Вевести новини

Гърция вече не съществува

Гърците трябва да изградят държавата си наново, да намалят задълженията си и да задвижат икономиката

Матиас Крупа и Михаел Туман, в."Ди Цайт"

Гръцки полицай е арестувал германски гражданин, участвал в протест пред немското посолство в Атина на 17 февруари. 6-има германски активисти демонстрираха срещу политика на родината си по гръцката криза
Европа се е впуснала да спасява една държава, която вече не съществува - Гърция. Това е страна, в която никой нищо не върши - там важи принципът: "Който не прави нищо, няма и от какво да се опасява". Контрастът не би могъл да бъде по-голям. В Атина се виждат изгорени руини, гневни демонстранти, десетки ранени. Държавата е в извънредно положение, обществото е на път да се срине пред очите на световната общественост. В Брюксел, на 2000 километра, се движат черни лимузини, тежки дипломатически куфарчета и политици със сериозни лица. Поредната среща на европейските министри на финансите - рутина в рамките на спасителните операции. Всъщност рутина няма - нито в Брюксел, нито в Атина. Гръцката икономика рухва с нови 7% през 2011-а. Европейският съюз е изправен пред съвсем нова задача. Да се пести не е достатъчно, дори може да е вредно. Задачата е много по-сложна от това просто да се добавят нови кредити към вече отпуснатите 130 милиарда евро.

И тя е да се изгради държавата наново. Тъй като тази, която е застрашена от фалит, изобщо не съществува. Това е горчивата истина почти две години след като Европейският съюз (ЕС) и Международният валутен фонд (МВФ) отпуснаха първия спасителен пакет за Гърция. Гръцките власти така и не приложиха много от одобрените реформи. Страната тъпче на място. На централния атински площад "Синтагма" не е останал нито един работещ светофар - разрушени са от демонстрантите. Пешеходците, които искат да пресекат, се събират на тротоара в очакване и стават все повече. Внезапно един тръгва, колите спират, останалите го следват. Шофьорите бързо се изнервят, моторите ръмжат, хората застиват по местата си, автомобилите тръгват. Няма светофари, на които да се разчита, няма система, само силен натиск от другата страна.

Приблизително така функционира и актуалната гръцка политика. Изправена пред последния пакет с икономии и реформи, приет под натиска на ЕС пред заплахата от спиране на помощите и надвиснал фалит. Само че при всяко движение в реформаторска посока се усеща натискът от другата страна. Различните съюзи държат на правата си, избирателите настояват за "край на диктуваните отвън мерки", синдикатите организират стачки.

 

Реформите остават на книга,

 

докато на свой ред Брюксел не окаже поредния натиск и не заплаши с банкрут. Липсват систематично обмислените реформи. Това, което бе обещано от Атина преди година или две, така и не бе реализирано или не е изпълнено докрай - отмяната на закостенелите правила, трансформирането на министерствата, продажбата на държавните предприятия. Просто държавата е такава. Гърция има министерства, които само външно напомнят на институциите в Западна Европа. Защото тези ведомства в Атина рядко функционират като част от правителствената машина, по-скоро се явяват един вид самодръжци. Началниците на всички нива бдят най-вече за това да не изгубят и грам от правомощията си. Министрите не съгласуват действията си, на същия принцип работят и началниците на отдели. За сътрудничество или ефективни правителствени структури не може да става и дума.

Бившият министър на екологията Стефанос Манос, определян като неолиберал, е напълно наясно колко стар е този проблем. Като член на консервативното правителство на Мицотакис в началото на 90-те години той се опитва да прокара закон за опазването на околната среда, за което му е нужно одобрението на още девет от министрите. Проектът се търкаля по чекмеджетата към пет години, докато на едно министерско заседание Манос не го изважда и не настоява да бъде подписан незабавно. И получава необходимите парафи, а премиерът го хвали за проявената предприемчивост. Както обяснява Манос, междувременно в Гърция са създадени редица междуведомствени работни групи. "Но те не се срещат, за да взимат решения", оплаква се той. Натиск спрямо тях няма, точно обратното - реформите водят само до свади с лобистите, с други министри и с избирателите.

 

"Който не прави нищо, няма и от какво да се опасява",

 

обобщава местния манталитет Стефанос Манос.

От европейска гледна точка особено отчайващ е фактът, че Гърция започва да изостава още от присъединяването си към Европейската общност през 1981 г. Тогавашният социалистически премиер Андреас Папандреу, баща на оттеглилия се през ноември Георгиос Папандреу, използва субсидиите от Брюксел най-вече за помпане на държавния апарат. Значение имат не способностите, а лоялността към партията, приближените се възнаграждават с постове и високи пенсии. Неговите наследници продължават да поддържат системата в същия вид, като консерваторът Костас Караманлис дори я разширява. А ЕС демонстрира пълна липса на интерес към тези проблеми в продължение на почти три десетилетия.

Тези времена са вече безвъзвратно отминали. От Брюксел едно след друго се сипят спасителни предписания, в Атина се изпращат експерти, които трябва да помагат в здравеопазването, администрацията, данъчното право. Но макар Гърция отдавна да не е суверенна при вземането на решения, реформите биха могли да бъдат успешни само с участието и на самите гърци. Най-новата програма, която европейските министри на финансите искат да се въведе, съдържа следните указания: разходите в здравеопазването трябва да се намалят с повече от 1 милиард евро, минималните работни заплати да спаднат с 1/4. А и военните разходи трябва да се съкратят с 300 милиона евро. Основното, което предписва документът обаче, е провеждането на структурни реформи, включително създаването на стабилни структури за координация между министерствата. С други думи, в бъдеще министърът на икономиката ще трябва да е наясно с какво се занимава министърът на труда. А премиерът трябва лично да бди за приложението на административната реформа.

Гърците трябва да изградят държавата си наново, да намалят задълженията си и да задвижат икономиката, при това най-добре всичко това да се извърши едновременно. Като

 

противоречията няма как да бъдат избегнати

 

Така например от Евросъюза настояват до 2015 г. Гърция да намали със 150 000 души броя на заетите в обществения сектор. Но пък същите тези служители, които са в повече, ще са нужни за модернизацията на администрацията. Отново на тях ще се разчита и за импулсиране на потреблението. Всичко това няма как да стане едновременно, поради което и най-новата програма за реформи няма да остане последна. Излизането на Гърция от еврозоната няма да реши проблема за останалата част от Европа. И връщайки драхмата, Атина ще остане в ЕС - като опасно застрашен партньор, не като модерна държава. Европейците и гърците ще трябва заедно да се справят с това, което от присъединяването на страната към общността през 1981 г. до днес не е направено

Нагъл, по-нагъл, бонусополучател

Материалното стимулиране в ремутризираща се България е гаранция за партийно дълголетие. И всеобща бедност.По-периодичен скандал у нас няма. В българския ремутризиращ се свят има вечни ценности и "да краднеш от държавата", пардон: "да си дадеш бонус за заслужен труд", е един от тях. За N-ти път т.нар. "държава", този път в лицето на deus ex machina Бойко Борисов, "обяви война" на бонусополучателите.

