Вевести новини

Тъп пиар раздели Калфин и Ламбо на малка и голяма нула

Червен срам напира от посланията им, забравят, че техен другар управляваше 10 години „Дондуков"2
Кандидатпрезидентската двойка на БСП Ивайло Калфин и Стефан Данаилов блесна с нов предизборен клип, в който на фона на тревожния глас зад кадър на Ламбо се редуват черно-бели кадри на измъчени лица. „Аз се срамувам. Срамувам се всяка вечер, когато гледам новините и сутрин, като отворя вестник....", каканиже актьорът. Видеото завършва с кадри на Калфин и думите „Уморих се да се срамувам. Искам да се гордея, че съм българин." Логиката на червения срам обаче остава неразбрана от аудиторията, при положение че вече 10 години постът на първия в държавата се заема от техния съпартиец Георги Първанов Макар че изборите са за президент, клипът остава внушението, че институцията, към която се е устремил тандемът Калфин - Данаилов, е премиерският стол.

„Срам ме е, че записват премиера, а него не го е срам... Срам ме е, че бюджетът за здравеопазване е половината от този на МВР...

Срам ме е от пенсията на майка ми", срамува се още Ламбо. Все думи, по-подходящи за парламентарни избори.
Малко смущаващ е и агитационният плакат на БСП Номерът на червената кандидатпрезидентска двойка на бюлетината е 8. За да напомня това на избирателите, на постера е изрисувана осмица, като в малкото и почти незабележимо горно кръгче е вграден ликът на Калфин, докато ликът на вицето му сияе от долния голям кръг. Това дори на подсъзнателно ниво показва, че истинският лидер, за когото ще гласува българският избирател, е Ламбо, а Калфин е просто притурка. Неслучайно във Фейсбук се появи идея за предизборен плакат на БСП: „Избираш Касабов, получаваш Калфин"

 

Постерът с червената кандидатпрезидентска двойка е закачка с предизборния лозунг на „Нова зора" от парламентарния вот преди две години - „Гласуваш за Бойко, получаваш Костов". Заигравката с героя на Стефан Данаилов от сериала „Стъклен дом" предизвика лавина от коментари в социалната мрежа. „Това е като киндер сюрприз, но с неприятна изненада". Очевидно народът се солидаризира с идеята на автора зевзек да подчертае ролята на Данаилов като локомотив на вагона Калфин и да обърне внимание върху факта, че наивните червени бабички, гласувайки за милионера от тв сериала, всъщност дават вота си за Мистър „Йес".
Източник: Фрогнюз

Катуница разкри политическите недостатъци на България

Местен инцидент се превърна в национален конфликт с антиромски настроения, а последвалата го мобилизация на националистите разкри пукнатините в българския политически ред, изискващи ясен отговор.

Катуница е село в южна България, в което роми и българи - всички те български граждани, живееха мирно от векове. За външните лица населеното място е известно още като резиденцията на скандалната фигура "цар" Киро. Този бизнесмен от ромски произход, чието истинско име е Кирил Рашков, натрупа огромно богатство от производството на нелицензиран алкохол в годините след краха на комунизма през 1989. Влиянието му дори бе такова, че хората го считаха за резултат от сливането на богатството с политическата власт, което бе характерна черта за онзи отминал период. Титлата "цар" обаче смесва ирония, тревога и страх, пише днес "Оупън демокраси".

Инцидентът на 23 септември 2011 разкри няколко подводни течения, преминали през живота на Киро и българското общество, което го инкубира. В контекста на тлеещия конфликт между роднините на цар Киро и част от местните, 19-годишно българче бе убито, след като бе прегазено от ван, чийто шофьор изпълнявал заповед на ромския барон. Събитието разпали серия от протести, започнали в същата вечер, когато две от къщите на богаташа бяха нападнати и подпалени от тълпи от футболни фенове, дошли от Пловдив. Мнимата цел на демонстрациите всъщност бе "ромската престъпност" - дребните престъпления, извършвани от ромите, които са разпръснати из определени части на страната. Протестите обаче придобиха и националистически и нацистки обертонове. Разпространявайки се из цялата страна, през последните дни имаше поне един случай на побой, продиктуван от расистки подбуди, в който две ромски момчета в Благоевград се оказаха жертви.

Политическите партии, които са най-вещи в експлоатирането на антиромските настроения, и най-вече националистическите партии Атака и ВМРО, опитаха да привлекат бързи дивиденти от събитията в кампаниите си за президентските и местните избори. Волен Сидеров - лидерът на Атака, обиколи почти всички телевизионни студия, за да разяснява за опасностите от "ромската престъпност" и да защитава протестиращите тълпи, окачествявайки ги като съвестни граждани. Шествия проведоха и националистите, чиито политически лозунги граничеха с насаждане на расистка омраза, а в някои от случаите расизмът дори бе повече от явен.

Проблемите "изплуваха" на бял свят.

Инцидентът в Катуница и последиците от него не са кой знае колко забележителни в сравнителна перспектива, въпреки че те бележат няколко прецедента в българската политика. Първо, естеството и мащабът на турбуленцията - от гледна точка на броя на инцидентите, комбинацията от спонтанност и организираност, градусът на насилието (но само на едва няколко места), разпространението на расистки настроения и антиромската активност из страната бяха едновременно поразителни и тревожни. Второ, при предходните спорадични случаи на напрежение (например онзи, в който Атака проведе протести пред историческата джамия в София), имаше сравнително силен и бърз обществен отзвук. След Катуница обаче обществото, въпреки че като цяло не одобряваше насилието, бе по-амбицирано в чувствата си и мнозина одобряваха подпалването на къщите на "цар" Киро. Трето, начинът, който полицията остави тълпите да опустошат двата имота, пък показа неадекватният й подход към ситуацията в южното село. Четвърто, по време на събитията се наблюдаваше осезаем политически вакуум. Незабавна, единна и категорична политическа реакция на инцидентите липсваше и това бе очевидно, независимо дали от управляващата партия ГЕРБ на премиера Бойко Борисов или от останалите основни партии. И именно с това би могло да се обясни колебанието на полицията, която не успя да предприеме ефективни мерки в нощта на убийството.

Вярно е, че властите бяха хванати неподготвени, но по-решителен отговор на правителството още в началото щеше да облекчи до голяма степен напрежението сред обществото. Неуспехът на политическата класа предостави на медиите и националистите възможността да интерпретират сами случващото се в страната. В резултат инцидентът в Катуница позволи на расизма да стане част от кандидат-президентската кампания на безпрецедентни нива. Тези аспекти на събитията в Катуница показват, че случаят не трябва да се разглежда като изолиран, а като захаросване на структурните условия, политическия натиск и общественото недоволство, което през последните години е обхванало България.

По-големите фактори.

От тази гледна точка Катуница може да се разглежда като кулминация на четирите елемента, изброени по-горе. Първият е кризата на партийната система. Интегрирането на национализма и крайния популизъм започна през 2005 с появата на Атака, която набра скорост за сметка на ВМРО и другите малки партии. От по-трайно значение обаче е разпадът на "програмно" утвърдените политически партии, който продължава и до днес. Дясно-центристките настроения, които бяха доминиращи през 90-те, днес се срещат при едва 5% от гласоподавателите, докато бившата комунистическа Българска социалистическа партия /БСП/ се ползва с подкрепата на близо 15-17%. Останалата част от обществото пък гласува доверие на партиите, водени от харизматични лидери като Борисов от ГЕРБ, Сидеров от Атака и Доган от Движението за права и свободи /ДПС/. Разпокъсаността на партийната система пък приключва със случайния успех на дребните националисти като Ред, законност и справедливост /РЗС/. Но това, подкрепено с високата непостоянност и изменчивост на избирателите и ниските нива на професионализъм и институционализъм, представлява огромен политически риск за бъдещето на страната. Още повече, политическата и партийна система е почти изцяло отделена от ромското малцинство, което участва в нея само по време на избори, когато се купуват ромски гласове. Купуването и продаването на гласове в ромските гета е необуздано и е значителен източник на богатство за местните ромски барони.

Вторият елемент е изключително ниското доверие в демократичните власти. Според резултатите от изследване, публикувано от "Алфа Рисърч", малко преди инцидента в Катуница, едва 5% от българите вярват в парламента. Много хора пък се чувстват непредставени в политическата система и в резултат на това прибягват до участие в извънпарламентарни форми, чиито прояви включват протести и насилствени изблици.

