Новини
Онлайн общността Avaaz откри подписка срещу спорното "Tърговско споразумение за борба с фалшифицирането" (ACTA), реакцията срещу което набира сила и у нас.
Участниците в нея се увеличават лавинообразно и вече са над 1,2 млн.
През уикенда стана ясно, че международният договор е бил подписан от 22 страни от ЕС, включително и България. Подписът под текста е сложил посланикът ни в Токио Любомир Тодоров, овластен с надлежен мандат от българското правителство.
След критиките на мнозина неправителствени организации, интернет активисти, блогъри и граждани, че споразумението е било подготвяно в продължение на години в пълно информационно затъмнение, у нас - по примера на други европейски страни и най-вече Полша, също се организират демонстрации срещу него.
Една от най-многочислените български групи на противници на ACTA във "Фейсбук", носеща името "Протест срещу приемането на ACTA в България" вече има близо 10 хил. члена.
Техният протест е насрочен за 11 февруари
Сборният пункт е пред пилоните на НДК.
Същевременно лагерът на поддръжниците, в който са ЕК и българското правителство, настоява, че ACTA не е онова страшилище, за което бива представяно.
"Ако ме питате за личното ми мнение аз съм скептичен, че АСТА ще промени нещо, особено пък за България, която винаги е била в предните редици в промяната на законодателството си в тази посока", заяви икономическият министър Трайчо Трайков.
Именно неговото ведомство бе вносител на предложението за одобрението на ACTA от Министерския съвет.
"На практика ние се оказваме между страните, които са най-добре отговарящи на тези постановки. Този документ създава ангажименти по-скоро на останалите държави, които го подписват, отколкото на България", смята той.
Важно е да се знае следното - подписването на споразумението АСТА от българския посланик в Токио
по никакъв начин не предопределя липсата на дебат, отбелязва министърът.
Според него за дискусия има време до ратифицирането на документа - ако той бъде ратифициран. Възможността това да не се случи изглежда бе допусната от Трайков.
"Абсолютно не са основателни притесненията за хората заради ACTA", заяви пред БГНЕС началникът на сектор "Компютърни престъпления" в ГДБОП Явор Колев.
"Това търговско споразумение цели именно да запази правата на хората, да няма фалшиви лекарства, да няма фалшиви стоки и фалшиви неща и виждате кои са страните, които подписват ACTA и кои са страните, които не подписват ACTA", каза още Колев.
Запитан за това, че ACTA дава възможност на интернет доставчиците да дават информация за интернет потребителите на носителите на авторските права, Колев посочи, че това в България не може да се случи, тъй като няма механизъм, по който това да става.
Европейската комисия е на мнение, че страховете от ACTA са прекалени.
На сайта на ЕК е поместено кратко обяснение какво е ACTA, в което документът е представен изцяло като позитивен.
ACTA не ограничава свободата в интернет и няма доведе до цензура или затваряне на сайтове, пише там.
Според ЕК приемането на този документ няма да доведе до промяна в начина, по който използваме ежедневно интернет, а само ще позволи по-добра реакция срещу организираната престъпност в случаите на интелектуално пиратство.
Комисията публикува и друг документ, озаглавен "10 мита за ACTA", в който оспорва представата, че този договор ще доведе до ограничаване на достъпа до интернет, че ще има проверки на лаптопите на пасаржерите по границите, или пък, че той ще се отрази на продажбата на генерични (и затова по-евтини) лекарства.
ЕК подчертава, че споразумението няма да наложи приемане на наказателно-правни мерки, с важното уточнение обаче - на европейско равнище.
Някои държави членки все пак ще трябва да променят законодателството си, за да осигурят прилагането на изискваните от международното споразумение мерки на национално равнище.
В същото време обаче докладчикът за ACTA в Европейския парламент - социалистът Кадер Ариф, се оттегли от този пост с обяснението, че по време на подготовката му са използвани "невиждани досега маневри".
Текстът на споразумението се изготвя от години, при това далеч от очите на обществото.
Критиците на споразумението смятат, че ACTA е изключително важен - но в негативен смисъл, международен акт, който е приет под натиска на сериозни лобита и в ущърб на обществото.
| < Предишна | Следваща > |
|---|