 

"Безкомпромисно", "категорично", "ултимативно"! Да върнат благинките или да ги дарят в сметката за болните деца. Джихад срещу бонусите, който може да завърши с масови уволнения!

Това е маршируваща наглост!

Когато ръкопляскате на бойковата решителност, имайте предвид, че същата тази "държава" създава условия за кражбата през бонусите. Тази кражба, разбира се, е темелна, тя е в основата на съществуването на политическата класа у нас. Тя не е запазена марка на ГЕРБ.
Причината е проста. Масите вече не следват идеите (а може би и преди не правеха това), и за да съществуват, посттоталитарните политически партии трябваше да намерят друг начин да приобщят към себе си хора. Има един универсален начин и това са парите. Ако си близо до сърцето им - приобщават те, като те набутат в борд, като те зачислят към някоя агенция или друга "хранилка". Ако искат просто да попълнят състава - печелят те, като ти вдигат заплатата със 7% или ти сипват малко в паничка в края на годината. Така е при Бойко, така беше и преди него, и няма никакъв изглед нещата да се променят. Тук не става дума за работа.

Тук става дума за покупко-продажба на електорат

Примери - бол. Политическият кабинет на министерството на правосъдието например взема премии от Агенцията по вписванията - между 6 и 10 000 лв. за три месеца? Защо? С какво тези хора са заслужили тези пари? 5 зам.-министри и 1 министър папкат по равно от фонд "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения". По 18 000 лв. всеки или над 100 000 лв. годишно. По закон в този фонд постъпват отчисления, милиони лева, но на този етап от него нищо не се харчи. Каква работа вършат тогава тези хора? Кое ядрено съоръжения са извели точно те от експлоатация, че да са заслужили такава висока оценка на труда си? Тези примери доказват, че е абсолютен мит твърдението: "Бонусите се дават за свършена работа". Каква работа, за Бога - тези хора не са положили никакъв труд! Нула!
А има структури, където ситуацията е още по-зле. Тези дотук не работят и получават пари, а има едни, дето са твърдо на загуба, забатачват де що могат, хабят нерви и пари на стотици фирми, глобяват ни от Брюксел заради тяхната некадърност и пак получават бонуси. Фонд "Земеделие" какво е? Печеливша държавна структура? Колко директори се смениха там заради корупция или некадърност? Някой да е върнал бонусите си? А някой да им ги е потърсил? Не! Пито-платено! С наши пари! Същата работа е това удивително същество Валентина Николова, озовала се незнайно по какви пътеки шеф на Агенцията по вписванията. И с предшественичката й. Работата на агенцията е под всякаква критика, но те си раздавали гигантски бонуси за "достоен труд". А здравеопазването да не би да е цъфнала и вързала сфера, че управителката на здравната каса Нели Нешева, и други като нея, да си брои ДМС? При толкова много приказки за пари как е възможно някакви хора да ми се тупат в гърдите, че работили "на полза роду" срещу мизерно възнаграждение. Че откога 7000 на месец е мизерно?

Нека съм ясен - не харесвам сиромахомилите

Смятам, че Нели Нешева трябваше да получава 10 бона заплата, бившата шефка на Агенцията по вписванията, дето взе 73 000 лева бонуси, да получава 15 бона, Бойко да взима 20, а аз и вие - колкото може да носим. Щото сме прекрасни професионалисти. Хората не трябва да се подравняват по мизерията, а да се стремят към благоденствието. Но срещу всяка цена трябва да съществува труд, включително и в бюджетната сфера. Доходите - заплати и премии, трябва да са ясно разписани и да подлежат на видим контрол. А не да са настолна книга за точене на пари. Как може в публичната сфера да съществува администратор, който сам да определя възнаграждението си?!!! Как тези хора сами решават колко заслужават? Щото техният труд не се измерва с видима печалба, с метър, хронометър или брой тухли. Просто в касата им останали едни пари и те си ги разпределили... На тъмно, щото било лична информация как си делкат нашите пари. Такова безхаберно отношение към държавните пари няма и в Гвинея Бисау, повярвайте ми. Щом сляпата "държава" разрешава подобен цинизъм, то поне ясно да въведе правилото: "Бонусите във всяка агенция достигат до размера на събраното в касата".

Сега ясно ли е защо държавната администрация расте като гъба след дъжд

и напук на всички щедри обещания за нейното съкращение? Обяснявате ли си защо младите в България вече не драпат към Запада или да са Бил Гейтс, а мечтаят да работят в държавна структура? И защо въпреки всички писъци, че чиновниците са зле заплатени и отвсякъде ощетени, никой не напуска? Цялата тази работа ужасно прилича на вица, дето един получавал 2 бона заплата, но ужасно завиждал на тези, дето вземат 200 лв., защото те си изкарвали и нещо отстрани, за разлика от него.
Та, с две думи - нали знаете какво ще стане днес? Днес Бойко Борисов ще звънне по телефона и ще установи, че по сметката в БНБ са събрани Х на брой лева, че болните деца са щедро дарени. И ще обясни Бойко, че ще провери дали наистина всички бонуси са събрани, а в понеделник по икендия може и да уволни някой зам.-министър. И с това 5-ото преследване на облажили се големци ще се спихне окончателно.

Това е положението.

И най-дразнещо са не бонусите на всички тези министри, зам.-министри, секретари, членове на политически кабинети, областни управители... Дразнещо е наглото им хленчене от рода на: "Ние заслужаваме", "Носим отговорности", "Доходите ни са ниски"...
Ми, като искате да правите пари, регистрирайте си фирма и продавайте къщички за птички, що крадете от нас?

Петьо Цеков
В. Сега

Защо властта умишлено бяга от наркоследата при убийството на Даката и нападението над Багата, пита афера.бг

„Абсолютен мирис на кокаин! Категоричен е нарко-почерка при убийството на варненския бизнесмен Йордан Харисомов - Даката, става въпрос за кокаин", коментира за АФЕРА изключително точен източник НЕ от българските служби. Оттам следят изключително внимателно всичко, което не само се публикува, но и действията на разследващите по случая с поръчковото убийство на Даката.

