Единствената антикризисна мярка, която ни предлагат досега премиерът Бойко Борисов и финансовият му министър Симеон Дянков, е затягането на бюджетната дисциплина.
Трудно е да се проумее какво точно означава икономическа криза, без тя реално да е влязла във всяко едно домакинство. Тогава обаче мащабът й е толкова голям, че всички мерки за преодоляването й са на практика безполезни.
Светът говори за кризата от 2008-а година, но възникването й започва много преди това. Бизнесът и обществото непрекъснато получават сигнали за все по-влошаващите се икономически показатели и полагат усилия за преодоляването на проблемите, а в най-лошия случай - за намиране на ефективни начини за приспособяване към новите условия. Несъмнено промяната в климата и икономическата и финансова криза са основните предизвикателства, които бележат началото на XXI век. И въпреки че рядко се прави връзка между двете, такава определено има и тя започва още в края на 90-те години на миналия век. Никой вече не се наема да прогнозира какво ще се случи в близко бъдеще, но в световен мащаб всяка държава работи усилено по антикризисните си планове, като се отчита необходимостта от въвеждане на конкретни механизми за решаване на проблемите както на макроикономическо ниво, така и на микро ниво - в рамките на домакинствата и фирмите.
Какво се случва обаче в България. От началото на управлението на кабинета "Борисов" управляващите пропагандират две заблуди:
1. Криза няма. Ние сме затворено общество, съществуващо само за себе си и в пълна изолация от проблемите на света. Фискалната ни дисциплина трябва да служи за пример на останалите държави.
2. Дори и да има някакви финансови затруднения на ниво домакинство, те лесно се преодоляват, стига българинът да се научи да не бъде толкова мързелив и да разчита на лихвите върху "големите" си депозити в банките (според твърденията в едно от последните изказвания на премиера Борисов).
Тези две идеи методично се внушават на обществото вече две години, докато същевременно българинът все по-осезаемо усеща по джоба си, че нещата далеч не са толкова розови. От друга страна, сами по себе си те освобождават и правителството от отговорността да се изготвят и следват конкретни антикризисни планове за заздравяване на и без това слабата ни икономика.
Резултатите обаче са вече налице и ще става все по трудно да бъдат скрити от обществото. В доклад за състоянието на икономиката през 2011-а година, специалисти на Райфайзенбанк посочват, че като цяло икономиката на България стагнира. Промишленото производство спада с 1.6%, още по-драстични са спадовете в строителната индустрия (10.5%) и в обема на вътрешната търговия, която намалява с близо 33%. Отчетената средногодишна инфлация е 4.2%, а безработицата доближава 12%. Драстично намаляват, както неданъчните приходи, така и потреблението. Не само е занижен процентът на преките чуждестранни инвестиции, но и като цяло икономическата активност в страна е много ниска. Независимо от твърденията на правителството, че европейските фондове се усвояват с ускорени темпове, реалният резултат е отчетената по-малка усвояемост на средствата от Европейския съюз (ЕС) в сравнение с 2010-а година.
Фискалният резерв е намалял с близо 1 милиард лева спрямо края на 2010-а година и вече е близо до законово допустимия минимум. За декември 2011-а година бюджетните разходи са се увеличили с 41.5%, но правителството не е представило конкретно обяснение на какво точно се дължи това. В анализа се посочва, че прогнозите за нарастване на безработицата ще имат все по-голямо отражение върху увеличаването на социалните разходи, а "с оглед на изискванията за минимум от 4.5 милиарда лева фискален резерв за 2012 година, възможностите за използване на резерва като източник за финансиране на бюджетния дефицит са значително ограничени, което предполага дългово финансиране".
На фона на тази доста нерадостна картина ясно се вижда, че правителството няма план за действие и единствената предлагана към момента антикризисна мярка е затягането на бюджетната дисциплина. Очевидно е обаче, че този подход вече е довел до колапс икономиката на страната и е само въпрос на време да последва пълният й крах, според повечето прогнози дори в рамките на тази година. А от вчера България вече е в "сивия списък" на Европейската комисия, който включва страни от Съюза, "намиращи се в зона на икономически риск".
И ако ЕС и Международния валутен фонд са готови да спасят Гърция с предложената помощ от 130 милиарда евро, основният въпрос, който трябва да вълнува днес хората на север от Кулата-Промахон е - кой ще спаси България?
Юлия Добрева за www.fakti.bg
Юлия Добрева е доктор по политическа икономия и магистър по стопанско управление от СУ "Свети Климент Охридски".
| < Предишна | Следваща > |
|---|
