След промените на чл.51,52,53 в ЗОС през 2008 г. с цел да се „даде възможност на Общините да извършват стопанска дейност", и най-вече да могат да запазят монопола в траурната дейност, се получи най-фрапиращото нарушение на данъчните закони на РБ, а именно избягването да се ПЛАЩАТ ДАНЪЦИ чрез Общински предприятия!!! Така променен ЗОС позволява на Общините да извършват и търговска дейност, за всяка търговска дейност следва да се плащат данъци.... какво обаче става с ОП / общинските предприятия / - ТОВА СА ЕДИНСТВЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ ОРГАНИЗАЦИИ ИЗВЪРШВАЩИ СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ , КОЯТО НА ПРАКТИКА Е ТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ, БЕЗ ДА ПЛАЩАТ ДАНЪЦИ... НЕ СТИГА , ЧЕ ХАРЧАТ БЮДЖЕТНИ СРЕДСТВА , А И ЗА ПРИХОДИТЕ СИ НЕ ОТГОВАРЯТ ПРЕД НИКОГО. Не е нужно да даваме примери как тези ОП се превръщат в хранилки за управителите си и за техните покровители на местно ниво. ЩОМ ЩЕ ИЗВЪРШВАТ ТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ ДА СИ ПЛАЩАТ ДАНЪЦИ!
Къде е господин министър Дянков, ще караме безработните да подават декларации, а общините чрез ОП могат да заобикалят данъчните закони и да пряват каквото си искат???!!! Да се превръщат в НДК-та по места, само да се издържат, но нищо да не внасят в републиканския бюджет.
Общините и до тази скандална поправка в ЗОС , можеха и пак могат да извършват търговска дейност с търговско дружество, с общинско участие в капитала (100 % или по-малко), дружество по ЗЗД (което не е юридическо лице), юридическо лице с нестопанска цел.
Какво налага да се търсят други форми. Явно за да не се плащат данъци!!! Или в стремежа да се запази монопола над гробищата, сте готови да си затваряте очите , за грубото потъпкване на данъчните закони!!!???
Става ли Ви ясно, че така разписани промените в ЗОС дават възможност за заобикаляне на данъчните закони във всяка една сфера, стига да се облече в ОП и да се каже , че е много нужно на Общината. Това е престъпление, нови НДК-та!!!
И докога ще се създават измислени термини като „СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ", като никой не дава тълкуване , какво точно е това. Търговската дейност е регламентирана ясно и точно, и се подчинява на разпоредбите на Търговския закон. По кой закон се регламентира тъй наречената „стопанска дейност"? Господин Дянков време е да направите необходимите анализи и да разберете колко много се ощетява републиканския бюджет, като се позволява на общините да заобикалят данъчните закони. Всяка Община всячески се стреми да ликвидира търговските си дружества и да ги преобразува в ОП, целта е само една, с търговско дружество се плащат данъци, а с ОП не се плащат данъци. Приблизително 256 общини с най-малко по три ОП , с паричен оборот от стотици милиони лева, на които не се плащат ДАНЪЦИ.
Общинското предприятие е най-порочната форма за управление на имущество. Ако ще има такава форма, следва и тя да плаща данъци.
Прилагаме и становище
ЗА СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ НА ОБЩИНСКИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ
Получих многобройни запитвания от членове на СПФБ дали е правомерно общинските предприятия да продават траурни стоки и услуги на населението; след като цялата им дейност се финансира от общинските бюджети не е ли правилно стоките и услугите, които те предлагат, да бъдат безплатни за гражданите?
В отговора, който следва, съм изхождал от специфичните интереси на членовете на СПФБ и не съм имал предвид друга дейност на общинските предприятия, освен продажбата на траурни стоки и услуги.
Основната правна уредба на общинските предприятия и на дейността им се съдържа в глава VІ от Закона за общинската собственост и чл.6, ал.2 от Закона за местните данъци и такси. След като тези разпоредби се изчистят от текстовете, които не се отнасят пряко до въпросите, който интересуват членовете на СПФБ, остава следната правна уредба на дейността на общинските предприятия:
1. Общината има право да осъществява самостоятелно стопанска дейност чрез общински предприятия. Те се създават от Общинския съвет, който приема правилник за дейността на общинското предприятие.
2. Общинското предприятие е специализирано звено на общината за изпълнение на дейности, финансирани от общинския бюджет. То не е юридическо лице.
3. Общинското предприятие може да предоставя услуги на населението, свързани с управлението на общински имоти (в конкретния случай - свързани с управлението на гробищните паркове). То може да предоставя и да извършва и други услуги и дейности, необходими за задоволяване на потребностите на населението на общината, които са финансират от бюджета на общината и са определени от Общинския съвет.
4. Общинският съвет определя цената на всички услуги, които предоставя общинското предприятие.
В края на правното си становище съм приложил пълния текст на глава VІ от ЗОС и на раздел ІІ от глава І на ЗМДТ, за да могат членовете на СПФБ да проверят сами правилността на синтезираната по-горе правна уредба на дейността на общинските предприятия.