Третият е отлъчването на ромите, които днес са мизерни и бедни и в много случаи неграмотни. Всяко възможно решение на този проблем ще изисква мащабни и обществено финансирани усилия за образоване на ромските деца и намаляване на нарастващата безработица в ромската общност. Тези усилия обаче ще трябва да се положат от поне едно поколение. Нито една политическа партия или група със значително влияние обаче не е подготвена да предложи подобна политика. Националистите ще се противопоставят категорично на всяко преференциално третиране на ромите, а и сегашното икономическо положение като цяло не позволява извършването на подобни мащабни публични инвестиции. Следователно в идните години ромският проблем няма да се разреши и отлъчването им от обществото вероятно ще се ускори.

Четвъртият елемент са постоянните провали на върховенството на закона. Прилагането на закона върху богатите и властимащите и пренебрежението на обикновените хора винаги е било проблем за България. Нещо повече, арогантността на богатите, които живеят над закона, стана очевадна и извънредно неприятна в случаите, подобни на този с Киро от Катуница. Всъщност, безредиците в страната започнаха като бунт срещу местния феодал, чието нахалство стана безгранично. Тази идея набързо бе превзета от националистите и расистите, но първоначалният ентусиазъм против олигарсите присъстваше и в последвалите протести.

Предизвикателството.

Катуница разкри тестовете, пред които българската демокрация ще трябва да се изправи в бъдеще, ако скоро не се предприемат спешни и систематични мерки. Инцидентът може да започна като криминален случай, но съсредоточаването единствено върху изпълнителната власт няма да доведе до кой знае какъв резултат. Социалното състояние на ромското малцинство, както и ред други проблеми, трябва да бъде разрешено по смислен начин. Към инцидента също така не трябва да се подхожда с параноични мерки и реакции срещу националистите. В крайна сметка техните действия все пак останаха в рамките на закона. В общи линии мирният характер на демонстрации показа, че българското общество има ресурсите да се справя с етническите противоречия и конфликти. Тези ресурси обаче трябва да бъдат придружени от здравия разум и рационалността на политическата класа, а не от емоционалността й. Тя обаче днес е крайно популистка, сензационна и непрофесионална и това ще бъде тежко предизвикателство.

БГНЕС

 

 

Защо българите са толкова гневни?

В най-големите градове на България се разразиха бурни протести тази седмица след смъртта в село Катуница, край Пловдив, на 19-годишно момче, вероятно предизвикана от член на местен клан, пише в статия, публикувана на сайта на сп. „Икономист".

Случаят стана толкова взривоопасен, защото водачът на клана - Кирил Рашков, известен като Цар Киро, е ром (циганин), а жертвата Ангел Петров е етнически българин.

Рашков - богаташ с неясни източници на доходи, изглежда е имал редица сблъсъци със закона, но нито веднъж не са му предявявани обвинения. След този случай гневни местни жители опожариха дома-палат на Рашков, пробивайки кордоните на полицията, на която се наложи да изведе семейството му на сигурно място.
В началото на седмицата протестите обхванаха големите градове на България. Групи от предимно млади хора издигнаха лозунги за равни права и задължения за всички и скандираха срещу ромското и турското малцинство. В сряда Рашков бе арестуван и протестите стихнаха.

Безредиците станаха в неподходящ момент за българския премиер Бойко Борисов, който дойде на власт преди две години с обещание да обуздае корупцията. Борисов се надява, че партията му ще спечели с лекота президентските и местните избори идния месец.

Но напоследък той понесе няколко удара. Миналата седмица Европейският съюз реши, че няма да приеме България и Румъния в Шенгенската зона за свободно движение. През изминалата година България - най-бедната страна в ЕС, се бореше да преодолее рецесията в условия, усложнени от проблемите на съседна Гърция.

Борбата с корупцията и престъпността бяха основни вътрешнополитически приоритети на Борисов, а присъединяването в Шенген бе външнополитически приоритет номер едно. Напредъкът обаче не е голям. Правителството обвини евроскептиците и антиимиграционните нагласи във Финландия и Холандия за отказа на ЕС да приеме България и Румъния в Шенген. Холандският министър на имиграцията обаче дава друго обяснение: „Представете си, че имате врата с осем от най-добрите ключалки в света. Но когато на вратата стои човек, който пуска всекиго да влезе, имате проблем", каза той.
Има и добри постижения. Българският лев е „вързан" с валутен борд към еврото и затова България избягна проблема с дълга в чужда валута, който тормози други източноевропейци. Стриктното икономическо управление на финансовия министър Симеон Дянков поддържа в относително добро здраве държавните финанси.

Обстановката обаче е напрегната. Движението за права и свободи, турската етническа партия, за която гласуват повечето роми, прояви похвална сдържаност през изтеклата седмица. Но лидерът на антиромската партия „Атака" Волен Сидеров, който е кандидат за президент под лозунга „Аз съм вашето оръжие, използвайте го", вероятно е доволен, пише „Икономист".
Източник: Економист

Вместо до Шенген - в Катуница

КОНФЛИКТЪТ  ЗАСТРАШАВА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ

При постоянно съществуващите конфликти ескалацията обикновенно започва неочаквано и по сравнително малозначим повод.

Село Катуница е част от община Садово, област Пловдив, като отстои на 142.814 клм. от София и на 13, 5 клм. от Пловдив, като населението възлиза на 2638 жители (към 01/01/2007 - НСИ)[10]

През него минава река Чая, вливаща се в Марица.

С град Пловдив го свързват автобусни и железопътни линии. Има развито земеделие, по-слабо животновъдство, фирми за производство на сушени продукти, за преработка на череши и спирт, работилници за боза, една за разфасовка и пакетаж на пестициди, основно училище, читалище, голям стадион с два терена, целодневна детска градина, православна църква, строена още през 1833 г. и осветена през 1834 г., здравна служба, аптека, парк , кафе-аперитиви, сладкарница, гостилница, ресторант, кафе-градина & бар. Към времето на строежа на църквата Катуница е наброявала 70 къщи.

Най-ранното споменаване на селото е в регистъра на акънджиите от 1472г., където е посочено като "Хатуниче" от нахията Филибе(Пловдив).Споменава се в пътеписа на френския пътешественик Пиер Лескалопие минал през българските земи през пролетта на 1574 г.[11]

Как ескалира конфликтът?

Внукът на Кирил Рашков посетил кв. "Столипиново"и поканил гости по повод годишнина от смъртта на баща му. Когато пристигнали в Катуница между него Ангел Петров, на деветнадесет години, от същото населено място възникнал междуличностен конфликт.

Малко след това, на 23 септември около 20 ч. последният е бил прегазен докато разхожда кучето си от шофьорът на микробус "Форд Транзит", с който пристигнали гостите на фамилията Рашкови.

Напълно целенасочено внуците на Цар Киро убиха сина ми- твърди бащата на прегазеният Ангел. Като се зададе бусът,... онзи, като ни видя, се засили чак от другия край на пътя, мина през затревения остров и закова пред нас. Синът ми се изправи пред него и вика: Спри се, бе, къде отиваш? Оня запали буса и го бутна, а после бавничко, бавничко мина върху него. Аз видях, че ще го смачка и се развиках, тропах по кабината".[1]

Според версията на Кирил Рашков има единствено предизвикан от небрежност смъртен случай и заинтересовани да го изкарат убийство поради това, че неговата фамилия поддържала собствена партия.[2]

Сред заинтересованите сочи бившата кметица София Христева и нейният син Веселин, които загубили неговата подкрепа, заради което с поддръжниците им се настроили срещу него.

Рашков твърди, че е подпомагал Христева с „пари и гласове", но в последствие се обърнал към ГЕРБ". Синът му Ангел е водач в листата на Национално движение "Единство", от което решили да подкрепят тази партия.[3]

След трагедията на мястото се струпват множество хора, които преодолели полицейския кордон, навлезли в имота на Цар Киро и започнали да унищожават и палят имущество. Въпреки пристигналите полицаи и пожарникари и втора кола се врязва в тълпата, при което са ранени петима души - две момчета от селото и трима полицаи. Един от участниците в бунта, Павел, на 16 години, по първоначални данни припада. Откаран с линейка в Университетска болница "Св. Георги" в Пловдив, по- късно почива.

Пред полицейски комисар Чонов (директор на ОДП- МВР Пловдив) местни жители настояват за изселването на Кирил Рашков от селото, защото според тях Цар Киро има протекции от властите.

