!".

Народът е тълпа, която иска да има хляб, ракия и зрелища. И Вашите белезници за разкош, всяка вечер, ако може в праймтайма, господин вътрешен министър! Само че този народ не си дава сметка, че тънката граница между демокрацията и диктатурата е в разделението на властите!

Може и да сте прав, и сигурно сте, като говорите за корупция в съдебната система, но не Ви прави чест, да го правите пред камерите само за да впечатлите „мат'риала"! И за да нагнетите внушението и да овладеете същата съдебна система, но за Ваша партийна употреба!

Когато считате, че има корупция тя се заковава, а за нея не се цвили по телевизионните шоута. Това е работата на ченгетата.

Работата на един вътрешен министър е да е министър на МВР, а не холивудски оператор.

Сигурно е много гот американският посланик да се изцепи на първия ден след БЪЛГАРСКА полицейска акция, че е много доволен, и че сега „чакал съдът да си свърши работата", но това е срам за всяка държава, коята има чест, не само суверинитет!

Може и да още по-гот, че ЦРУ и американските служби ви пазят гърба, на Вас, и на отбора на господин Драшков, но ЦРУ е до време с чадъра, демокрацията е вечна!

Защото няма демокрация, когато силово искаш да подчиниш независима съдебна система, когато и обявяваш война и искаш да е твоя партийна, вярна държанка.

Защото няма читаво МВР, когато първо слага белезниците, а после хуква да търси доказателства и това вече е даже не само практика, а ужасен навик в правораздаването.

Защото този, който е истински демократ със зъби и нокти ще се бори за ВСЕКИ, който може и невинен да стане обект на „българско правосъдие", а не да изпраща всички на конвейр на ешафода, само и само да преизпълни плана за червени точки пред Европейския съюз.

Страшни неща се вихрят във Вашето ведомство, господин вътрешен министър! Да не би да сте сляп?

Или точно такива дерибеи са Ви удобни?

Или след като в ръцете са Ви са службите и ах, така „респектиращата" мафиотите ГДБОП, за да Ви се запълни пъзела Ви трябва послушна ВАША съдебна система?!

„Октопода" Ви го видяхме. От двама души. Нищо, че словесно си оправдахте всички олигарси и партийни преплетки с него. Наглите - и те дадоха фира. Факирите - просто да им се ненагледаш от колко бройки, нема никой в ареста, не заради съдиите, а заради доказателствата Ви и сделките.

Господин вътрешен министър, писна ми от нефелни, продажни, амфетаминови, бандитски ченгета в тая държава! Ченгета и близки до тях прокурори, които под благовидния почин, че хващат мафията, разчистват територии на едни топ-бараби, които винаги са свързани с властта, и които никой не закача!

Съдебната система има своите кусури, но не така мръсно, не така по Барековски, господин вътрешен министър! Яростта Ви е прозрачна, суетата и високомерието вече Ви издигнаха до онова ниво, от което започва безконечното срутване - надолу, надолу надолу... Пък Вие продължавайте да четете социологическите проучвания и рейтингите.

Те са точно като ЦРУ. След като вече си им свършил работа, те похарчват като хапче екстази ... по пътя за Близкия Изток.

Съдиите гробовно мълчат. И това е страшно, защото ако имаха чест, щяха досега да Ви зашлевят!

Някои прокурори, които ще се избият кой по напред да е бъдещият главен прокурор, Ви пригласят като квачки. Единият даже си позволи да каже, че МВР и прокуратура били скачени съдове, което е скандално!, само и само да Ви угоди, белким го отбележите по-първи от другия, който пък сигурно и на сън дава пресконференции, на които и той не знае какви ги плещи, и къде се намира.

Има нещо гнило в цялата Ваша война срещу съдебната система, господин вътрешен министър!

И сега вече може да ме арестувате.

Само моля Ви, като ме проснете по очи, гледайте да не Ви засичат камерите, за да не се наложи два пъти да ме вдигате и да ме пльоскате, заради некачествените дубли на операторите си. Които трябва да са прецизни заради националните телевизии.

Веселина Томова.

П.П. И понеже сте свикнали на дъното му да сеете просо, преди месеци пак аз написах първа една статия със заглавие: „Алексей, спри се..." и излязох без да искам пророк. Мъчно ми е за Вас, господин вътрешен министър, защото пак ми се дава от Горе...