 

До този момент в публичното пространство се правят контролирани внушения за пълно неглижиране от властта на подобна версия, както на това убийство, така и на сагата с Багата, като посланията се насочват към пиянски свади, кавги за жени и елементарни спорове между бизнес конкуренти.
Според нашите външни източници, спецове по наркотрафика, историята с Багата е парекселанс разчистване на нарко-територии. Дали Багата участва в това или е станал жертва, заради присъствието си в подобна компания, би трябвало да се изяснява.
Специзточниците от чуждите служби обаче не са пропуснали нито обстоятелството, че Багата е бил гард на Таки или поне в близост до него, нито че баща му е шеф в ГДБОП.
Самият факт, че никой от компанията на Багата не пожела да влезе в подробности какво точно се е случило пред ченгетата и се изгавриха в Мрежата с това, че уж спорили за книги от библиотеката, е показателен.
Апропо, жаргонът на улицата, свързан с библиотека и книги, визира винаги дрога.
По този повод колегите от в. Сега са пуснали един чудесен материал като илюстрация:

 

 

„Интернет пее хайдушка песен. Багата и Дъмпела - два юнака, два умни силовака

По интернетните стъгди и седенки от форум на форум и от мрежа в мрежа плъзна едно приятно съчинение за героите на седмицата. Не можахме да открием първоизточника и приемаме, че е съвременен фолклор. Следва странстващият текст.

 

***
Истината излезе наяве! Благой Иванов и Дъмпела са се сбили заради книга, която преди време Благой взел от Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", но забравил да я върне навреме и това адски вбесило Дъмпела, защото тъкмо бил подновил абонамента си в библиотеката и нямал търпение да прочете въпросната книга.
Когато отишъл да я вземе обаче, в потрес разбрал, че книгата се намира у Багата, което адски го разстроило. Свидетели казват, че през сълзи той звъннал на майка си и се оплакал от постъпката на шампиона. Майка му го посъветвала да се държи смело и да не пада на нивото на някакъв ММА боец, а да запази достойнство, както се полага на един дистрибутор на бонбонки от Люлин. Това обаче оставило дълбока следа в крехката душа на Дъмбела.
Във въпросната вечер, след като бил на литературно четене, Дъмпела решил да се отбие във сладкарница "Домби" със свои приятели писатели, за да пият един Бейлис ПерникСтил (ракия със боза) и да хапнат бонбонки. Дъмпела страдал от хронично главоболие и по лекарска препоръка пиел аспирин, но заради проблем със стомаха предпочитал да го приема през носа.
Багата и приятелите му пък били цяла вечер на среща със сираци в близък дом за изоставени деца, където чели приказки и пели песни. На връщане Багата предложил да се отбият във въпросната сладкарница, където често се срещал със една девойка на име Златка (така и не разбирал защо един път идвала руса, а друг път черна), целомъдрено и благородно момиче, непознало мъжка ласка и грях.
Златка обаче я нямало (сигурно пак ангажименти с Червения кръст) и Благой решил да покани на един валс дамата на Дъмпела. Тук обаче Дъмпела си спомнил за книгата и отровен червей загризал душата му. Нямал нищо против Благой да танцува с приятелката му безплатно, но как може да си позволява да държи толкова ценна книга само за себе си.
Последвала кратка схватка, Дъмпела знаел, че Благой чете книги по източни бойни изкуства и решил да извади стилета си, с който разрязвал страниците на новите книги. Тук свидетелите мълчат точно какво се е случило, тъй като и двамата герои били почитатели на изкуството на братя Уашовски, а "Матрицата" бил любимият им филм (Благой така и не разбирал какво харесва Дъмпела във скучния агент Смит), но предполагат, че след неправилно изпълнена стъпка па дьо дьо и следствие на мокрия под Багата по невнимание се нанизал на стилета на Дъмпела, за което му бил крайно обиден и му казал, напускайки бойното поле, да не се учудва, ако престане да му приема поздрава на традиционния Виенски бал, на който и двамата били канени от много години.
P.S. По непотвърдена все още информация книгата, която се оказала ябълката на раздора, била изключително рядко издание на издателство "Детски свят", с име "Разкази в картинки" и безплатно приложение комплект флумастери с дебел пълнител"

 

 

По отношение на убийството на Даката управляващите /не/ случайно насочват контролираните медии и послания към всичко друго, но не и дрога. А кокаинът е този, който е произвел перфектно подобно професионално убийство, твърдят международните източници на АФЕРА.
Наркобизнесът обаче винаги е под шапката на Властта, уточняват те и са с повишено внимание докъде ще стигне разследването на „инцидента", както го нарече вътрешния министър Цветан Цветанов.
Пред АФЕРА никой от тях не пожела да разкрие конкретика, но дадоха да се разбере, че знаят кой какво точно контролира и за какво се бият да завземат от покрива на Властта по отношение на наркобизнеса. Или просто чистят.

Afera.bg

Личният живот на Путин - държавна тайна

Людмила Путина рядко се появява на обществени места, двете му дъщери са невидими

Бившият агент на КГБ Владимир Путин превърна личния си живот в държавна тайна, а един вестник беше закрит за един ден заради статия за предполагаемата му връзка със спортистка.
През април 2008 г. в. "Московский корреспондент" бе закрит само няколко дни след като писа за възможността Владимир Путин да се разведе и да се ожени повторно за гимнастичката Алина Кабаева - олимпийска шампионка, която е два пъти по-млада от него. Тогава Путин отрече слуховете и отправи предупреждение към тези, които "се бъркат в живота на другите със сополивия си нос и еротичните си фантазии".

Оттогава г-жа Путина почти не се е появявала на публични места. Тя не гласува заедно със съпруга си на парламентарните избори през декември, а той отново бе сам на коледната литургия през януари, за разлика от президента Дмитрий Медведев, който бе придружен от съпругата си. Не се знае нищо за двете дъщери на премиера, който възнамерява да се завърне в Кремъл за трети мандат след президентските избори на 4 март. Последните снимки на 26-годишната Мария и 25-годишната Катерина са от времето, когато са били деца.
Запитан за тази ситуация, говорителят на Путин Дмитрий Песков обясни през октомври, че трябва "да се уважи личния избор" на премиера. "Той е главата на семейството и взема решенията, които смята за нужни", каза Песков.
"Путин изобщо не иска да говори за това и ръководителите на всички важни медии бяха съответно уведомени. Никой журналист не смее да зачекне тази деликатна тема", заяви бившият съветник на Владимир Путин, Глеб Павловски.
"Преди десет години той не показваше дъщерите си от съображения за сигурност, но тогава се знаеше повече за тях. Днес той има нова представа за личността си - сам човек, женен за държавата", добави той.

Темата табу бе повдигната по време на голям опозиционен митинг против Путин в Москва през февруари от музикалния критик Артемий Троицки, който заяви пред десетки хиляди протестиращи, че страната трябва да бъде информирана за семейството на лидера си.