Лумпени извършиха погромите в Катуница, обяви МВР.

Материалът в някои медии е илюстриран със снимки, на които се вижда тежко въоръжената жандармерия, а от другата страна младежи, чиято численост, възраст и облекло трудно ги идентифицира с жители на с. Катуница.

В действителност такива картини се срещат в Столицата и много градове по време на футболни мачове, която модна култура ни беше ашладисана едновременно с внушението, че заживяваме в демократично общество.

Последваха мутри, групировки, силово охраняване и застраховане, разграбване на обявяваното доскоро за общонародно имущество. Есествено, под благосклонния поглед на трите български власти.

Тайно и незаконно.

Предоставящите комплексни услуги от този тип израснаха до охранители, застрахователи, банкери, икономически босове, ведри собственици на гори, земи, курорти, предприятия и т.н., като се обединиха с политици и стояли до тогава в сянка играчи.

Естествено законно и при взаимоизгодни условия.

Многотията поражда и глезотия.

Придобиване на футболен клуб например.

Освен перачница на пари, каквито са и всички гореописани дейности, той достатъчно легитимира възможностите за срещи на целокупния национален елит под козирките на ВИП- трибуните.

А агитките новопръкнали се" мутрета" и „лимонки" за сега все още не претендират за мястото на шефовете, но са достатъчно нагли да вършат всякаква мръсна работа, обгрижвани от тях.

В тези агитки си има доста стройна йерархия, ред, всестранна грижа и култивирана обвързваща съпричастност.

Да понабият някой от противниковата агитка се счита за особена форма на героизъм и нещо като тренировка, докато присъстващите под същата козирка топполицаи с гордост наблюдават как „ръководените от тях сили" геройски отбиват поредната вълна развилнели се ултрасчета.

Разбира се, за сметка на авторитета на поредната служба за сигурност, издържана от данъкоплатеца.

Техните началници пък са си дали, каквото имат за даване под наем и чакат поредната приумица на „елитите „ да им отсъдят почетен червен картон.

Досущ като в разлагащия се Рим.

Закономерното пукване на цирея Катуница с „ нейния легитимен Цар" са особено подходяща сцена за поредния театър.

„Палещите къщите са лупмени и маргинални типове, а не футболни фенове"-  заяви на брифинг в Пловдив комисар Тодор Чонов, подпиран от главния секретар на МВР Калин Георгиев и представители на прокуратурат.

Поведението им е повече от бодряческо като силно оптимистичния доклад: задържан е мъжът, прегазил 19-годишния Ангел, от който случай започва последният катунишки конфликт. Той първоначално успял да избяга в Турция, но после тръгнал да се връща и бил задържан на границата. Страхотен успех за българските служби за сигурност!

Както обикновенно, прец цялото време са гонили Михаля, докато някой не е наредил на беглеца да се връща.

Нали никой не помисля, че член на клана Рашкови ще носи отговорност за нещо.

А като се върне обявеният за извършител, ще последва малко арест, много шум, появата на силни адвокати и предизвестен финал.

По пътя на всичко това ново суровакане и пачки за когото трябва, гарнирани с разностранна взаимна, включително политическа подкрепа.

По същият начин скоро подозиран за съучастие в убийство и изнасилване напусна страната, макар обявен за общодържавно издирване.

После сам решил да се върне.

Купил си билет за самолет и като се явил на ГКПП на влизане в страната, бил задържан.

Малко по- късно е освободен по нареждане на съдебните власти, но междувременно маса народ с пагони се изпоизкараха герои.

При тези рехави граници и служби за сигурност какъв Шенген?

Така се пише новата история на България.

Главният секретар на МВР Калин Георгиев, който също като неговите предшественици много обича да се снима с униформа и голяма фуражка, обеща частите на МВР да останат в селото, докато е необходимо.

Същите, които многократно се оказват напълно безпомощни и пред не една агитка футболни ултраси?

Главният прокурор пък „незабавно" разпоредил ревизия на доходите на цар Киро и проверка на средствата и имотите му.

Така е, когато законодателят услужливо е решил, че „прокуратурата може да се самосезира", а не „е длъжна".

Когато имаш високи цели и амбиции, как да обърнеш внимание на някакъв си Кирил Рашков, който не може и да е сред най- известните на един извисен на национално ниво магистрат.

Виж, на местно може и да си другаруват.

За какво си имахме професор Кушлев, с голямата заплата и още по- голям антураж в страховитата „Комисия за отнемане на противозаконно придобитото имущество"?

Пак си я имаме, подчинена лично на премиера Борисов, но вече без Кушлев.

Последният поне от време на време проговаряше публично.

 

Покрай столичния елит се отчете и провинциалният.

Задържани 127 души, разпитани 101, образувани 28 преписки за дребно хулиганство, 5 досъдебни производства, асеновградският районен съд постановил осъдителни присъди на петима от задържаните по Указа за борба с дребно хулиганство във връзка с размириците в с.Катуница.

Резултати, както се вижда, повече от скромни- четирима души осъдени на глоба от по 300 лева, а един на 3 дни „лишаване от свобода" в полицейски арест.

Поне да не бяха закривали наборната казарма.

Народна, народна, ама там наказанията бяха по- тежки и възпитателни.

Всъщност изпълнителната власт носи най- тежката отговорност.

Като съзнава това, г- н премиерът Борисов побърза да се оневини в негов си стил: „Знам всичко за Катуница, случаят е криминален".

Какво и откога знае?

Какви мерки са взети след многото знаене?

И ако случаят е криминален, то съвсем правилни са обвиненията, че това управление никак не се справя с престъпността и корупцията.

Защото ненаказаната престъпност означава само и единствено корупция във властите.

Законодателната, заради удобно приетите закони.

Изпълнителната, заради лошо събираната информация и доказателства. Съдебната- всички знаем заради какво.

Вината трябва да се споделя и от излъчващите ги политически елити.

„Политика на етническа основа не бива да се прави"- продължава премиерът Борисов, като напомня, че  „отговорните политици трябва да бъдат още по-внимателни". Първият ни министър получавал информация, че определени лидери на партии и техните щабове правели опити „да яхат" протестите на хората.

И естествено, най- информираният човек бърза за призове „всички партии и политици да се държат сериозно и да не провокират политически коментари и действия, защото това водело до допълнително напрежение"[4]

С такова изказване във всяка друга демократична държава поне няколко партии щяха да поискат незабавно оставката на премиера, а и на цялото правителство.

Каква друга е работата на политическите партии и техните лидери, освен да стимулират политически диалог, виталност и способности.

Предстоят избори и този подарък не могат да го изпуснат.

Това, че господин премиерът има командирски опит проличава:  „МВР застава на страната на закона, без значение кой нарушава правовия ред в държавата, независимо от това дали става дума за роми или българи".

Силно, само че това следва от Конституцията на Р. България и Закона за МВР.

Също както и това, че „именно той е разпоредил на главния секретар на МВР да замине за Катуница и от там да поддържа постоянна връзка с него".

Непрекъснатото осветляването на водещата технология на това управление с всичко да се разпорежда лично премиерът май идва в повече.

Както и преразказа в детайли.

Всъщност, каквото повикало, такова се обадило- не по- малко величав в изказа е и самият Цар Киро.

Ако някой не е успял да чуе или чете типични за съответния етнос самозащитни пледоарии, моля!

„Не сме нападнали никого. Тази група(към която е причислен прегазения) от шест години се занимава с нашето семейство".

Есествено, нито той, нито семейството на негова Светлост имат нещо общо с убийството на момчето. Просто става въпрос за група екстремисти, които трябва да бъдат наказани от закона.

Направо умилително единомислие.

„ Ние искаме мир"- подчертава претендиращият за етнически лидер, докато неговите съплеменници посрещат всяка близост с протестиращите българи въоръжени с брадви и лопати.

Не по- малко изградени се оказват и приятелите на прегазеният ученик Ангел Петров, които смятат, че техният  19 годишен връстник е убит умишлено, а „циганите създавали ситуации, които могат да се обърнат в политическа и религиозна война".

Кой пък зареди тяхното съзнание е с такова възприятие и знание?

С двойните стандарти стигнахме до Катуница, твърди Милослав Йосифов[5] и предлага да преосмислим усещането си за „етнически мир" и добросъседство по градовете и селата.

Като изтъква положителното във взаимоотношенията между българи и турци, населяващи едни и същи места, където „живеят... с общи проблеми, с общи радости, с общи несгоди, които се мъчат да преодоляват по сходни начини", авторът твърди, че при циганите „изпъква ярко крехкостта на внушеното ни добросъседство.