 

afera.bg

Властта обича медиите и ги пази с презерватив

Изчел съм доста интервюта на Любен Гоцев, сочен от години за важна, ако не и централна фигура в невидимия механизъм за дърпането на конците в политиката и бизнеса в България. Няма да преразказвам версиите за него - който чете този мой текст в интернет, значи с едно натискане на клавиша може да открие обилен материал по темата.

Забелязал съм обаче, че този човек никога не произвежда новини. Канил съм го и аз в студиото си - нямаше как да пропусна такава митична фигура. И нищо не постигнах.

Ето защо днес с удивление чета негово интервю в "Труд", където той произвежда цели две новини. Едната е косвена, защото на практика потвърждава ( едно е да "се знае", друго е Гоцев да е съгласен с това), че Маргините ( които "Труд" във всичките си материали, за разлика от всички останали медии, упорито нарича МаргЕни), са свои хора в БСП.

ТРУД: След сигнала, че Маргените са поръчали убийството ви, отношенията ви с "Позитано" 20 охладняха. Затоплиха ли се вече?
ГОЦЕВ: - Е, да кажем, че се затоплиха. Бяха "равни", без емоционални скандали. Имаше случаи да съм по-критичен към "Позитано", но дали съм бил забелязван там, не зная."

По интересна обаче ми се вижда втората новина, защото няма как Гоцев да " изтърве" случайно следното:

ТРУД:- На пазара е книгата "Човекът в сянка". Мнозина смятат, че това е ваша биография, която ви представя в добра светлина.
ГОЦЕВ: - Истината е, че в книгата е дадено пространство на негативните мнения за мен. Зоя Димитрова, ваша колежка и бивш говорител на ДАНС, дойде с предложението за книга. Говорихме, тя направи интервю с мен. Но след като не получи това, което искаше от мене, авторката е търсила и е намерила други средства. Това е поръчкова книга.

ТРУД:- Какво искаше от вас?
- ГОЦЕВ:10 000 евро без договор. Имам доказателство за думите си. После тя устно предложи да се договорим - 80% от печалбата да бъде за нея, 20% - за мене. Консултирах се с юристи по авторско право. Изготвихме прекрасен договор. Дадох й го с надеждата да го прочете и ако нещо не й хареса, да го коригираме. Но реакцията седмица -две по-късно беше: Вие ме унижавате с този договор. После не съм я видял и не сме говорили повече".

Струва ми се, че Гоцев създава прецедент. За първи път някой, при това не кой да е, атакува журналист за една от най-разпространените форми на медиен шантаж - искане на "безотчетни" пари срещу благи думи. Няма как да знам дали обвинението може да се докаже, но е рядък случай да чуем нещо подобно за неща, които в журналистическата колегия иначе се приемат за част от пейзажа.

Не подхващам въпроса заради някаква симпатия към една от двете страни, или антипатия към другата в този сюжет. Просто продължавам разговора, който се опитвам да предизвикам по отношение на единствената недосегаема за правосъдието сфера в България, каквато са удобните за управляващите медии. Служат им вярно и не ги закачат. Има лекари, полицаи, съдии, прокурори, политици и какви ли още не, хванати с подкупи или разследвани поне корупция на подкупи, но няма нито един подобен случай в медиите.

Ако някой си мисли, че това е някаква моя мания, движена от лична озлобеност или нещо подобно, да прочете книгата на убития, но оживял по чудо Огнян Стефанов "Кома". В нея този колега, на правата на завърналия се от онзи свят, разказва без упойка как действа поръчковата журналистика в България и от позицията на пречистения смъртник не щади дори и себе си в цитираните примери!

Ето само няколко думи от главата , озаглавено от него " Този шибан, шибан, сладък занаят...". Говорейки за поръчковата журналистика, която познава от личен опит, Огнян Стефанов пише:

"Рамо до рамо с мен други колеги пък громяха определени кръгове в митниците, финансовото министерство, БСП, президентството и т.н. Или им лъскаха ботушите. Според ситуационната редакционна политика. Никога в такива случаи истината не е била водеща" ( стр. 277)

В интервюто си в. "Труд" пита Гоцев за "канибалските отношения в БСП" и той се ужасява от термина. И аз не съм канибал - не призовавам кръвожадно на колегите ми в медиите произволно да бъдат слагани капани в стила, който демонстрира Първанов от висотата на онази низост на върха на поверената му държава спрямо цял вицепремиер ( как ли би постъпил с теб, обикновени читателю, ако му застанеш на пътя?!).