"Вече девет години дъщерите му следват в университета в Санкт Петербург, но никой не ги е виждал там. Съпругата на кандидата (за президент) се появява толкова рядко на публични места, че според слуховете се намира в манастир. Към това се прибавят клюките за интимни приятелки и тайни деца", писа той в блога си, в който осъди "Кремълската Синя брада".
С необичайна дързост малкият театър "Театр.doc" в Москва постави три седмици преди президентските избори сатирична пиеса, озаглавена "БерлусПутин", в която Алина Кабаева присъства в еротичните фантазии на главния герой, а съпругата му е пратена в манастирска килия. Според социоложката Олга Крищановская, която е специалист по руските елити, въпросът за прозрачността на личния живот на руския лидер може да притеснява само "прозападно настроените, които са под 10 процента от населението".
"Като цяло обществото е много консервативно, с патриархално отношение към жената. Мъжът има специална роля и не трябва да дели властта със съпругата си", подчертава тя.
Афишираното присъствие на Раиса, съпругата на Михаил Горбачов, който не криеше любовта си към своята елегантна и образована жена, беше изключение в историята на страната и дразнеше немалко руснаци, припомня тя. За разлика от САЩ, където лъжата за сексуалните му отношения със стажантка за малко не коства поста на президента Бил Клинтън, "руската общественост не иска да знае истината", подчертава Крищановская.
"В същото време хората охотно приемат слуховете за Путин като донжуан с млади и красиви метреси и деца", отбелязва тя.

Източник: Дарик нюз

 

Взривът във Варна разбива мита, че вече няма поръчкови ликвидации

Взрив скапа отпуската на шефа на ОД МВР-Варна. Директорът на ОД МВР-Варна, Митко Димитров, трябваше да е в отпуск до 15 март. Но ужасяващият взрив на пъпа на морската столица няма как да не развали ваканционното му настроение. Подобно зрелищно покушение отдавна не се бе случвало в града. Паметливите варненци се сетиха за взривяването на бизнесмена Асен Николов, който излетя във въздуха на 4 август 2006 г. Само час преди това той бил засечен на откриването на клуб на Сдружение ГЕРБ на ул. „Раковски" във Варна.

Сегашният взрив разбива мита на меверейците, че няма поръчкови ликвидации.
Мнителен полицай от кариерата като Бойко Борисов може да открие поне две „синхронизации", които да породят спекулации за петъчния взрив. Но от това на Митко Димитров едва ли ще му стане по-леко. Всъщност основната част от работата по взрива ще падне върху един друг Митко Димитров. Димитър Димитров, който е заместник-шеф на дирекцията, беше началник на IV РПУ в морската столица, отговарящо за реда и спокойствието в „Аспарухово". Взривеният се свързва с този район. Миналото и бизнесът на убития тепърва ще бъдат чепкани по медиите. Ехото от гърмежа дълго ще заглъхва. Очевидно „сезонът" тази година започва по-рано.

www.bgsniper.com

 

 

Лекарствен октопод не може без държавна подкрепа

Янина Здравкова

Освен собственик на "Софарма" Огнян Донев е и крупен работодател и издател. Като такъв често може да бъде видян около премиера.
Лекарствената политика съвсем не е нещо просто, а този пазар далеч не се ръководи от етични съображения, особено в България. И когато точно този бизнес се окаже в дъното на скандал между две мощни икономически групировки, тясно свързани и с управляващите, и притежаващи медии, обществената какофония става пълна. Тези дни едната групировка нарочи другата за лекарствен октопод и премиерът Борисов моментално отстрани дясното пипало на октопода Гергана Павлова от зам. министерския й пост. В тарапаната бе въвлечена и бившият вече управител на здравната каса Нели Нешева. Тя беше принудена да подаде оставка, защото е вземала бонуси над заплатата, но в крайна сметка се обяви за борец срещу и жертва на октопода.

Ясно е, че в цялата каша светци няма. Ясно е и че не може някаква си зам.-министърка с неособено висок управленчески потенциал да отгледа и опази цял октопод. И че ако такъв съществува, той е резултат от целенасочена държавна политика, за която са отговорни всички управляващи - здравен и финансов министър, премиер и депутати от мнозинството. И че уволнението на един човек няма да нормализира лекарствения пазар. Затова нека се опитаме, без претенции за пълна обективност, да видим как точно работи този пазар, каква е нормативната база и ако има нещо нередно, на какво се дължи то.

 

Как се формират цените на лекарствата у нас?

 

Препаратите без рецепта могат да регистрират в здравно министерство на каквато си искат цена, защото при тях се разчита на естествената регулация на пазара. Препаратите с рецепта се делят на два вида - такива, които се плащат с обществените пари - от НЗОК, МЗ или болниците, и такива, които не се реимбурсират. Вторите обаче са изключително малко и са медикаменти от рода на "Виагра". Първите трябва да присъстват в т.нар. позитивен лекарствен списък. МЗ, НЗОК и болниците могат да плащат лекарства само от този списък и то на цена, не по-висока от регистрираната в него. За да се регистрира цена на всеки препарат, производителят или вносителят му трябва да докажат, че тя е най-ниската от плащаната за същия препарат от обществените фондове на Франция, Естония, Румъния, Гърция, Словакия, Литва, Португалия и Испания. Това обаче касае цената на производителя и в България на това ниво на ценообразуване стойностите на медикаментите наистина са сред най-ниските в ЕС. Върху тази цена се слага надценката на търговеца на едро и на дребно, която е общо около 16-17% и също е сред ниските в ЕС. След това обаче се начислява 20% ДДС, който е сред най-високите в Европа за лекарствата. Оттам идват и някои разлики при сравнение на цените в аптеките.

Формирането на цените за позитивния списък на произведените у нас лекарства, каквито са тези на "Софарма", е по-различно. Те не могат да се реферират с цените в държави от ЕС, тъй като обикновено не се продават там. Затова и до миналата година се определяха в общи линии от самия производител, без особена възможност за сравнение, и биха могли да бъдат високи. От друга страна, обаче става дума за генерични продукти, т.е. препарати, които се произвеждат от много компании, и тук също пазарът би трябвало да играе някаква роля. Едва от м.г. и тези медикаменти се сравняват с подобни на тях в ЕС, но това важи само за медикаменти, които тепърва ще се регистрират. Това значи, че "Софарма" би могла да продава с по-висока норма на печалба у нас. Сравнението с Турция и Сърбия, където се оказа, че цените на някои лекарства са по-ниски, не е коректно, ако не се отбележи, че в тези две страни за някои препарати изобщо не се начислява ДДС, а и "Софарма" призна, че прави дъмпинг, за да се наложи там. Т.е. лекарствата там са по-евтини заради комбинация от фактори - ДДС и агресивно пазарно поведение.