Според него „една искра - и го няма, като „ бунтът в Катуница може лесно да се пренесе на други места, за което има предпоставки".

Въобще още една слаба оценка за капацитета и управлението на ГЕРБ.

Всъщност, всички си завират главата в пясъка, като се правят, че с етническите въпроси в нашата страна всичко е наред.

Струващите скъпо преброявания очертават услужливи картини.

Политици и власти нехаят за прогнозиране, анализиране и развитие на способности за активно управление на каквито и да било конфликти, въпреки доказанатта опасност за националната ни сигурност.

Премиерът Борисов в дълбоко вкорененото му желание на всяка цена да спасява себе си,  нахока полицията за Катуница и дори обяви, че готви наказания.

Явно с вицепремиерът и вътрешен министър Цветанов отношенията хич не са наред. Или автопилотът е окончателно необратимо увреден.

А къде са Съветът за национална сигурност, Националният съвет по етнически и демографски въпроси,

където г- н Борисов лично с неговият вътрешен министър и вицепремиер имат главните отговорности и функции по тяхната организация и  ръководство.

Тези структури имат и териториални представителства, разбира се, преситени с назначени некомпетентни, но верни на властта партизани.

Видимо ескалацията на конфликта и разрастването на териториалната му география може да обхване и други населени места и групи.

Над двеста души излезли в Столицата пред Националния дворец на културата, за да почетат паметта на загиналите момчета при размириците в Катуница. Тихият протест, организиран в социалните мрежи премина по столичния булевард „Витоша" и завърши на площад „Света Неделя".

Сто майки се събрали в центъра на село Катуница с искане за сигурност на техните деца, а около 500 рокери от събор в Сопот се присъединиха към тях. Участниците заявили, че след като държавата не прави нищо, те се чустват свободни да вземат нещата в свои ръце.

„Политиците са главните виновници за това състояние. Те са основната причина за нашите проблеми.  Ние сме тук, защото искаме бъдеще!",  заявили участници в протеста.[6]

Между хиляда и две хиляди фенове от футболните агитки на пловдивските отбори тръгнали също на протест, като се твърди, че те са подпалили три от имотите- на покойния Иван Рашков, на другия син Ангел Рашков и на внука Йорго.

Протестиращите замервали къщите с камъни и коктейли "Молотов", като скандирали "убийци".

Представителят на Фен клуба на "Ботев Пловдив" Божидар Божинов отрече в Катуница те да са били организирани, като обясни, че по- скоро се касае за  „млади хора, отишли да изразят гражданската си позиция". От думите му се разбра, че и той се вълнува от поведението „на една етническа група" в българските села и малки градове, както и това, че като „поддържаме връзка с полицията и с ръководни органи от Пловдив" тези формации имат възможностите и легитимация далече над обичайната.[13]

По всичко личи, че конфликтът между жителите на селото и ромската фамилия датира от години.

Дали и доколко обаче това е било известно на съответните органи и какви мерки са били взимани за сега е тайна.

Макар късно, полицейски комисар Чонов съобщи, че започва цялостна проверка, включително на стари преписки срещу Рашков и фамилията му.[7]

Продължава организирането на групи в интернет за подкрепа на жителите на Катуница, докато много хора изказват съболезнованията си в социалните мрежи.

Както показват събитията на много места по света, сериозните мащабни конфликти започват точно така.

Налице е и идентификация по остта свой- чужд.

"Циганите наричат българите "гяури". Това се превръща в политическа и религиозна война".[8]

Около 1000 младежи с голи глави, черни фланелки и трикольори се събраха до ромската Аджисан махала в центъра на Пловдив след погребението в Катуница към 16 часа и скандираха: "Ей, мангали, майка ви ше е...!"

Полицаи и жандармеристи затвориха бул. "Мария-Луиза", от чиято отсрещна страна, но далече от погледите на скандиращите младежи се бяха струпали и роми, около 300 жители на различна възраст с колове и бейзболни бухалки. Последните твърдят, че са мюсюлмани и се разграничават от т.н. Цар Киро.

Претендиращият за лидер Гюрсел Алиев, който си е татуирал Ахмед Доган, подкани хората да се приберат и призова Рашков да си носи отговорността.

Рокери нападнаха вчера Джумая джамия в Пловдив с павета и крясъци: "Турци, умрете!" Действията принудили мюсюлманските духовни лидери да се изпокрият.[9]

Само преди месеци в съседен Пазарджик представители от ромският етнос се бяха разделили на два враждуващи лагера, като едните наричаха другите „гяури", докато им отвръщаха с „талибани".

По традиция МВР и съдебната власт отново си запрехвърляха отговорности.

В стремежът си да избяга от отговорност главният серкетар на МВР Калин Георгиев изпреварващо оневини Царя, като каза, че на този етап „няма данни той да е провокирал събитията". Всъщност заради липсата на управленски капацитет МВР рискува да изпадне в изключително тежка криза.

Катуница все пак е само едно село в плодвивската община Садово, а там по спешност са командировани над 230 полицаи от областите Пловдив, Смолян, Пазарджик и Стара Загора.

А там кой ще гарантира сигурността?

Отделно са висшите ръководители на ведомството.

Може още от сега да се прогнозира, че не само в национален план ще имаме за приоритет „царския катунишки въпрос" с добавка обвинения за неспазване конвенциите за правата на човека и представителите на малцинствата.

Конфликтът в Катуница прераства в расистки погром, алармират от Българския хелзинкски комитет. Правозащитниците заявяват категорично, че причините за конфликта в Катуница може да не са етнически, но ситуацията прераства в расистки погром и призовават властите да реагират адекватно, като не позволяват нагнетяване на междуетническо напрежение.[12]

Премиерът ни си въобрази, че като се прояви като особено разпоредителен по отношение на главният секретар на МВР и обясни технологията на отношения помежду им, ще извлече политически дивиденти.

По- скоро това ще направи вътрешният министър Цветанов, който май вече предпочита повече партийно- апаратните занимания.

Каква е опасността и решението?

Политическите лабиринти и амбиции все по- трудно позволяват на нашите водещи политици да погледнат реалната картина, свързана с предизвикателствата, рисковете и заплахите на националната ни сигурност. Особено когато са обсебени от надеждата, че общата панацея единствено е глобализацията, членството ни в ЕС и НАТО.

Именно етническите конфликти, ескалирани под влиянието на различни заинтересовани фактори доведоха до разпад на дълго съществували многонационални държави, характерни с много по- стабилна политическа традиция и икономика от нас.

Когато се събира информация и анализира един етнически конфликт е необходимо да се знае не само състоянието на страните, текущия момент, но и степента на заинтересованост и активностт на различните фактори.

За съжаление, тежестта на социалните проблеми и тяхната перспектива упражнява силно въздействие върху различните политически субекти в страната, като ги кара да се изкушават от използването на етническата карта като възможност за усилване на своето собствено влияние и постигане на цели.

При последното преброяване на населението в област Пловдив(2011, Национален статистически институт) при обща численост 612 307 души към българската етническа общност са се определили 532 798, докато български език като майчин са посочили 529 690 души. Към турска етническа група са се определили 40103 души, докато 39604 са посочили съответния език като майчин. Към рамската етническа група са се причислили 30 007 души, като 28 038 са посочили цеганският език като майчин.

Съответно според вероизповеданието картината е следната:

От общо за областта 535 272 преброени източноправославните са 428 078, католици 19 502, протестанти 6 183 и общо мюсюлмани 36319.

Това състояние предопределя ниските възможности в рангово отношение на тежестта на ромския етнос в областта на възникване на разглеждания конфликт, дори да се допуска че такъв е възможен.

Тежестта на преобладаващо клановата структура на Кирил Рашков по- скоро отхвърля възможността на този етап за масово ангажиране на последователи от ромския етнос в негова подкрепа.

Същевременно разширяването на ангажиментите на различни групи от българската етническа група с конфликта и възможностите за непосредствено въвличане в него крият много повече опасности.

При това и в двете посоки различни обществени, политически и индивидуални субекти със сигурност ще търсят нова легитимация и тежест за сметка на тези и бъдещи конфликти според случая.

Нашите политици нямат необходимите познания и опит, които да им позволят да се намесят своевременно и ефективно за управление и разрешаване на етнически конфликти.

С оглед на създаване на съответните възможности е необходим съответстващ на инстументариум и институции.