Общината не може да осъществява стопанска дейност в някаква друга форма, различна от тези, които са определени в чл.51, ал.2 от ЗОС: търговско дружество, с общинско участие в капитала (100 % или по-малко), дружество по ЗЗД (което не е юридическо лице), юридическо лице с нестопанска цел и общинско предприятие.
Какъв е смисълът на понятието „стопанска дейност"?
В действащото законодателство няма единна легална дефиниция. В Закона за защита на конкуренцията „стопанска дейност" е определена като дейността на предприятията, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара § 1, т.13 от допълнителните разпоредби. В Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност същото понятие е определено като дейността, извършвана като търговец, дейността на лицата по чл.2 от ТЗ (това са: физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност; занаятчиите; лицата, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия; лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища), както и всяка друга дейност, осъществявана с цел печалба.
В други закони няма легална дефиниция на „стопанска дейност".
Разликата в съдържанието на легалните дефиниции в двата закона е целта на дейността - ЗЗК не изисква дейността да има за цел печалба, т.е. в обхвата на понятието влиза и стопанската дейност на общините, извършвана чрез общинско предприятие, а ЗОАРАКСД изисква дейността да се извършва с цел печалба, т.е. в това определение няма да влезе стопанската дейност на общината, извършвана чрез общинско предприятие, освен ако в калкулацията за цената на услугата, приета от Общинския съвет не е посочено като отделно перо и „печалба".
За нуждите на настоящото правно мнение и за нуждите на дейността на членовете на СПФБ следва да се придържаме към определението за „стопанска дейност" дадено в ЗЗК, тъй като държавният орган, който най-често ще ще контролира дейността на общинските предприятия е именно КЗК.
„Стопанска дейност" е понятие, което има по-широко съдържание от „търговска дейност". „Търговска дейност" е дейността на търговците - търговски дружество, кооперации и еднолични търговци. Общинските предприятие не са търговци. Стопанска дейност извършват и лица, които не са търговци, напр. това са лицата, посочени в чл.2 от ТЗ (физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност; занаятчиите; лицата, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия; лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища).
Какъв е правният смисъл на правилото, че дейността на общинското предприятие се финансира от общинския бюджет?
Действащото законодателство не дава легално определение на понятието „финансиране". То се използва в много нормативни актове със смисъл „осигуряване, предоставяне на парични средства за издръжка, за осъществяване, на определена дейност". Обикновено, предоставените като финансиране пари не подлежат на връщане от финансирания на финансиращия. Подлежат на връщане, когато финансирането е в правната форма на заем. Същият смисъл в понятието „финансиране" влага и ЗОС. Т.е. парите, необходими за осъществяване на дейността на общинското предприятие се осигуряват и му се предоставят от общинския бюджет.
Финансирането на дейността на общинското предприятие от общинския бюджет не изключва възможността то да предоставя стоките и услугите си срещу пари, т.е. да ги продава. Има десетки случаи, в които нормативните актове предвиждат финансиране от бюджета на дейността на определени лица и организации, но същевременно те постановяват, че предоставяните от тях стоки и услуги са платени, т.е. финансираните от бюджета лица и организации получават от клиентите си цена за предоставените им стоки или услуги. Ще дам само един пример - дейността на редакцията на „Държавен вестник" се финансира от бюджета на Народното събрание, но вестник може да се придобие само срещу пари, т.е. да се купи.
Може ли общинското предприятие да продава стоки или дейността му се ограничава само до извършване на услуги?
Законът за общинската собственост предвижда изрично общинското предприятие да извършва само услуги. То не може да продава (доставя) стоки. Изразът „осъществява други местни дейности" в чл.53, т.2 от ЗОС не включва в съдържанието си и продажбата на стоки. „Дейност" не е „стока". По същността си „други местни дейности", представляват също услуги, които обаче не се предоставят на конкретно лице по негово искане, а които общинското предприятие предоставя на неопределен кръг лица, до които има свободен достъп и всяко лице може да се възползва от тях. Например, организиране на чествания, празници, фестивали, спортни състезания, изложби и концерти на открито без входни билети. Във всички случаи тези „други местни дейности" трябва да са определени изрично от Общинския съвет.
Действащото законодателство е дефинирало ясна разликата между „стока" и „услуга" в търговския оборот. Според чл.5 от Закона за данък върху добавената стойност „стока" е всяка вещ, която има стойност и е предназначена за размяна на пазара. Според чл.8 от същия закон „услуга" е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвана като платежно средство.
Ако общината иска да продава и траурни стоки и да извършва други траурни услуги, които не са свързани с управлението на гробищните паркове, тя трябва да създаде свое търговско дружество, чрез което да извършва тази стопанска дейност или да се сдружи с някого в търговско дружество или в дружество по ЗЗД. На това търговско дружество или дружество по ЗЗД обаче не може да бъде възложено управлението на гробищните паркове и съответно, то не може да извършва изкопаването, зариването и оформянето на гроба.