Често дадено лекарство е по-евтино на свободна продажба в аптеките, отколкото ако е изписано по линия на здравната каса, т.е. от цената му в позитивния списък. Това се дължи на структурата на пазара. Често производителите и вносителите имат и фирми за търговия на едро с лекарства и аптеки. Или просто продават на вериги аптеки, които осигуряват по-голям оборот. И е нормално в тези случаи да се дават отстъпки, т.е. търговци и аптеки да слагат по-ниски от пределно позволените надценки.

Тук идва логичният въпрос

 

защо изобщо трябва да има позитивен списък,

 

след като е възможно да се постигат и по-ниски цени. Идеята за листата, нормативно създадена от тройната коалиция, беше цените на лекарствата да се решават на едно място и да се искат най-ниските цени от производителите. Така щял да се намали рискът от корупция. Самата позитивна листа и комисията, която я прави, са към Министерски съвет и в тях има представители на МЗ, касата и неправителствения сектор.

При ГЕРБ обаче комисията претърпя доста промени, съставът й беше сменян многократно, в момента тя е обединена с друга - за регистрация на цени, и поради целия този хаос почти не работи. Производители твърдят, че чакат повече от 6 месеца да регистрират лекарствата си в позитивния списък, което е дори нарушение на закона. Това пък води до задържане на по-високите цени на вече регистрирани препарати, защото се предполага, че новите генерици свалят цените на тези, които вече са на пазара, и най-вече на оригиналните продукти, на които наскоро е изтекъл срокът на патента и вече могат да се произвеждат от всяка компания.

Бившият вече шеф на НЗОК Нели Нешева твърди, че за пръв път от години касата пак щяла да преговаря с производителите на лекарства, за да постигне допълнителни отстъпки, каквито видяхме, че са възможни при определени условия. И че е жертва на октопода, чиито интереси е засегнала. Това обаче не е така. В момента касата започва да договаря нови цени единствено с производителите и представителите на оригиналните лекарства, каквито не са тези на "Софарма", тъй като тя произвежда генерици. Факт е обаче, че дистрибуторската фирма "Софарма трейдинг" е представител на доста чужди производители, много от които на оригинални препарати. Договарянето обаче едва е започнало и е твърде рано да се говори за отстъпки.

По-важното обаче е защо изобщо се прави това. Оригиналните лекарства нямат еквивалент на пазара, т.е. те имат гарантирани клиенти. Затова и не е ясно какво точно договаря касата, при положение че тези лекарства няма как да бъдат заменени и производителите им нямат интерес да дават отстъпки. Просто касата няма какво да им предложи в замяна. Тя все пак не купува количества, а е длъжна да изплати всяко взето от пациент лекарство, предписано на рецепта на НЗОК.

 

Болниците

 

В случая с цените на лекарствата на "Софарма", които в Турция и Сърбия се оказаха по-ниски, става дума за продукти, които се купуват от болниците. У нас те са длъжни да правят търгове, като идеята е да се постигне най-ниската възможна цена. Ако "Софарма" е продавала на болниците у нас на пределни цени, то възниква въпросът защо това е така. Но веднага трябва да се отбележи, че в това няма нищо незаконно. С което стигаме и до другия обсег на действие на октопода.

Макар да няма официална статистика, факт е, че "Софарма Трейдинг" държи доста над 50% от пазара на дистрибуция на лекарства в държавните болници. Също така е факт, че е кредитор на почти всички от тях, защото огромната част от лечебните заведения имат дългове към доставчиците на лекарства. В момента се смята, че неофициално дълговете са за 150-200 млн. лв. Ситуацията стана драматична през 2010 г., когато здравната каса бавеше драстично плащанията към болниците, а и не се издължаваше на 100%. За това вина не носи дори и самата каса, а финансовото министерство, което пише и одобрява бюджета и всички последващи плащания по него. През 2010 г. обаче просрочените дългове на болниците скочиха, естествено - и към "Софарма Трейдинг". И е логично да се предположи, че фирмата се възползва от това положение, за да накара болниците да подновят договорите си с нея.

Янина Здравкова

Целият текст в www.sega.bg

 

По телевизиите - Милосърдие с рекламна цел

Милосърдната кампанийност на телевизиите се случва заради изтъкването: гледайте нас, защото ние сме най-милосърдните, най-човеколюбивите, най-помагащите, коментира във в. "Култура" Митко Новков

Миналата телевизионна седмица премина под знака на трагедията в село Бисер, Харманлийско. Трагедия, показала нещо още по-трагично - тук, в България, гражданите и държавата сякаш живеят в паралелни вселени: втората изобщо не се интересува от първите, а първите изобщо не се чувстват част от втората.

Всеки за себе си, Бог срещу всички - филм на Вернер Херцог.

Няма друго обяснение за българския "филм", че язовирната стена е напукана от години, сигнали непрестанно са подавани, но властите - и местна, и национална, са нехаели. Или не, не нехаели - текли са преписки от кабинет на кабинет, дълбокомъдрени чиновници са свеждали глави над документи и чертежи, слагали са парафи, за да продължат книжата своя бюрократичен ход по етажите на учреждения и ведомства. След това са се връщали, отново са тръгвали - и така в едно главозамаяно въртене, един perpetuum mobile, единствената полза от който е била, че пред съвестта си и пред своите началници чиновниците са оправдавали трудовите си възнаграждения.

Трудови?! По-скоро манкиране на труд или още по-зле - наистина труд, но без отношение към това да се свърши работа. Преписките си вървят, стените се пукат, ала ледът, сковал в отчуждение граждани и администрация, си е цял целеничък.

В този абсурд, обаче, телевизиите много-много не се задълбочиха, стигна им решението министър Трайчо Трайков да поеме всички язовири в страната. Те наблегнаха на друго - милосърдието.

Милосърдие, но с рекламна цел - всяка от телевизиите изтъкваше себе си на фона на трагедията: тя била спомогнала да се отвори сметка, нейните телефони почервенявали от разтревожени съпричастни зрители, нейните репортерски екипи първи се притекли на помощ и показали бедственото положение.

Все едно, предназначението на телевизията е не да информира, а да се прави на Червен кръст и полумесец; преди имахме Агенция за чуждестранна помощ, сега може да открием Агенция за телевизионна помощ, където да са концентрирани всичките волни пожертвования за пострадалите.