На този етап е необходимо МС да възложи изготвяне на единен план, който да бъде спуснат за изпълнение към Съвета по национална сигурност и Националния съвет по етнически и демографски въпроси, както и техните упълномощени структури в местните власти, който да осигури мониторинг на междуетническите и междурелигиозни отношения..

Тихомир Стойчев

Обвинителен акт срещу българската цигания

Аз обвинявам всички правителства, под чието управление съм имал шанса или малшанса да живея, за слепотата, глухотата, пренебрежението и дебелоочието им по отношение на циганите или ромите, както възпитано ги наричат от известно време насам.

Аз обвинявам всички чиновници и кабинетни плъхове, които пишат скъпоструващи и неефективни програми за интеграция на хора, които не желаят да се интегрират.

Аз обвинявам съд, прокуратура и полиция за това, че позволяват безнаказано на безразсъдни мъже да оплождат 12-годишни деца, които раждат други деца с почти нулев шанс за достоен живот.

Аз обвинявам всички просветни и здравни министри, за които се сещате, за престъпното им бездействие, което позволява в 21 век стотици хиляди български граждани да тънат в болести и канибалско невежество, а децата им да не знаят пътя до училището.

Аз обвинявам пресметливите и безскрупулни политици, които умишлено поддържат първобитния статус на стотици хиляди български граждани в гета, в развъдници на проституция, в инкубатори за износ на бебета, в генератори на трафик на хора и всевъзможни престъпления.

Аз обвинявам политическите инженери за това, че третират тези хора като безмозъчни роботи за гласуване по време на избори срещу няколко лева, няколко кебапчета и хиляди безсмислени обещания.

Аз обвинявам българската църква, че обърна гръб на тези хора и не им подаде ръка, за да ги научи на смирение, обич към хората, страх от Бога и човещина.

Аз обвинявам полицията и нейните шефове, че стискат зъби и търпят да бъдат бити, блъскани, обиждани, ранявани и дори убивани от вечно интегриращите се безработни, безполезни, опасни за себе си и за обществото тунеядци, които изсмукват ресурсите на държавата.

Аз обвинявам фалшивите и лицемерни борци за граждански права, които толерират и подкрепят с помощта на задгранични фондации всички прояви на насилие и безнаказаност от страна на малцинството над мнозинството от българи.

Всички тях ги обвинявам, че България заприлича на една голяма Катуница.

Кой съм аз ли?

Аз съм българин, имам семейство, жена, две деца, имам дом, работя, плащам сметки и данъци, гласувам, спазвам законите и правилата, ако пък ги наруша, си плащам глобите и си понасям наказанията и незнайно защо все повече започвам да се чувствам прецакан в собствената си държава.

И колкото и абсурдно да е, все още се надявам, че ще доживея да видя народни водачи, които да изтръгнат българската цигания из корен и да направят така, че българи, турци, цигани, евреи, гърци, арменци, татари, каракачани да бъдат горди, че са граждани на България.

Докато това не се случи, аз всеки ден ще обвинявам, дори и да знам, че никой няма да ме чуе.

Ах, да. Не се морете. Няма как да ми купите гласа. Парите си ги печеля сам, а кебапчетата си ги приготвям лично.
Източник: Dariknews.bg

Въпрос на доверие

 

Отлагането на членството на България и Румъния в Шенген се дължи на вътрешнополитически проблеми в Холандия и Финландия. Това е официалното обяснение, което българските граждани получиха от правителството в лицето на министрите на външните и вътрешните работи Николай Младенов и Цветан Цветанов.

Няколко дни преди Съвета на вътрешните министри на 22 септември, вътрешният министър и вицепремиер Цветан Цветанов казва: „Всяка страна има специфики на управлението и мнозинството, което подкрепя дадено правителство. Холандия в момента се управлява с националисти, които винаги са били по-остри към подобни европейски политики. Нека видим Съвета на министрите и дали Холандия ще бъде изолирана от всички останали 26 държави и това ще бъде може би за първи път - по подобен начин да бъде дискриминирана една държава".

Както стана ясно, Холандия не беше нито „изолирана", нито „дискриминарана". Не защото позицията й против приемането на България и Румъния в Шенген беше подкрепена и от Финландия, а защото всяка страна от 27-те членки на ЕС има право на собствена позиция. Затова съществува и правилото за единодушието - за да е ясно, че всеки е изразил позиция и тя е уважена, а решението е резултат от консенсус.

В интерес на истината очаквах Хага и Хелзинки да реагират на българските изявления, че правителствата им са заложници на популисти и националисти още повече, че в подобен стил се изказаха и представители на Европейския парламент. Както казва самият Цветан Цветанов след заседанието на вътрешните министри, представителите на Холандия и Финландия са обяснили, че нямат мандат да подкрепят разширяването на Шенген. Това означава, че не са упълномощени от своите правителства, парламенти и в крайна сметка - от гражданите си да вземат положително решение.

Защото каквато и да е политическата ситуация в двете страни, тя е резултат от волята на техните граждани, изразена демократично на избори. Освен това, въпросът с разширяването на Шенген не може да се разглежда изолирано от всички събития връхлетели ЕС в последната година, най-вече Арабската пролет и последвалия имигрантски наплив и дълговата криза в еврозоната. Тъй като промените в шенгенското управление тепърва ще се обсъждат, нека видим как политическата ситуация в Холандия и Финландия се отрази на позициите им по отношение справянето с дълговата криза.

Факт е, че коалиционен партньор в холандското правителство е Партията на свободата на Хеерт Вилдерс, определяна като популистка, ксенофобска и антиимигрантска. Самият премиер Марк Рюте дойде на власт с определено евроскептични идеи. Въпреки това, Холандия не заплаши нито веднъж спасителните операции в еврозоната. Страната зае твърда (обикновено прогерманска) позиция по най-важните въпроси и предложи кардинална реформа на управлението на еврозоната с опция „изключване", но не се опита да шантажира европейските си партньори или страните, искащи спасителен заем. Т.е. тук тезата, че националистите са по-остри към европейските политики очевидно издиша.

Не точно така стоят нещата с Финландия, която също има коалиционно правителство, но не от две, а от 6 различни партии и премиерът Юрки Катайнен трябва да използва всички сили и средства, за да балансира между тях и да осигурява съгласието им (имайте предвид, че основният коалиционен партньор на партията Национална коалиция на Юрки Катайнен - социалдемократите гласуваха против заемите за Гърция и Ирландия в предишния парламент, при това без да са „популистка" партия). А макар да не участва в правителството, популистката партия „Истински финландци" е трета парламентарна сила.

Финландската позиция вече на два пъти изправи на нокти ЕС в опитите му за решаване на дълговата криза в еврозоната - първият път беше като постави собствени условия за спасителния заем за Португалия и оттам за участието си в бъдещи заеми, а след това - когато поиска обезпечение за участието си във втория заем за Гърция. Преговорите по въпроса продължават безрезултатно вече втори месец.

На този фон, до средата на октомври националните парламенти в еврозоната трябва да одобрят промените в спасителния фонд, договорени на 21 юли. Те ще му позволят значително да разшири функциите си и да се превърне в основен инструмент за овладяване на дълговата криза. Именно Финландия е една от страните, където се очаква да има проблеми с осигуряването на парламентарната подкрепа.

Представете си как в този контекст правителствата в двете страни трябва да осигурят едновременно политическа подкрепа за приемането на промените в спасителния фонд и за приемането на България и Румъния в Шенген. Представете си телефонните разговори и неофициалните срещи, в които се разменят обещания и се правят компромиси. В същото време, Франция и Германия от една страна и европейските институции от друга, оказват натиск промените в спасителния фонд да бъдат приети на всяка цена. Разказвам всичко това, защото то показва от една страна контекста на ситуацията и от друга - колко неправилно и опростенческо е да се обясняват позициите на Хага и Халзинки изцяло с „вътрешнополитически проблеми".

Да, може да се каже, че в този смисъл България и Руминя са изтеглили късата клечка обсъждането на членството им в Шенген да съвпадне със съдбоносните решения за еврозоната и в този смисъл да се превърне в разменна карта във вътрешнополиническите дебати в някои страни. Но това е, ако използваме футболна метафора, все едно един отбор, който се опитва да се класира на световно първенство да не се напъва да спечели всички мачове в групата си, разчитайки на сметки какви ще са резултатите от другите мачове.