Но твърдя, че властовият контрол над медиите в България гарантира на властниците комфорта при безпределното им крадене, шмекеруване и измами в особено големи размери. Те постигат това с цената на широко затворените си очи за ставащото в т.н. четвърта власт. Танто за кукуригу, както се казва на изискан земеделски език в нашата селска държавица!

За голямо съжаление и новите управляващи не правят изключение. Страховити закани за борба с корупцията кънтят от техните кабинети, но нищо подобно дори като намек не се дочува от тях по адрес на статуквото в средствата за масова информация. Явно там по презумпция ( за тях) няма корупция, далавери, незаконно забогатяване.

Изобщо лицемерието на симбиозата власт- медии е достигнало такива размери, че ако в Брюксел пишеха доклади на тази тема нямаше да им стигнат експертите и хартията. Някой извън цитаделите на основните пропагандни централи чувал ли е за премиите, които си раздават там в момент на криза и в момент на медиен писък срещу разходите на подлите политици ?

Няма и да чуе - защото няма заинтересовани да проговорят сами. Участниците в този пир по време на криза нямат интерес да се разчува - особено най-големите началници, за които една допълнителна заплата (както стана на Коледа в държавното радио, например) означава доста хиляди левове "отгоре". А и онези, които биха могли да им "дръпнат ушите" предпочитат да си затварят очите.
Така е в мафията - всеки пази всекиго.

Ето защо създаването на прецедент не е без значение.
Остава да видим дали, след като е казано "а", ще се намерят "грамотн" четци на интервюто, които да припомнят азбуката - цялата.
Азбучна истина е, че все от някъде трябва да се започне.

Иво Инджев
www.ivo.bg

 

Двойният Цветанов и неговият рейтинг

Изумително дами и господа, министърът на вътрешните работи ще протестира срещу себе си. Той бил солидарен с исканията на колегите си и заедно с тях щял да излезе на протест.

Подобни шизоидни върхове на политическото притворство скоро не са постигани. При ненавистната Тройна коалиция полицаите пиха вода, пушиха цигари и тогава бе ясно защо новоизпеченият опозиционер се бута между проблемите на колегите си - ще сваля властта.

Не само това ами имаха неблагоразумието да обещаят сериозни увеличения на заплатите и подобрения в материалната база. Помните кадрите с цепнатите подметки на служителите на реда, нали? И ето на - мечтата на Цветанов се сбъдна. Той е министър на вътрешните работи, но мечтата на полицаите не се сбъдна. Заплатите са същите, а дори ги грози опасност и по-малко да получават.

И какво да видиш - на сцената Цветанов, които сякаш не е обещавал увеличения. С угрижен вид ще протестира срещу Луната в знак на солидарност. А парите ги определя кабинетът, в който той е вицепремиер. По-добре да отиде опакован като човек-сандвич с протестни лозунги на заседание на Министерски съвет, за да го забележи финансовият министър. Може да е по-ефективно.

Ще бъде интересно дали другите министри ще последват примера на Цветанов и солидарно като братята от приказката ще започнат да викат Неволята. Практиката показва, че подобно двойнствено поведение води до неминуемо покачване на рейтинга, защото изумената публика се захласва по ненадейно бликналата човечност на управляващите.

Държавните рейтингови агенции като НЦИОМ веднага регистрират народното умиление. Така че да не се учудваме, ако видим Дянков да протестира срещу себе си заедно с данъчните, Нанев - заедно с лекарите и т.н.

За всичко, разбира, се са виновни Станишев, кръговете от фирми на Доган и международната криза, но ... има едно малко „но". Цветанов и колегите му от кабинета знаеха и за трите проблема далеч преди да ги изберат, то за това и хората ги избраха - да решат тези проблеми, а не сега да се правят на изненадани.

И още нещо - знаеха проблемите и пак обещаваха на поразия благини и петмез, а сега протестират срещу собствените си обещания.

Веселин Конов

http://zonabg.info