Че е важно това да се извърши, ще схванете от новините - няма емисия, в която съответната телевизия да не съобщи колко помощи е събрала, как хората й носят одеяла, дрехи, обувки - а бе, направо не телевизионно студио, а склад за дарения от първа необходимост. Журналистите - милосърдни сестри, репортерите - водни спасители... Доброта и сърцераздирателност!

Любопитно е това юрване на телевизионното милосърдие при всяка по-тежка българска авария. Преди време по инициатива на Би Ти Ви тръгна кампания за спасяване на българските медицински сестри в Либия. Тогава където и да идеше човек, откриваше служители с трикольор я на ревера, я на лично място в кабинета.

Разбира се, това е донякъде компенсаторна функция - държавата е безразлична към гражданите, значи към тях някой трябва да бъде различен и това сме ние, медиите. Тази е, нека я наречем, позитивната компенсация, негативната е от съвсем друго естество - чиновникът е закачил на дрехата си трикольор за съпричастие, сиреч, заедно е с гражданите.

Ала това не му пречи да разтакава и препраща преписки в бездънния празен ход на ведомствените поклащания. Така той се чувства оправдан - включил се е в кампанията, а рутинната му работа вълци я яли...

Впрочем, това е най-характерният начин на действие в българската държавна машина - кампанийно, на парче; тук липсва онова, което обикновено наричаме държавническа мъдрост, тоест, способността на един управленец да вижда и мъничко по-далеч от носа си. Тц, носът е неговият хоризонт...

На телевизиите, обаче, също. Защото цялата тази тяхна милосърдна кампанийност се случва не заради друго, а заради изтъкването: гледайте нас, защото ние сме най-милосърдните, най-човеколюбивите, най-помагащите! Но всички тези призиви намирисват на лицемерие и притворство - не ги води съчувствие, води ги рейтингът.

И понеже рейтингът е над всичко, за него те са готови на всичко - само поискайте и ще заплуват в студената вода! Защото няма по-страшно бедствие за телевизиите, за всяка телевизия от ниския рейтинг...

Голямата българска беля

Той е българин, на 33 години, има профил в сайта за запознанства sladur.com. Не е важно как се казва. Важно е само, че на този човек без висше и с твърде лек интелектуален багаж е поверен важен пост. Като него има много.

 

„Я не съм станал партиец, за да работим. Че ми намериш служба. И я сакам като Киро да въртим синджирчето и да се разождам из районо. Щом си у партията, значи си на власт. Щом си на власт, значи нема да се мъчиш! Другите да се мъчат!"*

Той е на 33 години. Има профил в сайта за запознанства sladur.com. Твърди, че се интересува повече от флирт, отколкото от е*ане, и междувременно громи в блога си враговете на текущото управление. Доскоро името му не беше публично известно, а и едва ли щяхме да го научим, ако едно село не беше удавено заради скъсана язовирна стена.

Датата е 6 февруари 2012 година. Харманлийското с. Бисер е под вода. Има удавени, има изчезнали. Настава суматоха кой е отговорен за случилото се. Един не знае колко са язовирите в България, друг - под чия юрисдикция попада протеклият „Иваново".

Изведнъж се появява шефът на „Напоителни системи" ЕАД и започва да ръкомаха, за да покаже скъпия си часовник. Обяснява ни, че за бедствието са виновни лошите арендатори, които развъждали риба и чупели крановете за изпускане на вода.

Лъжи, нелепости и пак лъжи

След тях и потоп...

Дни наред този човек обикаля телевизиите. Държи се самоуверено. Нищо не издава, че не притежава образователен ценз за поста, който заема. Самочувствието му се пропуква, едва когато журналисти се усъмняват в професионалната му компетентност. Резултатът обаче не е оставка, нито уволнение, а трагикомична поредица от лъжи и нелепости:

Първо „сладурът" размахва автобиография, според която бил завършил нещо си, а после се изсулва с номера, че на бланка на земеделското министерство някакъв разсеян чиновник нахвърлял грешни данни.

Следва уточнение, че всъщност няма „висше", но пък прекият му началник - земеделският министър Мирослав Найденов, веднага го оневинява с думите: „Не е нужно да е специалист. В „Напоителни системи" има хидроинженери, има специалисти, има ръководители. Той е член на борда на директорите, няма нужда от висше."

В това време човекът със скъпия часовник се втурва да заличава профила си в sladur.com, занимавайки с това служба като ГДБОП. А докато хората от село Бисер погребват загиналите заради бедствието, дава няколко интервюта, в които разправя, че профилът му бил фалшив, понеже някой искал да го накисне...

Необразовани, полуграмотни и интелектуално съвсем бедни граждани, по силата на чисто махленски партийни връзки, но напълно в духа на партийната политика, внезапно се озоваха на важни постове.

Не споменавам неговото име, нито ви занимавам с подробности около „сладурските" му изпълнения. Те не са важни. Важен е единствено фактът, че човек без образование и с твърде лек интелектуален багаж се оказа председател на борда на директорите на „Напоителни системи" ЕАД.

Директор на водопад

Само за сведение: държавното предприятие отговаря за 168 язовира, 188 помпени станции, 2 238 км напорни тръбопроводи, 530 км деривационни канали, десетки хиляди километри канална и тръбна мрежа, стотици водохващания и изравнители. Според официалния му сайт, дружеството „стопанисва и съоръжения за предпазване от вредното влияние на водите", като по тази причина „се налагат научно обосновани методики за системен технически контрол, пълна и точна координация при поддържането, наблюденията, измерванията и действие при екстремални условия."

Преведено от езика на бюрокрацията, това ще рече, че не става дума за „директор на водопад", а за управление на сложна система, която изисква строго определено експертно знание. Най-малкото - умение да различаваш напорните тръбопроводи от деривационните канали. Още повече - да не си безразличен към съдбите на живите хора, които зависят от възложената ти отговорност.

Потъване

Дори да се съгласим с уговорката, че младият началник е по-скоро стратег, отколкото тесен специалист, в неговата биография не се забелязва и следа от подобна компетентност. Напротив. Министър Найденов, който защитава странното си кадрово предпочитание, не само не обяснява кое обстоятелство е наложило назначението на Х в сфера, от която сладурът няма никаква представа, но легитимира, че даже и фаворизира невежеството и непрофесионализма му. Опитвайки да се измъкне от скандала, той не просто омаловажава виртуалния сваляч, а извежда до норма случайното и партийно покровителствано домогване до управлението...

„Неведнъж чувах искрени декларации като: „Партията ме издигна, партията ме направи от нищо нещо! Без партията аз съм нула!" Или: „Всичко, което имам, ми го даде партията." И това е абсолютната истина."