Защото истината е, че ако Финландия по-скоро не коментираше шенгенската тема, Холандия има ясна и недвусмислена позиция, изразявана нееднократно в последната година. Нещо повече, в коалиционното споразумение на правителството е изрично записано, че България и Румъния не могат да бъдат приети в Шенген, докато няма резултати в борбата с организираната престъпност и корупцията, отчетени в мониторинговия доклад на ЕК.

До преди два дни българското правителство просто игнорираше този факт. Нещо повече, то игнорира факта, че връзката между шенгенското членство и Механизма за сътрудничество и проверка, макар и неформална, беше официализирана политически. Да, в критериите за приемане в Шенген такава връзка няма и няма как да има, защото механизмът беше измислен и въведен специално за България и Румъния през 2007-а година. Така че по този въпрос по-скоро във формализъм трябва да бъдат обвинени тези, които отричат връзката, а не тези, които я подчертават.

Защо Холандия и Финландия (и не само) смятат, че е необходимо да имат доверие в българската съдебна система и да разчитат, че в България трябва да има върховенство на закона, няма да обяснявам. Но думата ми е за популизма. Двете правителства бързо бяха обвинени, че са се поддали на популизъм, блокирайки членството на България и Румъния. Но, ако холандското правителство не спази коалиционното си споразумение как ще го обясни на собствените си граждани? Ако в резултат правителството се разпадне? Популизъм ли е правителството да изпълнява собствените си програмни документи? Популизъм ли е да се уважава волята на коалиционен партньор, който по волята на избирателите е трета парламентарна сила?

И обратно - не е ли популизъм българските граждани да бъдат убеждавани вече две години, че правителството си е върнало доверието на Брюксел, че Шенген е национален приоритет, че техническата готовност е напълно достатъчна да гарантира членството? Не е ли популизъм вината за провала (а непостигането на национален приоритет е провал) да се припише единствено на въшни обстоятелства? Не е ли популизъм премиерът на държавата да не обели и дума, за да обясни на гражданите защо не стана това, което той обещаваше? Да обясни какво означава тази „липса на доверие", за която говорят партньорите му в Брюксел?

Мълчанието на Бойко Борисов е по-красноречиво от всичките му приказки за последните две години. И още по-неуважително спрямо българските граждани от всичките му цветисти изказвания, цитирани с неоправдано чувство за хумор от медиите.

По ирония на съдбата, шенгенският шамар прозвуча само ден преди началото на предизборната кампания в България. Макар скорошно изследване на институт "Отворено общество" да показа, че каквото и да се случи по темата Шенген, то няма да промени електоралното поведение на българите все си мисля, че изборите са време за политическа оценка. И крайно време е българските гласоподаватели да дадат своята политическа оценка не за обещанията, прерязаните ленти и кебапчетата, а според шенгенския критерий: доверието.

Ралица Ковачева

 www.euinside.eu

Борисов, като не искаш Доган, защо ползваш медиите му?!

„Не искам подкрепа от ДПС за изборите!" Това заяви гордо Бойко Борисов тези дни. Пропусна обаче да добави, че вече втора година получава най-голямата си подкрепа именно от медиите на Доган, в които има забранителен списък на хора от властта, срещу които не може да се пише. Всъщност тази подкрепа е много по-голяма и по-важна от политическата.
Ако Доган открито подкрепи ГЕРБ, хората ще се отдръпнат от Борисов. Сега никой не знае, а и на никого не му пука, че по-голямата част от медиите са свързани с обрач от фирми, близки до ДПС, а у масовия читател, зрител и слушател на новини остава впечатлението, че най-различни издания и медии говорят все хубави неща за властта. Представяте ли си какво щеше да остане от правителството ако ДПС беше истинска опозиция и атакуваше всеки ден управляващите през своите медии. Тогава със сигурност щеше да се стигне до предсрочни избори, за каквито нези дни се обяви и самият Доган. Само че в стила на българската политика, която е театър, той произнесе реплики, които нямат нищо общо с истинските му намерения. ДПС не иска предсрочни избори, но го казва, за да изглежда че е опозиция. Борисов иска подкрепата на ДПС, но такава каквато е и сега - скрита, и затова обявява публично, че не се нуждае от нея.
Впрочем за по-голямата част от българските политици ДПС е любимото необходимо зло на сцената и най-желаният партньор зад кулисите. Дори тайната надежда за успех на сините днес са гласовете на Ахмед Доган. Неслучайно той е може би най-откровено корумпираният и в същото време - най-недосегаемият политик. Всички печелят гласове, когато преди изборите говорят срещу него, но никой не го закача, щом дойде на власт. Бойко Борисов е поредното потвърждение на това наблюдение. Той подмени вота на голяма част от избирателите си, които гласуваха за него с надеждата най-после да се потърси съдебна отговорност за далаверите на лидера на ДПС. Борисов обаче не само, че не го закачи, но му даде и огромна медийна власт.
Въпросът за подкрупата на ДПС има и още едно измерение, което би предизвикало скандал във всяка нормална страна. Фактът, че те не издигнаха свой кандидат-президент и все още отказват да застанат зад друга кандидатура говори за търговията и пазарлъците, които текат зад сцената.
С всеки изминал ден Доган си качва цената, а предвид оспорваната борба, която се очертава, тази цена ще се вдига до последния момент. Това е очевидно, но не скандализира никого. Каквото и да ни разправя за борбата срещу купуване на гласове, създаването на спецзвена и граждански мониторинг, най-голямата сделка за гласовете на избирателите вече е на тезгяха, а в момента текат наддаванията. Това става пред очите на всички, но никой не ще да си мръдне пръста, за да може най-после нещо да се промени.
Общото безсилие срещу Доган и неговото най-отвратително престъпление срещу демокрацията, а именно търговията с народния вот, е изобличение на цялата ни държава. Това е едно от най-ярките доказателства за корупция, срещу която никой не си мърда пръста. Какъв Шенген, какви критерии?!? Доган си е тук и си е все същият, а Бойко Борисов нека да не прекалява с театъра!
Източник: Skandalno.net

Играе ли Станишев срещу своите?

Корнелия Нинова оглави БСП в Благоевград, след като оргсекретарят на "Позитано" 20 опита да блокира промяната

Депутатът и член на Изпълнителното бюро на БСП Корнелия Нинова оглави снощи областната организация на БСП в Благоевград, съобщи днес вестник "Струма". Нинова е избрана с 19 на 6 гласа на мястото на досегашния областен партиен лидер Йорданка Слатинска, която запазва поста на общински председател в Благоевград.

Според "Струма" спешният ремонт в структурата на областния съвет е предприет след поредица от вътрешнопартийни консултации с цел да се даде повече скорост и хъс в работата на общинските организации по време на предизборната кампания. Благоевград е сред най-важните общини в областта и организацията на вота тук е изключително тежка задача, поради което е физически невъзможно Йорданка Слатинска да съвместява и функциите на областен председател, това е един от основните аргументи на левицата за рокадата. БСП в Пиринско се нуждаеше от презареждане и с енергичността и хъса на Корнелия Нинова, категорични са членовете на БСП.

"Струма" пише още, че при избирането й депутатката в типичния си биткаджийски стил нахъса съпартийците си с думите: "Ще ги размажем." Афектирана от последните думи на премиера Бойко Борисов по повод протестите срещу добива на шистов газ в Добруджа, че ще подпише на инат, Нинова заяви: "Бойко Борисов е обречен като лидер и като премиер, щом след като дойде на власт с такова голямо одобрение сега му се налага да управлява на инат. В Благоевград и областта на тези избори ще му покажем, че на инат не се управлява, но от инат може да си иде от голямата политика."

Рокадата в червената областна организация става само 5 дни, след като в Благоевград бе президентът Георги Първанов за откриването на новата учебна година. При това в компанията на Корнелия Нинова. Според "Струма" на вчерашното заседание на областния съвет на левицата е пристигнал и президентският съветник Георги Юруков, бивш неврокопски депутат.

"Аргументи бг" обаче научи, че там е имало и други височайши пратениици - оргсекретарят на "Позитано" 20 Валери Жаблянов и шефката на ревизионната комисия Валентина Богданова. Според участници в заседанието Жаблянов опитал да блокира точката за промени в ръководството на червената областна организация. Част от заседаващите дори напуснали сбирката след менторския тон, държан (по техните думи) от шефа на организационния отдел на БСП.