Ако въпреки всичко Общинският съвет е възложил на общинското предприятие да продава и траурни стоки и други траурни услуги, то трябва да се атакува правилника за организацията и дейността на това общинско предприятие: пред областния управител или пред съответния окръжен съд, за всеки случай поотделно.
Може ли общинското предприятие самостоятелно да определя цената на услугите, които предлага?
Не. Във всички случаи видът и цената на услугата трябва да се определи конкретно от Общинския съвет.
Законът за местното самоуправление и местната администрация не определя правила, въз основа на които Общинският съвет да определи цената на услугите. Такива правила има само за определяне на размера на местните такси за услугите, предоставяни от общината. В този случай чл.8 от ЗМДТ изисква Общинският съвет да определя размера на таксите при спазване на следните принципи:
1. възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата;
2. създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество;
3. постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси.
Общинският съвет може да реши размерът на таксата да не възстановява пълните разходи на общината по предоставянето на определена услуга, когато това се налага за защита на обществения интерес.
При липсата на правила за определяне на цената на услугите може да се използват по аналогия правилата, установени в чл.8 от ЗМДТ относно размера на местните такси. Контролът за спазването им обаче е преди всичко политически, т.е., когато предстои Общинският съвет да определи цена на услугите, свързани с използването и управлението на гробищните паркове, заинтересуваната местна траурна агенция трябва да анализира предложението и пряко или чрез някой от общинските съветници да направи своите възражения и предложения.
Освен това, по същия ред, чрез пряко предложение на заинтересуваната местна траурна агенция или чрез общински съветник, трябва да се изисква в Наредбата за определяне и администриране на местните такси (или както е наречена тази наредба в съответната община) да се включат правила за определяне на цената на услугите, които предоставя на общината и за модел да се използват правилата за определяне на размера на местните такси за услуги.
Какво се включва в съдържанието на понятието „управление на гробищни паркове"?
Контролът по използването на гробищния парк според предназначението му, охраната и почистването на гробищния парк, поддържането на съоръженията в него в състояние, годно да служат по предназначението си, събирането на таксите за гробните места, определянето на гробното място и на датата и часа на погребението, воденето на регистър на погребенията и контролът върху правото на гробоползване (изтичането на срока му, поддържането на гробното място от близките на починалия), изкопаването и зариването на гробовете.
Гражданските или църковните ритуали, които се извършват на гроба, не са дейност по управлението на гробищния парк. Те са свързани с починалия и почитането на паметта му и се извършват за успокоението на близките му.
Кои са услугите „свързани с управлението на гробищните паркове", които общинското предприятие може да предоставя на гражданите?
Преди всичко, това е услугата „изкопаване и зариване на гробно място" (включвам в това и полагането на покойника в гроба). Определянето на деня и часа на погребението, както и на гробното място, не са самостоятелни услуги. Те представляват определяне на мястото и времето за извършване на услугата „изкопаване и зариване на гробното място" и поради това са част от нея. Т.е. за определяне на дата и час но погребението, както и за определяне на гробното място (когато е ново) не се дължи отделна цена.
Доколкото погребението в стар гроб изисква и вадене на кости, Общинският съвет би могъл да определи отделна цена за тази услуга. Ако близките на починалия имат по-особени изисквания към гроба, напр. поставяне на метални или дървени платна в него, Общинският съвет би могъл да определи отделна цена и за тази услуга (с цената на материала или без него, ако той се осигурява от близките на починалия).
Други услуги са: урнополагане; благоустрояване и поддържане на гробно място.
Всички останали дейности, включени в съдържанието на понятието „управление на гробищни паркове" не представляват услуги за населението и за извършването им Общинският съвет не може да определя цени, които общинското предприятие да изисква от гражданите или траурните агенции.
На основата на легалните определения за „стока" и „услуга" в ЗДДС репатрирането на тленни останки трябва да се определи като услуга, а не като стока. Тази услуга не е свързана с управлението на гробищните паркове и поради това не може да се предоставя от общинските предприятия. Това се отнася и до превоза на ковчега с тялото на покойника от дома му (или от друго място, напр. болница) до гроба. Този превоз е ангажимент на близките на починалия, тъй като те са ползуватели на услугата „изкопаване на гробното място" и те трябва да предоставят на извършващия услугата необходимото съдействие, за да я извърши. Тази услуга не може да бъде извършена, ако ковчега с тялото на починалия не бъде „доставен" до гробното място, в което ще се извърши погребението. Т.е. ползувателите на услугата (близките на починалия) трябва да „доставят" тялото на починалия до гробното място, където общинското предприятие да извърши дейността си по управлението на гробищния парк, изразяваща се в изкопаване на гробното място, полагане на тялото на починалия в него, зариване и оформяне на гроба.
Общинското предприятие не може да предоставя и услугата „извършване на граждански ритуал", тъй като тя не е свързана с управлението на гробищния парк. Такава услуга обаче може да се предлага от общинско търговско дружество, ако общината е създала такова, на конкурентни начала с частните траурни агенции.
Съюзът на погребалните фирми днес даде пресконференция в пресклуба на София прес.