Дали това е прецедент? За повече от две години и половина текущата власт даде доказателства по-скоро в обратната посока:

Румяна, Калина и Анна-Мария

„ГЕРБ имаме дълга резервна скамейка с подготвени хора", успокои ни премиерът Борисов, когато се наложи да оттегли кандидатурата на Румяна Желева за еврокомисар по бедствията и авариите. Министърът на външните работи тъкмо се беше провалила на препитването в Брюксел и публиката се нуждаеше от спешно уверение, че излагацията е само неприятно изключение и индивидуално проявление на некомпетентност.

Малко след това от „резервната скамейка" се изправи в цял ръст любителката на млечните песнички проф. Анна-Мария Борисова, с която премиерът се беше запознал на един разклон. А когато и тя бе натирена извън стадиона, министър-председателят отново увери, че не се плаши от смени, понеже в съблекалнята загряват ценни кадри.

Последва скандалът с фалшивата диплома и потайната бременност на Калина Илиева, която на 27 години оглави фонд „Земеделие" без какъвто и да е административен и мениджърски опит. И тогава Борисов оправда поредната кадрова грешка на кабинета си („Търсехме млади хора, които да не са обвързани, тя имаше прекрасни референции от Брюксел..."), след което бодро се опита да ни втълпи, че не всички млади и необвързани хора са като Калина.

Да, има и такива с образование - успокоихме се ние, наблюдавайки един политолог. Само дето той беше назначен за шеф на агенцията по рибарство и аквакултури, но и до внезапното му уволнение, твърди се, не правел разлика между шаран и сом...

Пукнатини на всеки километър

„Бедата в цялата тази работа е, че верността към партията беше най-малкото нещо, от което се нуждаеше производството. Машините не искаха да работят с лозунги, а с умни глави и сръчни ръце."

Освен кадрова криза по критерий „качество", в случая би трябвало да видим още два проблема - възпроизвеждане на соцмодела за кариерен просперитет и умишлено снижаване на изискванията за достъп до управленска функция. Защото - също като цитирания от Георги Марков шоп, който е у партията и значи е на власт, днес действа старата порочна схема.

Той „нема да се мъчи"...

Достатъчно е било, например, партията да забележи и издигне сладура Х, след като е написал в блога си, че „стимулирането на работата на ГЕРБ е главно по линия на изграждане на делови взаимоотношения между членовете й, в търсене на консолидиране на предприемаческото съсловие и култивиране на лоялност и ангажиране към идеите и политиките на партията."

Достатъчно е било за отскок да го овъзмезди с пост някъде из държавните дружества, където се предполага, че работата ще свършат същинските специалисти, а той „нема да се мъчи".

Достатъчно е било и заблуждението, че това може да продължи до безкрайност, а лошото все някак ще се размине и невежеството ще остане назабелязано...

То, невежеството, обаче е като пукнатина на язовирна стена. Вижда се, боде очите. И дори да ги затваряме, след година или шест години, както стана с язовир „Иваново", през него ще избие някоя голяма беля.

 

Коментар на Любослава Русева

Текстът е публикуван във в. „Преса"

ACTA – мръсната тайна на европейската бюрокрация

ACTA, SOPA и PIPA - тези звучни абревиатури станаха мрачен символ на глобалния заговор срещу свободното слово в интернет. Заченати на тъмно и под перфидния шепот на гигантските корпорации във фармацевтиката, филмовата и музикалната индустрия, тези опити да бъдат сложени пранги на свободата в мрежата в САЩ и на международно ниво предизвикаха огромна протестна вълна и милионни петиции в целия свят.

По съдържанието на международното споразумение ACTA, което пряко ни засяга, се каза почти всичко. Накратко, с него се отваря врата за полицейски и административен произвол, за масово следене на личните комуникации и ограничаване на свободното общуване в мрежата. Ако това скандално споразумение влезе в сила, през тази врата едни национални правителства няма да минат, други ще спрат на прага, а трети направо ще сложат всичко и всеки под контрола на "големия брат". Всичко би зависело само от демократичната имунна система на обществата. Не ми се мисли къде ще отиде България, в която до вчера всеки втори на улицата твърдеше лекомислено, че няма нищо против да бъде подслушван по телефона или да му се следи интернет трафикът, защото нямал бил тайни за криене от властта. И където действащото правителство системно ерозира гражданските права.

Отговорността на българското правителство, което без широко обществено обсъждане положи подпис под ACTA, е вън от съмнение. Критиката също. Думата ми сега обаче е за ролята на Европейската комисия в опита да се наложи ACTA. За Европа, както и други подобни теми - като опитите за разхлабване на режима на ГМО например, всичко започва по безпрецедентно непрозрачен начин из коридорите на европейската бюрокрация. ACTA е мръсната тайна на висшите европейски чиновници. Европейската комисия участва в неофициалните разговори по ACTA, инициирани от САЩ и Япония от 2006 г., а през април 2008 г. получава официален мандат от Европейския съвет да води преговори. Има общо девет кръга преговори - четири са проведени през 2008 г., два през 2009 г., а последните три са съответно през януари, април и юни 2010 г. Въпреки шумните си претенции за прозрачност, в периода 2006-2009 г. Европейската комисия води преговорите тайно и системно отказва да предостави конкретна информация за концепцията и съдържанието на ACTA и за хода на преговорите. Евродепутатите (с изключение на тези от Европейската народна партия, която официално подкрепя ACTA), алармирани от правозащитни организации и от разкрити от канадското правителство информации, приемат серия от резолюции и декларации в опита си да принудят комисарите да вдигнат затъмнението по темата. Не се случва. Чак до 15 ноември 2010 г., когато еврочиновниците публикуват текста на скандалния документ. И се разбира, че е имало защо да бъде укриван толкова ревниво от иначе щедрата на лъскави брошури, драфтове и доклади Европейска комисия.

Докато за гражданите на Европа и за избраните от тях представители в Европейския парламент ACTA е тайна, за комисарите и подчинената им евробюрокрация темата ACTA е била добре позната. Комисията "Барозу" и в предишния, и в сегашния си мандат, възприема подготвянето и прокарването на ACTA като своя официална политика. Не е нужно даже да се заравяме в тоновете бюрократични архиви. Ето какво сочи самата Европейска комисия. В периода 2008-2010 г. Комисията е публикувала 17 доклада и информации за преговорите, проведени са 13 консултации с европарламента, имало е 4 обсъждания със заинтересовани страни. Да оставим настрана въпроса, че всички тези публични документи са изключително пестеливи откъм информация по същество за това, което предвижда ACTA. По-важното е, че те са ясно свидетелство, че целият състав на Европейската комисия е знаел за споразумението, за неговите цели и за основните положения, които са предмет на преговорите. С воденето на преговорите е натоварен комисарят по търговията, но всички останали комисари са знаели за какво става въпрос. И преди, и сега. И са мълчали. Включително онези, чиито ресори имат пряко отношение към правозащитните аспекти на всички европейски политики и документи - ресорът права на човека и ресорът защита на потребителите, в т.ч. интернет - потребителите. Казано на шега, да се твърди, че в Европейската комисия не се е знаело за ACTA извън пряко ръководещия преговорите комисар по търговията, е все едно да приемем за вярно, че само Тодор Живков и Милко Балев са отговорни за тоталитарния режим, а другите членове на комунистическото правителство не са знаели какво става. Европейската комисия е колективен орган. Нейните приоритети са резултат от споделена политика на цялата комисия. Споделена е и отговорността.