На заседанието той казал, че има мандат от лидера Сергей Станишев да заяви, че сега не трябва да се разглежда точка за промени в областното ръководство. А когато един от старите партийни кадри в региона попитал Жаблянов откъде идва и какъв е той, че да се опитва да блокира подобни предложения, отговорът бил: "Голям началник от "Позитано". Така предложението за промяна минало "на косъм" с 2 гласа мнозинство - 14 на 12 гласа. Едва след това Корнелия Нинова била избрана безпроблемно за нов лидер в Благоевград.

Въпросите за анализ сега са дали Сергей Станишев играе срещу своите, след като Корнелия Нинова не само е член на Станишевото Политбюро, но е и секретар по ключовата публична политика на партията? Дали действията на Жаблянов са негова солова акция? И просто Станишев не знае какви ги върши неговият оргсекретар?

Напълно възможно е. Още повече, че в края на август около крамолите, след като Първанов обяви намерението си да се върне в БСП, именно Станишев бе човекът, заявил категорично, че няма да се занимава с политически интриги, които да разфокусират предизборната кампания. Червените в Благоевград искрено се надяват това да е така...

http://argumenti-bg.com/

Парадоксът на антикорупционните институции

През последното десетилетие България се опитва да убеди партньорите си от НАТО и Европейския съюз, че има сериозно намерение да редуцира равнището на корупция, което трови страната. Особено амбициозни започнаха да стават правителствените програми в мандата на ГЕРБ, която обяви кампанията си срещу високата корупция и организирания криминалитет за свръхприоритет в цялата си управленска политика. В средата на мандата успехите не са впечатляващи: много шумни акции, спектакуларни арести, блицпресконференции, многозначителни имена на полицейските акции, но провал в съдебната фаза. Акциите протичат силно в медиите и слабо в присъдите.

Причините не са "комплексни", както гласи клишето, когато ясен отговор няма или такъв умишлено не се търси. Причините са сравнително прости за определяне и засягат принципния избор на посока в наказателната политика.

Създаването на специализирани държавни институции за бoрба с корупцията засилва самата корупция. Корупционните рискове на средата имат нужда от олекване на мрежата от държавни институции, а не от тяхното множене.

В този смисъл

стратегическият избор на последните правителства е грешен и няма да доведе до сериозен резултат

В него основният момент е създаването на нови институции - обикновено това са автономни държавни бюрокрации - които поемат функцията на решаващи инструменти за редукция на корупцията. Но само привидно, в рамките на публичните кампании, които ги анонсират. Така стана с ДАНС и с т. нар. Комисия Кушлев, така ще стане с новия закон за гражданската конфискация, когато бъде приет, такъв е случаят със службата със забавното название БОРКОР, това ще се случи и със специализирания съд.

ДАНС бе много амбициозна идея за институция, която трябваше да има решаваща роля в редукцията, а в перспектива - и в ликвидацията на организираната престъпност и високата държавна корупция. Дори бе обявена за "българско ФБР", което звучи впечатляващо, макар че е недоразумение. Такива институции рядко се създават, тъй като натрупаните в тях функции ги правят трудноуправляеми и още по-трудноконтролируеми.

ДАНС в това отношение е много характерен пример: обединяването на разузнаване с разследване и полиция създаде не само рядък хибрид, но и функционална еклектика, която веднага се изяви не само като дефектна, но и като парадоксална - институцията се оказа свръховластена и същевременно с нисък функционален капацитет.

В класическата институционална схема на националната държава подобни чудовища се избягват, тъй като

натрупването на власт в една противоречива и блокирала институция води до произвол.

Властта на ДАНС се употребяваше за всичко друго, но не и според първоначално обявения замисъл. В крайна сметка правителството на ГЕРБ предефинира ДАНС, отне му разследващите и главно полицейските функции и така укроти хаоса.

В изказваните през 2009 г. мотиви за свиване на функциите на ДАНС най-сериозно място заемаха обвиненията, че свръхслужбата е станала инструмент на самата организирана престъпност. Последва арестуване на основен съветник на председателя на ДАНС и обвинения за организирана престъпна група. Независимо че те се оказаха слабо подкрепени от доказателства в досъдебната фаза и вероятно ще отпаднат напълно, остава този любопитен момент: институцията, която ще ликвидира високата държавна корупция, е набедена, че е тежко заразена от същата тази корупция, при това в системен план, тоест цялостно овладяна от криминални сили.

Подобна версия може практически да се окаже преувеличена, но корупцията в широкия смисъл на "развала" несъмнено обхвана ДАНС. Принципният проблем зад този конкретен пример е в самия подход: за редукция на корупционните нива в държавата се дава извънредна власт на една нова институция, а това само по себе си само увеличава корупционния риск. Отделен е въпросът за степента: дали става дума за имплозия чрез цялостно завземане на институцията отвътре и подчиняването й на криминални проекти, или за „развала" в смисъл на отделни произволи, неконтролируемост, полицейски саморазправи и пр. Във всеки от двата крайни варианта корупционната мощ на и без това корумпираната държавност расте. Пoгледнато от днешния момент назад, няма съмнение, че ДАНС е много повече от просто неуспех в борбата срещу корупцията; със самото си свръховластяване самата тя се превъща в корупционен проблем.

Комисията за конфискация на активи, придобити със средства, генерирани от престъпна дейност, бе създадена преди пет-шест години със специален закон и идентична мисия. Досега тя няма очакваната ефективност, установеното от нея имущество е на стойност около 6-7 милиона лева, което е пренебрежима величина и не може да се смята за фактор в противодействие на престъпността.

Според ГЕРБ, и по-специално според министъра на правосъдието, тази неефективност се дължи на факта, че законът се придържа към наказателна конфискация, при която отнемането на имущество е пряко зависимо от успеха на съдебното дело. Според критиците на тази мека версия на конфискация тя трябва да се замени с автентична гражданска конфискация, каквато е по принцип идеята за този тип законодателство. При гражданската конфискация тази зависимост се заличава до някаква степен; съществен става въпросът каква точно да бъде тази степен. С този аргумент ГЕРБ подготви нов закон и вероятно, след провала на гласуването му при първото внасяне, той все пак ще бъде приет.

Тук парадоксът е следният: докато е тясно обвързана с наказателната процедура, конфискацията просто дублира една функция, която е задължение на прокуратурата. В този смисъл има гласове, които настояват, че както законът, така и цялата администрация под него представляват излишно харчене на пари на данъкоплатеца. С други думи, в този си вид Комисията е не само обречена на неефективност, но и просто излишна. Ако обаче нейната дейност бъде регулирана от подготвения проектозакон, тя неизбежно ще бъде хвърлена в другата крайност - на твърде висока степен на независимост от наказателното преследване. Ще бъде възможно да се отнема имущество без сериозни доказателства за престъпна дейност само на основание, че неговата стойност надхвърля законния доход със 150 000 лева (в първия вариант разликата бе 60 000 лева).

При тази версия потенциалната прицелна група на закона става около 20-25% от домакинствата в България (според изследване на Институт "Отворено общество" от ноември 2010 г). При освобождаване от рамката на наказателното преследване дискрецията на Комисията се оказва толкова широка, че насочването й към един или друг гражданин, семейство, група може да се окаже напълно произволно. И неизбежно този нестандартен инструмент за борба с корупция и организирана престъпност се оказва сам той зареден с висок корупционен риск. В крайна сметка идеята за нова институция е изправена пред дилемата или да е неефективна и излишна, или да работи под тежко корупционно условие, заложено в намерението да бъде достатъчно мощна за изпълнение на основната си задача.

Една трета идея за особена и твърде нетрадиционна институция е специализираният съд, който ще разглежда дела за организирана престъпност и висока корупция. Това е собствена инициатива на ГЕРБ, силно подкрепяна от няколко западни посолства. Такива съдилища са рядкост и се установяват по някаква изключителна причина, каквато в България няма. Въпреки забавянето си този съд може да започне да работи в началото на 2012 г. Тук също сме изправени пред парадокс.

Ако съдът е "специализиран" просто защото неговите състави са по-подготвени, няма нужда от отделянето му от обичайните съдилища в България, например от Софийския градски съд, който обичайно гледа по-трудни дела от такъв вид и има големи възможности за повишаване на капацитета си. Причината за създаването му следователно трябва да се търси някъде другаде.

Засега може да се каже, че настоящата изпълнителна власт има надежди да влияе върху този съд и изобщо да го държи по-близо до себе си, отколкото би било възможно с традиционния съд в България. Но дори това да са спекулации, принципното положение остава: или специализираният съд е излишен, или се създава, за да не бъде в такава висока степен зависим от обичайното досъдебно производство, в което се провалят наказателните дела. Каквото и конкретно отклонение да е скрито в замисъла за тази нестандартна политика, то ще бъде и отклонение от презумпцията за почтеност на традиционните институции.

Такъв е и принципният аргумент на опонентите на идеята:

нелепо е трудностите при повишаване на ефективността по оста полиция/следствие-прокуратура да стават основание за пораждане на нови съдилища.

Всъщност при такава логика може да се предвиди създаването на още нови и нови институции, които дублират всичко, включително и Народното събрание, тоест дори институцията, която създава другите...

Към тези три идеи се добавя и една по-скорошна - създаване на национална служба с комичното название БОРКОР. Тъй като никой не е напълно наясно какво точно ще прави, трябва да се ограничим до общоизвестните неща. Службата е правена по модел от Германия, ще бъде информационно-аналитична, ще разработва и предлага специфични политики за ограничаване на корупцията.

Така описана БОРКОР прилича на правителствен тинк-танк. Това само по себе си вече означава, че вероятността да проработи според надеждите на германските експерти е нищожна. Тя е замислена в една подредена западна среда, която като цяло е заредена с намерение да сведе до минимум корупционните практики.

Ефективността на службата е гарантирана преди всичко от много ниското ниво на държавна корупция и от наличието на здрава и почтена маса в институционалната среда; както е известно, в Германия е тъкмо така. България е съвсем друг случай. Тук нивата на корупция са високи, а политика, бизнес и криминалност влизат в злокачествени комбинации и взаимно се усилват. Така сплетеният порочен възел е характерен за България, за Румъния и за други страни от Югоизточна Европа.

Ако тази обща констатация е правдоподобна, пак сме изправени пред неблагоприятна дилема: или правителственият тинк-танк ще бъде още една безвредна, куха и излишна структура, или обратно, за да бъде силна, ще трябва да поеме някакви власти - изпълнителни, полицейски, разследващи, разузнавателни и пр. Ако нейното засилване стане по този начин, тя ще бъде засегната от повишаване на риска за корумпираност, както беше описан в предишните случаи.

Тези наблюдения върху четири опита за създаване на специализирани институции за противодействие на корупция и престъпност могат да се обобщят в следните изводи:

Първо, всяко набъбване на държавна администрация противоречи на естествената за националната държава функционална простота и пестеливост в роенето на институциите и по принцип бих казал безусловно - е скрито натрупване на условия за корупция.

Второ, новите институции се създават, за да се заобиколят или дублират традиционните неефективни институции, но такава политика винаги ще поражда както хаос и неопределеност, така и усилване на корупционните практики вътре в цялата институционална система.

Трето, всяка нестандартна форма на институция, ангажирана в наказателната политика на държавата, поражда въпроси, свързани с формите на контрол над самата нея, а това е непосредствено свързано с условията за нарастване на корупционния й потенциал.

Четвърто, при изброените по-горе примери на институции се разчита на възможността наказателният процес да бъде повлияван от изпълнителната власт, което създава условия за неравновесия и злоупотреба с власт, в крайна сметка - за разнообразни форми на корупция.

Пето, роенето на автономни бюрокрации поражда рискове те да бъдат завзети отвътре ("по хакерски", така да се каже) от нерегламентирани, неясни или откровено престъпни сили.

Тези пет пункта говорят за наличие на общ структурен парадокс, който ще нарека тук

рефлексивен институционален парадокс.

Той има отношение към политиките за институционалния капацитет, нужен за преодоляване на порочните кръгове на корупцията. При описаните по-горе подходи и политики става дума за просто количествено разширение на институционалната система; за политики на екстензивно повишаване на капацитет. Парадоксът е в това, че ако на една институционална система, която се приема за корумпирана, се повишава (екстензивно) собственият й институционален капацитет, това само втвърдява и укрепва нейната корупционна мощ дори когато (а може би най-вече тогава) това повишаване цели преодоляване на нейната корупционна характеристика.

В тази ситуация е необходимо да се мисли за разкъсване на порочния кръг, а не за трупане на институционална маса върху една значително разклатена от корупция система. Да се мисли дръзко, с въображение и решимост.

Необходимо е качествено, а не екстензивно решение на проблема. По принцип, в общия случай, в рамките на държава от съвременен конституцуионен тип това означава корекция в основни характеристики на институционалната структура. Такива корекции не могат да се правят по описания по-горе гладък, някак инерциален и безметежен път на набъбване на институциите. Те ще произтекат само от автентични политически решения, за които е характерно, че стоят встрани от инерциите на корумпираната институционална среда, пресичат нейната функционална непрекъснатост и възпризводимост и са в състояние да преформулират някои от основните й параметри.

Единствено такива решения могат да докоснат сърцевината на проблема. Но не става дума за клишето "политическа воля", което крие една безсмислена тавтология, а за прицелване в точно определен възел на институционалната мрежа.

В случая с България осите, около които трябва да се организират всички политики за редукция на престъпност и корупция, са следните:

Първо, конституционна реформа, която да преструктурира съдебната власт, преди всичко да извади прокуратурата от нея, която да обвърже с изпълнителната власт и парламентарния контрол.

Второ, последваща, безмилостна към традицията и наследените стандарти реформа на самата прокуратура с ясната цел, че тя трябва да стане високо агресивна функция, ограничена само от наказателнопроцесуалните правила.

Трето, всички разгледани по-горе институционални новости да бъдат обвързани с тази реформа, осмислени през нея и настроени като допълнителен ресурс на основния играч, реформираната прокуратура.

Такава политика би извършила качествена промяна в институционалната среда, а не поредното й екстензивно маскиране. Всичко други подходи са палиативни и ще се провалят. Няма, разбира се, гаранции, че и тази политика ще проработи, особено ако се проведе половинчато и мекушаво. Ако обаче и тя се провали, България се оказва пред следната дилема: или да продължи да потъва в собственото си блато и десетилетия напред да се влачи на опашката на Европейския съюз, или промените да бъдат осъществени от някакъв вид просветена диктатура. Едно отговорно правителство трябва да е наясно с тази дилема и да спре да практикува театрална реформа в полето на наказателните политики.

Стефан Попов "Риск монитор"

за www.mediapool.bg

 

Торба лъжи

Има едно малко селце до Габрово, името му е Торба лъжи. Идват местни избори.Кандидати за кметове и общински съветници развързват торбите с лъжи-обещания.Всеки обещава на килограм.Как ще се грижи за хората,как ще направи живота им по-добър.Битката между обещаващите е жестока и в нея се хвърлят огромни пари.За рекламни материали,за медийни изяви,за купуване на гласове,за купуване на секционни и районни избирателни комисии,за компромати срещу конкурентите.

 

Харчат се парите безмилостно,целта е важна-да помагат на съгражданите си.Ох,още малко и ще ме излъжат.За малко да им повярвам.Само,че се сетих какви са заплатите на кметове и общински съветници и някак не ми излиза сметката.Как така ще инвестират в благородната си мечта десетки и стотици хиляди левове,а заплатите им през евентуалния мандат от четири години не биха им върнали и една десета от похарчените пари.Какво излиза,че кандидатите за кметове и общински съветници имат друга цел.Логично е да предположа,че ще искат да си върнат вложените пари и да спечелят още.От заплати това няма как да стане,значи ще крадат ,ще усвояват,ще приватизират.Ще взимат ,няма да дават.Няма да се успокоят през четирите години докато не се налапат достатъчно.Е,ще има и обещаващи,които ще обясняват,че са много богати и не разчитат на бъдещето трудово възнаграждение.Това вече го вярвам.Наистина за какво са им заплати,най-много да им стигнат за едно напиване в ресторанта. Тези богатите,след като толкова много искат да помагат на хората,да вземат да им помогнат преди изборите.Предлагам да продадат някоя от колите си или някой от имотите си и да дарят парите на деца без родители,на инвалиди,на болни.Нека им помогнат реално,не с лъжи-обещания.Нека докажат добрите си намерения предизборно,така ще си направят и реклама и поне някой ще има полза от цирка избори.И още едно предложение,нека българските политици и управляващи да си сменят адресните регистрации,да е ясно от къде са,от село Торба лъжи.Или,ако не искат да са селяни и по регистрация , да сменят името на държавата.И без това отдавна вече е сменено на Абсурдистан,защо да не е Торба Лъжи.

Ивайло Зартов