Целият въпрос е, че у нас няма нито утвърдени практики, нито канали за обсъждане на европейските политики. Българските еврокомисари се затварят в коридорите на централата на еврокомисията "Берлемонт" и по правило разглеждат появата си в България не като възможност за пълноценен диалог с гражданските организации, партиите и обществото по важните европейски теми, а като поредното пиар мероприятие или бравурна паркетна проява. Малцина са и евродепутатите, които информират избирателите си адекватно и комуникират със заинтересованите български среди по теми от европейския дневен ред, които засягат България.

Прочее, ACTA и безпрецедентно непрозрачният начин, по който Европейската комисия работи по нея, е нов повод да се постави въпросът за необходимата реформа на европейската бюрокрация, за нейната ефективност, отчетност и прозрачност. Това е въпрос, който българските политици и институции трябва да имат самочувствието да поставят на европейската сцена. И да изоставят стария рефлекс на "големия и непогрешим брат", който безропотно трябва да слушаме, дори когато проявява двойни стандарти или морален релативизъм.

-----

Борислав Цеков е председател на Института за модерна политика. Юрист и политик. Той е правен съветник в НС (1996-2000); депутат (2001-2005); главен секретар на омбудсмана (2005-2010); президент за България на World Jurist Association (1999-досега). Борислав Цеков е автор и вносител на повече от 30 законопроекта в 39-то Народно събрание (2001-2005), близо половината от които са приети. Сред тях са: Законът за вероизповеданията, Законът за политическите партии, Законът за ордените и медалите и др. /БГНЕС

Икономика в будна кома

Единствената антикризисна мярка, която ни предлагат досега премиерът Бойко Борисов и финансовият му министър Симеон Дянков, е затягането на бюджетната дисциплина.
Трудно е да се проумее какво точно означава икономическа криза, без тя реално да е влязла във всяко едно домакинство. Тогава обаче мащабът й е толкова голям, че всички мерки за преодоляването й са на практика безполезни.
Светът говори за кризата от 2008-а година, но възникването й започва много преди това. Бизнесът и обществото непрекъснато получават сигнали за все по-влошаващите се икономически показатели и полагат усилия за преодоляването на проблемите, а в най-лошия случай - за намиране на ефективни начини за приспособяване към новите условия. Несъмнено промяната в климата и икономическата и финансова криза са основните предизвикателства, които бележат началото на XXI век. И въпреки че рядко се прави връзка между двете, такава определено има и тя започва още в края на 90-те години на миналия век. Никой вече не се наема да прогнозира какво ще се случи в близко бъдеще, но в световен мащаб всяка държава работи усилено по антикризисните си планове, като се отчита необходимостта от въвеждане на конкретни механизми за решаване на проблемите както на макроикономическо ниво, така и на микро ниво - в рамките на домакинствата и фирмите.
Какво се случва обаче в България. От началото на управлението на кабинета "Борисов" управляващите пропагандират две заблуди:
1. Криза няма. Ние сме затворено общество, съществуващо само за себе си и в пълна изолация от проблемите на света. Фискалната ни дисциплина трябва да служи за пример на останалите държави.
2. Дори и да има някакви финансови затруднения на ниво домакинство, те лесно се преодоляват, стига българинът да се научи да не бъде толкова мързелив и да разчита на лихвите върху "големите" си депозити в банките (според твърденията в едно от последните изказвания на премиера Борисов).
Тези две идеи методично се внушават на обществото вече две години, докато същевременно българинът все по-осезаемо усеща по джоба си, че нещата далеч не са толкова розови. От друга страна, сами по себе си те освобождават и правителството от отговорността да се изготвят и следват конкретни антикризисни планове за заздравяване на и без това слабата ни икономика.
Резултатите обаче са вече налице и ще става все по трудно да бъдат скрити от обществото. В доклад за състоянието на икономиката през 2011-а година, специалисти на Райфайзенбанк посочват, че като цяло икономиката на България стагнира. Промишленото производство спада с 1.6%, още по-драстични са спадовете в строителната индустрия (10.5%) и в обема на вътрешната търговия, която намалява с близо 33%. Отчетената средногодишна инфлация е 4.2%, а безработицата доближава 12%. Драстично намаляват, както неданъчните приходи, така и потреблението. Не само е занижен процентът на преките чуждестранни инвестиции, но и като цяло икономическата активност в страна е много ниска. Независимо от твърденията на правителството, че европейските фондове се усвояват с ускорени темпове, реалният резултат е отчетената по-малка усвояемост на средствата от Европейския съюз (ЕС) в сравнение с 2010-а година.

Фискалният резерв е намалял с близо 1 милиард лева спрямо края на 2010-а година и вече е близо до законово допустимия минимум. За декември 2011-а година бюджетните разходи са се увеличили с 41.5%, но правителството не е представило конкретно обяснение на какво точно се дължи това. В анализа се посочва, че прогнозите за нарастване на безработицата ще имат все по-голямо отражение върху увеличаването на социалните разходи, а "с оглед на изискванията за минимум от 4.5 милиарда лева фискален резерв за 2012 година, възможностите за използване на резерва като източник за финансиране на бюджетния дефицит са значително ограничени, което предполага дългово финансиране".
На фона на тази доста нерадостна картина ясно се вижда, че правителството няма план за действие и единствената предлагана към момента антикризисна мярка е затягането на бюджетната дисциплина. Очевидно е обаче, че този подход вече е довел до колапс икономиката на страната и е само въпрос на време да последва пълният й крах, според повечето прогнози дори в рамките на тази година. А от вчера България вече е в "сивия списък" на Европейската комисия, който включва страни от Съюза, "намиращи се в зона на икономически риск".
И ако ЕС и Международния валутен фонд са готови да спасят Гърция с предложената помощ от 130 милиарда евро, основният въпрос, който трябва да вълнува днес хората на север от Кулата-Промахон е - кой ще спаси България?

Юлия Добрева за www.fakti.bg

 

Юлия Добрева е доктор по политическа икономия и магистър по стопанско управление от СУ "Свети Климент Охридски".